На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата

На втория ден след Великден съгласно православната традиция стартира Светлата седмица - време, в което се популяризират светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица приключва с неделния ден - втори след Пасха. Нарича се Светла, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. Тя се назовава още и Нова неделя, тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, тъй като в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите възпитаници, сред които бил и деятел Тома. Светлата седмица или Томината неделя е тясно обвързвана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал в това предсказание и изискал персонално да се увери, като допре раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и по този начин той самичък се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му елементарни. И така, уверил се по осезателен път в действителността на Христовото възкресение, св. ап. Тома с всичката увереност на своето сърце по-късно е можел към този момент да свидетелства за истината на Възкресението и да запечата своето удостоверение със личната си кръв като просветител в далечна Индия. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се назовава Томина неделя. В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - Света Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. За православните християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че индивидите още веднъж ще могат да се върнат в парадайса, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредност недели, когато тази светла новина би трябвало да доближи до всички. Идеята на Създателя не е да накара индивида да страда и да живее в този мъчителен и смъртен свят. Той желае хората да се радват във вечността. Затова в дните на богослуженията съвсем всички текстове от Новия завет приказват за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат умерено да отидат, където заслужават. Тази седмица е наситена и с фолклорни момински празници, измежду които максимален е честването на Светлата или Празната сряда. Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на умряли близки, тъй като съгласно антично вярване, раздаването на алените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.