Наближаваме повратната точка, в която щатската икономика и банковата система

...
Наближаваме повратната точка, в която щатската икономика и банковата система
Коментари Харесай

Време ли е Фед да се намеси и да намали лихвите?

Наближаваме повратната точка, в която щатската стопанска система и банковата система или се отдръпват от ръба на пропастта и се връщат в сигурност, или падат от скалата и се разпростира пълномащабна банкова рецесия.Федералният запас може да реши това с една стъпка: Намаление на лихвените проценти на срещата си тази седмица.И въпреки всичко възможностите Фед да предприеме тази стъпка са дребни. Докато множеството прогнози в този момент са че щатската централна банка ще оттложи нарастването на лихвите, паузата просто не е задоволително добра опция.Намаляването на скоростите на повишение на лихвите, освобождава пестелив клапан за налягане. Колкото и краткотрайна да е тази стъпка, почивката е нужна за здравето на финансовите пазари и банковата система.Да, Фед желае да затегне каишката на инфлацията и, не, намаляването на лихвените проценти няма да помогне на този фронт, само че някой би трябвало да каже на ръководителя на Фед Джеръм Пауъл, че това не е задача „ убий непременно “, тъй като никой от нас не може да си разреши стабилността на банковата система да бъде цена, платена за напъните, съгласно някои пазарни наблюдаващи.По-голямата част от отразяването до момента на срутва на Silicon Valley Bank и Signature Bank и неустойчивостта в First Republic Bank и други – се концентрира върху това по какъв начин тези банки съумяха да изпаднат в проблеми. Ето въпроса, който няколко специалисти ми споделят, че се пренебрегва, систематизиран от Брайс Доти, старши портфолио управител в Sit Investment Associates: „ Повечето банки са неплатежоспособни сега. “Звучи извънредно, само че става дума повече за регулаторни правила и лихвени проценти, в сравнение с за цялостна неспособност да се изплатят всички задължения.За да разберете защо става въпрос помислете за следното. Представете си, че сте взели дълготрайна ипотека с закрепена рента върху жилище преди към 10 години, когато междинната ипотечна рента е била към 3,6%. Това беше почти два пъти по-високо от 10-годишната съкровищна облигация тогава, което означаваше, че някоя институция би желала да купи вашия заем, вместо да се задоволи с по-сигурна съкровищна облигация.В наши дни към момента плащате 3,6% върху ипотеката, само че това е почти това, което заплаща 10-годишната хазна. В резултат на това цената на вашата ипотека в счетоводните книги на вашия заемодател в този момент е по-малка, в сравнение с преди десетилетие. В банковия свят събития като това не са проблем, до момента в който хартията не би трябвало да бъде „ маркирана към пазара “, на цена, като че ли се продава през днешния ден.Федералните разпореждания разрешават на банките да възнамеряват да запазят част от своите активи до падежа, което им разрешава да преодолеят краткотрайните загуби на хартия, защото скъпите бумаги, които се държат вечно, не се маркират на пазара (остават в счетоводните книги на цената, която са имали при покупката). Това дава на банките нужната еластичност, само че може да сътвори проблеми от сорта „ не е проблем, до момента в който не стане проблем “, предвидими единствено в случай че гледате изключително деликатно.Когато финансовата рецесия от 2008 година беше породена от банките, които поеха загуби от несъблюдение, актуалният проблем на системата не е обвързван с безполезни бумаги (поне не още). Този път лихвите се покачиха толкоз бързо, че това докара до загуби на хартия.Федералният запас трябваше да планува това.Съвкупният показател на облигациите падна с 13% предходната година; преди този момент най-лошата му година беше 3% загуба през 1994 година От 1976 година насам показателят се е понижавал единствено за пет календарни години — в това число последните две години.Федералният запас трябваше да планува това; личният му баланс демонстрира към $9 трилиона облигации, които губят на север от 10% от цената си по време на повишение на лихвите. „ Фед поддържаше лихвените проценти толкоз ниски и по-късно просто ги подвигна толкоз бързо, че никоя [финансова институция] не би могла да пренастрои своите облигационни портфейли, с цел да избегне загубите “, сподели Доти в изявление за подкаста Money Life with Chuck Jaffe.В ефир Доти пресметна, че в случай че Фед понижи лихвените проценти със 100 базисни пункта – един процентен пункт – „ това ще отстрани половината от неосъществените загуби [на банковата индустрия] с един размах. Това би направило най-лесната и най-краткотрайната банкова рецесия в историята. " Освен това, това би подсигурило липса на „ болест “ от разпадащите се брегове; имайте поради, че банките бяха тези, които се притекоха на помощ на First Republic тази седмица, засявайки семената за това проблемите на една банка да ke се трансфорат в загуба на идната институция по дифолт.Така превръщате казуса в злополучие. Ако Федералният запас увеличи лихвените проценти, без да даде време за отмора, това фрапантно усилва шанса за ликвидна рецесия и кредитна рецесия.Юриен Тимър, шеф на световните макросектори във Fidelity Investments, сподели в скорошно изявление, че не може да види Фед да се отпусне, отбелязвайки, че никой не желае да бъде идващият Артър Бърнс, скандалният ръководител на Фед по време на огромната инфлация от 1970-те години.
Източник: infostock.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР