Кой ще направи компромис след 2 октомври? И защо?
На третите избори през предходната година те бяха първа политическа мощ, взеха решение политическото уравнение и сформираха държавно управление. После рейтингът им потегли надолу, с цел да се поправя мигновено, откакто държавното управление на Кирил Петков попадна под ударите на Слави Трифонов и по този начин нареченото статукво.
„ Те “ - новите от „ Продължаваме промяната “, към този момент са партия и се заканват още веднъж да бъдат първа политическа мощ след 2 октомври.
Но към този момент повече от година главният въпрос, който политическите играчи са принудени да вземат решение, е дали ще могат да създадат постоянно държавно управление. Да бъдеш първи не е гаранция за триумф. И " Те " го потвърдиха.
Според моментната картина, която последно очерта проучване на „ Маркет линкс “, сглобяването на постоянна власт няма да е по-лесна задача, в сравнение с беше през юли, когато се извъртяха мандатите.
Какви са разновидностите?
Единствената обявена като допустима е обединението, която приключи мандата на Кирил Петков. Тя е сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Това са трите сили, които си останаха правилни една на друга до дъно, макар разлики, нюанси, съображения, условия, договаряния.
Още откакто проектокабинетът на Асен Василев не стигна до пленарна зала, номинираният за министър председател и съпредседател на Политическа партия се закани, че изчезналите им за болшинство четирима депутати щели да дойдат след изборите.
Засега това е смела прогноза, изключително в случай че изборната интензивност е ниска и проработи в интерес на твърдите партийни ядра. Ако въпреки всичко Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия завоюват общо 121 депутати или малко повече, болшинството им ще бъде нежно, с цел да обезпечи непоклатимост на ръководството. Очаква ни римейк на бурните политически пристрастености от първата половина на тази година.
Неизвестното при тази тройна композиция е формата, под която Политическа партия и Демократична България ще се явят на изборите – независимо или като коалиция. Съюз им дава по-голям късмет първи да вземат мандата, само че, да повторим – на тях им би трябвало не толкоз първия мандат, колкото повече депутатски места и вероятно – болшинство.
На този стадий всички сондажи отреждат първото място на ГЕРБ. Партията на Борисов не е излязла от изолираност, само че окаже ли се в позицията на водеща мощ този път ще протяга ръка към другите, поставяйки условия. Няма да върне автоматизирано мандата, сигурно.
Идеята за държавно управление на основата на евроатлантическите позиции не е непозната на ГЕРБ и нейния водач. Напротив, Борисов първи я стартира. Съвсем ясни бяха анонсите, че ГЕРБ може да работи с всяка партия, която поддържа еврото, Украйна, диверсификацията, участието на страната в Европейски Съюз и НАТО. В същата посока предишния месец имаше и партньорски изказвания (Нед Прайс, представител на Държавния департамент), в които основните думи бяха разговор, напредък, сигурност, непоклатимост.
Несъмнено е, че на фона на войната и задълбочаващия се спор сред Запада и Русия, Съединените щати и западните ни сътрудници избират предвидима власт в България, а не завои и люшкания по всички страни. Натиск от тяхна страна не е изключен.
Достатъчно е да напомним, че Борисов и ГЕРБ направиха допустимо повдигането на българското несъгласие върху договарянията сред Скопие и Брюксел, с цел да илюстрираме силата и качествата им да се впишат знаково във върховите процеси в страната.
Откакто на хоризонта се зададоха предварителни избори, Борисов и партията му държат твърда евроатлантическа линия, в която се вписа и предлагането за закон за стопроцентова диверсификация от „ Газпром “. Стопроцентова.
Идеята за следизборен съюз сред ГЕРБ и Политическа партия обаче не среща дружелюбен банкет. Нещо повече – доста изрично се отхвърля, като някогашният министър председател Кирил Петков праща Борисов в пенсия, а при работеща правосъдна система „ би трябвало да влезе и в пандиза “. Борисов пък му го връша " народът към този момент прати Петков в пенсия ". Диалогът сред двамата наподобява немисилм
Петков в никакъв случай няма да признае, че карцерът на водача на ГЕРБ без доказателства бе огромна неточност, да не кажем огромно излагане. Никога преди 2 октомври той или друго водещо лица на Политическа партия няма да направи и незадълбочен намек, че коалиция с ГЕРБ/Борисов е допустима. Подобно признание ще докара до политическата гибел на Политическа партия.
Но би трябвало да се признае и друго – до момента в който с сходни приказки Петков нападна ГЕРБ и Борисов, те пък няма доста настоятелно да го канят за взаимно ръководство.
Бойко Борисов ще води две предизборни листи и това ясно демонстрира, че не мисли за пенсия.
Партийната борба ще се води със старите водачи.
Засега разновидността за евроатлантически кабинет наподобява единствено догадка. Още повече, че и „ Демократична България “ би изчезнала от националната карта и от Народното събрание, в случай че склони още веднъж да одобри подадената от Борисов ръка.
В евроатлантическия формат се вписва и Движение за права и свободи, само че без да бъде привлечена Политическа партия, формулата губи новост. Носещата структура са ГЕРБ и Политическа партия.
Според данните на „ Маркет линкс “ шест политически сили влизат в Народно събрание, в случай че вотът е в този момент – ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и Демократична България. На тази база невъзможни наподобяват редица разновидности – да вземем за пример ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия (при декларираната безкомпромисно линия на смяна от Нинова); или каквато и да е композиция с присъединяване на Костадин Костадинов.
При смяна в електоралната картина – изненадващо влизат Има Такъв Народ или „ Български напредък “, теоретичните разновидности стават повече, само че двата съществени – досегашната коалиция или държавно управление с евроатлантически профил, се резервират.
Как на процедура ще се излезе от политическия лабиринт обаче остава мистерия. С напън извън?
Ако към уравнението прибавим още два фактора – време и длъжностен кабинет, картината би могла да претърпи промяна. Два месеца при актуалната динамичност са доста. Правителството, посочено от президента Радев, също дава доста от себе си, с цел да промени/ускори процесите.
Разочарованието на президентската институция от Политическа партия и нейните водачи е реалност, изключително откакто и вицепрезидентът Йотова призна следното: „ И Кирил Петков, и Асен Василев получиха голям късмет. Млади хора с искания за съществено обучение, свежи хрумвания и нов взор. Всичко това е чудесна причина за доста сериозен триумф. Президентът има единствено една „ виновност “ - че им даде този късмет. Много бързо те се обърнаха против президента, вместо да потърсят съюз. “
Четвъртото служебно държавно управление на Радев е и нерегистрираният участник в идните избори.
Според преобладаващите към този момент упования с дейностите си то може да ерозира позициите на „ Продължаваме промяната “ и да торпилира всякаква опция за повтаряне на държавното управление „ Петков “.
Протестите пред президентството поради хипотетичната съветска връзка са факт.
Но служебният кабинет може да тласне развиването на политическата рецесия и в непредвидена посока, която няма да има плътни допирателни с конфликтната линия Изток-Запад.
Критиките към Радев се все по-силни и по-чести (Политологът Огнян Минчев: „ Е, видяхте ли в този момент къде ви заведе Радев с вдигнатия пестник? “), само че сериозна паника за президентската институция би трябвало да провокират подозренията за конституционната адекватност на служебните държавни управления.
За последните 30 години, откогато работи сегашната българска Конституция, страната е имала четири служебни кабинета – на Ренета Инджова (назначено от президента доктор Желю Желев), на Стефан Софиянски (назначено от Петър Стоянов), на Марин Райков и проф. Георги Близнашки в мандата на Росен Плевнелиев.
Другояче казано, всички български президенти в новата ни история са управлявали през длъжностен кабинет толкоз, колкото Радев от 2017 година насам. Едва в неговото време като държавен глава се видя каква действителна власт може да има директно определеният президент на България и тази картина към този момент провокира сериозна дискусия.
Според Екатерина Михайлова, депутат в шест Народното събрание и началник на департамент „ Право “ в Нов български университет „ институтът на служебното държавно управление влиза в несъгласие с целия план за формата на държавно ръководство в България. “
Тя акцентира (интервю, 11 август, Медиапул), че „ президентът може да сменя структурата и състава на служебното държавно управление, което е сериозен парламентарен дисбаланс. “
Можем да го кажем и по този начин: измежду конституционалисти има място за спор до каква степен служебното държавно управление би трябвало да продължи да бъде част от главния закон. Защото президентът, както видяхме, може по своя преценка да тласне някого (Петков и Василев) към върховете на политиката и на държавното ръководство, а след това да си търси назад даденото доверие дружно с лихвите.
Може да се ограничи с организирането на изборите – задачата, заради която участва като фигура в Конституцията, а може и да нивелира властта и бъдещите резултати от вота с рокади, с проверки.
След 2 октомври политическият хайлайф ще бъде изправен пред избора да постави старания за постоянно държавно управление или да провокира разновидността „ избори до дупка “, което да овласти ново служебно държавно управление.
Ако има инстинкт за самозапазване, политическата класа би трябвало да се спре на първото. Кой ще направи компромис след изборите към този момент не е ясно, само че отговорът на въпроса за какво би го направил добива силует. Колко компактен ще е той зависи от темповете, дилемите и упоритостите на кабинета „ Донев “.
„ Те “ - новите от „ Продължаваме промяната “, към този момент са партия и се заканват още веднъж да бъдат първа политическа мощ след 2 октомври.
Но към този момент повече от година главният въпрос, който политическите играчи са принудени да вземат решение, е дали ще могат да създадат постоянно държавно управление. Да бъдеш първи не е гаранция за триумф. И " Те " го потвърдиха.
Според моментната картина, която последно очерта проучване на „ Маркет линкс “, сглобяването на постоянна власт няма да е по-лесна задача, в сравнение с беше през юли, когато се извъртяха мандатите.
Какви са разновидностите?
Единствената обявена като допустима е обединението, която приключи мандата на Кирил Петков. Тя е сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Това са трите сили, които си останаха правилни една на друга до дъно, макар разлики, нюанси, съображения, условия, договаряния.
Още откакто проектокабинетът на Асен Василев не стигна до пленарна зала, номинираният за министър председател и съпредседател на Политическа партия се закани, че изчезналите им за болшинство четирима депутати щели да дойдат след изборите.
Засега това е смела прогноза, изключително в случай че изборната интензивност е ниска и проработи в интерес на твърдите партийни ядра. Ако въпреки всичко Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия завоюват общо 121 депутати или малко повече, болшинството им ще бъде нежно, с цел да обезпечи непоклатимост на ръководството. Очаква ни римейк на бурните политически пристрастености от първата половина на тази година.
Неизвестното при тази тройна композиция е формата, под която Политическа партия и Демократична България ще се явят на изборите – независимо или като коалиция. Съюз им дава по-голям късмет първи да вземат мандата, само че, да повторим – на тях им би трябвало не толкоз първия мандат, колкото повече депутатски места и вероятно – болшинство.
На този стадий всички сондажи отреждат първото място на ГЕРБ. Партията на Борисов не е излязла от изолираност, само че окаже ли се в позицията на водеща мощ този път ще протяга ръка към другите, поставяйки условия. Няма да върне автоматизирано мандата, сигурно.
Идеята за държавно управление на основата на евроатлантическите позиции не е непозната на ГЕРБ и нейния водач. Напротив, Борисов първи я стартира. Съвсем ясни бяха анонсите, че ГЕРБ може да работи с всяка партия, която поддържа еврото, Украйна, диверсификацията, участието на страната в Европейски Съюз и НАТО. В същата посока предишния месец имаше и партньорски изказвания (Нед Прайс, представител на Държавния департамент), в които основните думи бяха разговор, напредък, сигурност, непоклатимост.
Несъмнено е, че на фона на войната и задълбочаващия се спор сред Запада и Русия, Съединените щати и западните ни сътрудници избират предвидима власт в България, а не завои и люшкания по всички страни. Натиск от тяхна страна не е изключен.
Достатъчно е да напомним, че Борисов и ГЕРБ направиха допустимо повдигането на българското несъгласие върху договарянията сред Скопие и Брюксел, с цел да илюстрираме силата и качествата им да се впишат знаково във върховите процеси в страната.
Откакто на хоризонта се зададоха предварителни избори, Борисов и партията му държат твърда евроатлантическа линия, в която се вписа и предлагането за закон за стопроцентова диверсификация от „ Газпром “. Стопроцентова.
Идеята за следизборен съюз сред ГЕРБ и Политическа партия обаче не среща дружелюбен банкет. Нещо повече – доста изрично се отхвърля, като някогашният министър председател Кирил Петков праща Борисов в пенсия, а при работеща правосъдна система „ би трябвало да влезе и в пандиза “. Борисов пък му го връша " народът към този момент прати Петков в пенсия ". Диалогът сред двамата наподобява немисилм
Петков в никакъв случай няма да признае, че карцерът на водача на ГЕРБ без доказателства бе огромна неточност, да не кажем огромно излагане. Никога преди 2 октомври той или друго водещо лица на Политическа партия няма да направи и незадълбочен намек, че коалиция с ГЕРБ/Борисов е допустима. Подобно признание ще докара до политическата гибел на Политическа партия.
Но би трябвало да се признае и друго – до момента в който с сходни приказки Петков нападна ГЕРБ и Борисов, те пък няма доста настоятелно да го канят за взаимно ръководство.
Бойко Борисов ще води две предизборни листи и това ясно демонстрира, че не мисли за пенсия.
Партийната борба ще се води със старите водачи.
Засега разновидността за евроатлантически кабинет наподобява единствено догадка. Още повече, че и „ Демократична България “ би изчезнала от националната карта и от Народното събрание, в случай че склони още веднъж да одобри подадената от Борисов ръка.
В евроатлантическия формат се вписва и Движение за права и свободи, само че без да бъде привлечена Политическа партия, формулата губи новост. Носещата структура са ГЕРБ и Политическа партия.
Според данните на „ Маркет линкс “ шест политически сили влизат в Народно събрание, в случай че вотът е в този момент – ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и Демократична България. На тази база невъзможни наподобяват редица разновидности – да вземем за пример ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия (при декларираната безкомпромисно линия на смяна от Нинова); или каквато и да е композиция с присъединяване на Костадин Костадинов.
При смяна в електоралната картина – изненадващо влизат Има Такъв Народ или „ Български напредък “, теоретичните разновидности стават повече, само че двата съществени – досегашната коалиция или държавно управление с евроатлантически профил, се резервират.
Как на процедура ще се излезе от политическия лабиринт обаче остава мистерия. С напън извън?
Ако към уравнението прибавим още два фактора – време и длъжностен кабинет, картината би могла да претърпи промяна. Два месеца при актуалната динамичност са доста. Правителството, посочено от президента Радев, също дава доста от себе си, с цел да промени/ускори процесите.
Разочарованието на президентската институция от Политическа партия и нейните водачи е реалност, изключително откакто и вицепрезидентът Йотова призна следното: „ И Кирил Петков, и Асен Василев получиха голям късмет. Млади хора с искания за съществено обучение, свежи хрумвания и нов взор. Всичко това е чудесна причина за доста сериозен триумф. Президентът има единствено една „ виновност “ - че им даде този късмет. Много бързо те се обърнаха против президента, вместо да потърсят съюз. “
Четвъртото служебно държавно управление на Радев е и нерегистрираният участник в идните избори.
Според преобладаващите към този момент упования с дейностите си то може да ерозира позициите на „ Продължаваме промяната “ и да торпилира всякаква опция за повтаряне на държавното управление „ Петков “.
Протестите пред президентството поради хипотетичната съветска връзка са факт.
Но служебният кабинет може да тласне развиването на политическата рецесия и в непредвидена посока, която няма да има плътни допирателни с конфликтната линия Изток-Запад.
Критиките към Радев се все по-силни и по-чести (Политологът Огнян Минчев: „ Е, видяхте ли в този момент къде ви заведе Радев с вдигнатия пестник? “), само че сериозна паника за президентската институция би трябвало да провокират подозренията за конституционната адекватност на служебните държавни управления.
За последните 30 години, откогато работи сегашната българска Конституция, страната е имала четири служебни кабинета – на Ренета Инджова (назначено от президента доктор Желю Желев), на Стефан Софиянски (назначено от Петър Стоянов), на Марин Райков и проф. Георги Близнашки в мандата на Росен Плевнелиев.
Другояче казано, всички български президенти в новата ни история са управлявали през длъжностен кабинет толкоз, колкото Радев от 2017 година насам. Едва в неговото време като държавен глава се видя каква действителна власт може да има директно определеният президент на България и тази картина към този момент провокира сериозна дискусия.
Според Екатерина Михайлова, депутат в шест Народното събрание и началник на департамент „ Право “ в Нов български университет „ институтът на служебното държавно управление влиза в несъгласие с целия план за формата на държавно ръководство в България. “
Тя акцентира (интервю, 11 август, Медиапул), че „ президентът може да сменя структурата и състава на служебното държавно управление, което е сериозен парламентарен дисбаланс. “
Можем да го кажем и по този начин: измежду конституционалисти има място за спор до каква степен служебното държавно управление би трябвало да продължи да бъде част от главния закон. Защото президентът, както видяхме, може по своя преценка да тласне някого (Петков и Василев) към върховете на политиката и на държавното ръководство, а след това да си търси назад даденото доверие дружно с лихвите.
Може да се ограничи с организирането на изборите – задачата, заради която участва като фигура в Конституцията, а може и да нивелира властта и бъдещите резултати от вота с рокади, с проверки.
След 2 октомври политическият хайлайф ще бъде изправен пред избора да постави старания за постоянно държавно управление или да провокира разновидността „ избори до дупка “, което да овласти ново служебно държавно управление.
Ако има инстинкт за самозапазване, политическата класа би трябвало да се спре на първото. Кой ще направи компромис след изборите към този момент не е ясно, само че отговорът на въпроса за какво би го направил добива силует. Колко компактен ще е той зависи от темповете, дилемите и упоритостите на кабинета „ Донев “.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ