Започва Светлата седмица, томаневерниците ще искат прошка
На втория ден след Великден съгласно православната традиция стартира Светлата седмица - време, в което се популяризират светите апостоли и Света Богородица.
Светлата седмица приключва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. Тя се назовава още и Нова неделя, тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, тъй като в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите възпитаници, сред които бил и деятел Тома.
Тома е един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал в това предсказание и изискал персонално да се увери, като допре раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и по този начин той самичък се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му елементарни. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се назовава Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, измежду които максимален е честването на Светлата или Празната сряда.
На Светлата сряда от Светлата седмица се извършват два обичая, които се вършат за дъжд, изобилие, предотвратяване от градушка, бродници и неприятни заболявания. Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на умряли близки. Това е по този начин, тъй като съгласно антично вярване, раздаването на алените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
Не е инцидентно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че индивидите още веднъж ще могат да се върнат в парадайса, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредност недели, когато тази светла новина би трябвало да доближи до всички.
Идеята на Създателя, съгласно християнството, не е да накара индивида да страда и да живее в този мъчителен и смъртен свят. Той желае хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията съвсем всички текстове на писанията от Новия завет приказват за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат умерено да отидат, където заслужават.
Светлата седмица приключва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички. Тя се назовава още и Нова неделя, тъй като с нея стартира цикълът от недели, които загатват Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, тъй като в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите възпитаници, сред които бил и деятел Тома.
Тома е един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен деятел Тома не повярвал в това предсказание и изискал персонално да се увери, като допре раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и по този начин той самичък се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му елементарни. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се назовава Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, измежду които максимален е честването на Светлата или Празната сряда.
На Светлата сряда от Светлата седмица се извършват два обичая, които се вършат за дъжд, изобилие, предотвратяване от градушка, бродници и неприятни заболявания. Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на умряли близки. Това е по този начин, тъй като съгласно антично вярване, раздаването на алените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
Не е инцидентно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че индивидите още веднъж ще могат да се върнат в парадайса, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредност недели, когато тази светла новина би трябвало да доближи до всички.
Идеята на Създателя, съгласно християнството, не е да накара индивида да страда и да живее в този мъчителен и смъртен свят. Той желае хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията съвсем всички текстове на писанията от Новия завет приказват за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат умерено да отидат, където заслужават.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ