На терена напредаването "Код Спорт" по ТВ+ са играли почти

...
На терена напредаването "Код Спорт" по ТВ+ са играли почти
Коментари Харесай

Златко Янков: Имах снимка на Марадона на джоба си

На терена напредаването "Код Спорт " по ТВ+ са играли съвсем всички от звездите на Пеневата чета, подарили на Българияа паметното американското лято на 1994 година. Сега гостува и Златко Янков - един стоманен войник, който рядко дава изявленията, само че с помощта на който Йордан Лечков вкара популярния гол в четвъртфинала против Германия. Наричат го Фара. И той изцяло оправдава този прякор. Висок и мощен, чадо на морето. Един от най-скромните и най-постоянни наши футболисти, същински черноработник, без който обаче надали щеше да има "Парк де Пренс " и американското лято на българския футбол. В националния тим има впечатляващите 80 мача, с Левски е троент първенец на България. Играл е в Испания, Германия и Турция. Но неговата огромна футболна обич е Бургас - без значение дали става въпрос за Черноморец или Нефтохимик.

- Здравей, Златко! Изминаха 25 години от американското лято, какви са твоите мемоари?

- Наистина 25 години са дълъг интервал, само че хубавите мемоари не се не помнят. Резултатите, които постигнахме там, класирането, удоволствието от успехите над Гърция, изключително над Аржентина и най-много над Германия. Това огромно наслаждение в никакъв случай няма да се не помни.

- Подаваш ли постоянно на сън оня прословут пас към Данчо Лечков за гола против Германия?

- Често виждам ситуацията, от което стана голът. В тази обстановка имаше тъч за нас, трябваше да се работи доста бързо под напън, съперникът ме атакуваше, някой ми подвикна откъм гърба, завъртях се и видях по какъв начин Лечков спринтира към наказателното поле. Знаех, че е доста мощен с глава и трябваше да подам топката остро, защото беше надалеч от вратата, а трябваше да нанесе тъкмо мощен удар. Затова пасът трябваше да бъде доста акуратен и отсечен, с цел да стане прекрасен удар. От това състояние пристигна този хубав гол.

- По инстинкт ли беше това или заучено състояние? Този гол ще се помни постоянно от всички, които обичат футбола.

- Голът е съгласно обстановката и съгласно съперника. Задържах топката, потеглих към нашата врата, обърнах се и с периферията видях по какъв начин ми извика "Фар " и трябваше да направя тъкмо паса.

- Седем мача от едно международно състезание - кой от тях ти е най-вече на сърце?

- Най-много ми е мачът против Аржентина. Тогава трябваше да играе Диего Марадона, само че му не разрешиха. В дните преди срещата ми закачаха на джоба негова фотография да я виждам. Бях доста обезпокоен и до последно трябваше да мисля по какъв начин да упорствувам. Той играеше в моята зона и трябваше да се преценявам с него. После постигнахме доста хубава победа с хубави голове. Марадона не игра, само че на терена бе Ортега, който също беше доста класен футболист.

- Балъков и Лечков бяха магьосниците, а ти черноработникът - по какъв начин гледаш на това определение?

- Повече играех без топка в средата на терена, покривах зони, пресирах ги, заставах покрай противниците, с цел да не получат топката в средата. Повече беше игра без топка, вдишване на два метра и тичане.

- Какво беше настроението преди паметния мач на "Парк де Пренс "?

- Цяла България очакваше знамение. Преди мача доста не си вярвахме, само че когато излязохме да загряваме си казахме, че това е един мач и би трябвало да го спечелим. Във футбола всичко се случва. Имахме футболисти, които играеха на високо равнище. С техните думи помогнаха на останалите, които играехме в българското състезание, още да вдигнем настроението. Голям шанс, всичко е късмет.

- След международното в Съединени американски щати взехме и първа победа на европейско състезание. Много или малко бяха трите ни мача в Англия? Можехме ли повече?

- Групата ни беше много тежка. Можеше да продължим напред, само че нямахме шанс. Отборът към този момент играеше по-трудно. Нямахме шанс в останалите два мача. Трудно беше, мощни тимове.

- Като че ли на Евро'96 отбелязахме началото на края на четвъртите в света. Защо се разпаднахте толкоз рано? Какво се случи в тима?

- Имаше нови попълнения. Мисля, че тогава Кишишев игра като десен бек. Може би помислихме, че сме създали доста. Наистина сторихме доста, носехме тази популярност, само че се видя, че би трябвало да се играе футбол.

- Хората към този момент бяха привикнали единствено на победи.

- Всеки очакваше да създадем добра серия, само че мъчно се получават нещата. На терена е друго. Уволнението на Димитър Пенев се случи доста изненадващо. Може би бе пристигнало времето за смяна и тимът да се поеме от различен треньор, да се освежи с по-млади футболисти. Приехме го обикновено.

- В тези години с кого най-добре си партнираше, когато излизаше на терена с националния тим?

- На мен ми беше елементарно, когато отдясно играеше Лечков, а отляво Балъков. Отнемах топката, подавах я към тях и те знаеха какво да вършат. Почти безгрешни пасове.

- А по какъв начин се разбираше с бранителите зад теб? Трифон Иванов непоколебим ли беше?

- Трифон Иванов доста добре ме насочваше, както и Хубчев - човек зад теб, покрий си индивида.

- Защо се получи крахът на Мондиал'98 във Франция?

- Много противен съперник. Започнахме против Нигерия с отрицателен резултат. Трудно загубихме с 0:1, само че играта ни не беше добра. Някои почнаха да подвикват - подай на мен топката, за какво я подаваш на него, а не на мен. А аз по време на игра не предпочитам на кого да я подам, от доста неща зависи накъде ще я пратя.

- Ти си чадо на Бургас, само че за разлика от доста локални митове, започва в Нефтохимик и след това отиде в Черноморец. Имаше ли съревнование сред двата клуба в тези години?

- Винаги има съревнование сред Нефтохимик и Черноморец. Тогава Черноморец беше в "А " група, а Нефтохимик в "Б ". Винаги мачовете сред двата тима за купата бяха доста оспорвани. Когато в един град има два отбора, постоянно има съревнование.

- Сега обаче работата е трагична - нито Черноморец го има в огромния футбол, нито Нефтохимик.

- Нефтохимик е в "Б " група с обичайно класиране. Нашият тим Черноморец е във "В " група. Ще се постарае тази година да влезе в професионалния футбол, само че ще бъде доста мъчно. Когато нямаш база е доста мъчно.

- Липсва ли Христо Порточанов на бургаския футбол?

- Като виждам в този момент в действителност няма подобен човек като него. Според мен липсва доста.

- Звездните ти години у нас са в Левски. Би ли сравнил тима, който в профил Рейнджърс и игра като еднакъв с Вердер (Бремен) с този, който влезе в групите на Шампионска лига и стигна четвъртфинал за купата на УЕФА?

- Не мога да ги сравня двата тима. Преди съставът ни беше различен, имахме положителни футболисти, мощен тим. Отстранихме Глазгоу Рейнджърс. Сегашният тим и предходният няма смисъл да ги съпоставяме. В момента се играе различен футбол - по-динамичен, футболът се промени, по-бързо се играе. Няма смисъл да го съпоставям с преди 20 години.

- А можеше ли твоят Левски да реализира нещо още по-голямо?

- Според мен имахме капацитет и положителни футболисти. Можеше да реализираме повече, само че сякаш нещо малко не ни доближи.

- Ти беше една от най-знаковите фигури на "сините ", само че за какво в никакъв случай не се завърна на "Герена "?

- Когато беше Люпко Петрович, упражнявах за малко, само че може би годините оказаха въздействие. Тогава отидох в Локомотив (София), след което премнах в турския Ванспор.

- Ти си един от първите, паралелно с Христо Стоичков и Любо Пенев, които отидоха в испанския футбол. Купи те мадридският Атлетико, само че отиде във Валядолид. Какво стана тогава? Защо изигра единствено шест мача?

- Отидох за три месеца и половина. Бяхме в Сегунда и тимът се класира за Ла Лига. Бяхме доста чужденци, а имаше ограничаване и още веднъж се върнах в Левски. Но съумях да изиграя един мач против Барселона.

- Какво си спомняш от него?

- До 20-ата минута беше 3:0 за Барселона. В края на първото полувреме публиката пляскаше, топката излизаше към централната тъч линия и аз я догонвах. Обърнах се, а Гуардиола тичаше след мен. Помисли, че ще поема топката и ще се обърна към нашата врата, а бях с тил към тяхната врата. Застана ми вляво, само че го видях и незабавно прибрах топката с десния крайник назад, а той отпътува към аварийна пейка. Спомням си, че всички пляскаха.

- След Левски отиде в Бундеслигата с екипа на Юрдинген. Тогава наричахме немското състезание "българско ". Как беше в Германия?

- На първия ми лагер там, на втората подготовка получих травма. След това 40 дни се лекувах, всеки ден ходехме в Дюселдорф. После трябваше да вляза във форма и минаха много мачове. Първият ми дуел бе против Борусия (Дортмунд) за купата, играх малко. След това означих първия гол на Юрдинген на открито. Отборът беше непретенциозен и изпаднахме. След това последва трансфер в Бешикташ.

- Това е най-силният ти интернационален интервал. Купата на Турция ли е най-големият ти триумф? Разкажи за този гранд и за неговите последователи.

- Наистина двете години в Бешикташ бяха ужасно прекарване. Голям тим, един от четирите най-известни отбори в Турция, дружно с Галатасарай, Фенербахче и Трабзон. Невероятна атмосфера, хубави условия, страховит стадион. Не можахме да станем първенци, само че играхме в групите на Шампионска лига, в тези за купата на УЕФА. Имахме много положителни резултати.

- Как гледаха на теб и на Йордан Лечков в отбора шефовете и почитателите на тима?

- Когато играеш добре, постоянно са доста откровени към теб, огромно почитание и всичко, което искаш, се случва. Каквото пожелаеш, се сбъдва.

- Какъв треньор беше славният Джон Тошак? Имаше ли проблеми с него?

- Джон Тошак беше доста добър треньор, правеше доста положителни тренировки. Работихме една година и нямах никакви проблеми. Тогава Лечков имаше проблеми и Тошак всеки ден ми споделяше: "Говори с Лечков да не се отхвърля, има доста футбол в него ". Тошак в действителност разбираше от футбол. Видяхме се в Бургас на един мач на националния тим.

- За стадион "Инюню " споделяха, че е най-шумният в света. Като човек играл там, какво ще кажеш? Чувахте ли се вътре въобще?

- Не, не се чувахме. Отвсякъде ни подкрепяха още на загрявката. Поздравявахме ги от три страни. Невероятна аудитория, всеки мач стадионът беше цялостен. Голяма поддръжка, като и в този момент продължава да бъде по този начин.

- В кариерата смени няколко турски и български тима. Имаше ли късмет да отидеш в по-голямо състезание или пък в някое екзотично към края?

- Когато пристигнах в Левски и упражнявах, Люпко Петрович ме изпрати два пъти на проби в Китай, само че не стана. Не знам какво не се получи. Може би това, че бях на 30 и няколко години. Два пъти за по 10 дни бях на проби. През 1999 година направих доста мощни мачове за Ванспор при сегашния треньор на Кайзери. След това играх шест месеца в Генчербирлиги. Всичко зависи от мениджърите - какви позиции имат, какви връзки. На тези години мъчно се намира тим.

- Така и не стана старши треньор, за разлика от твои сътрудници от четвъртите в света - за какво?

- Бил съм единствено на Спартак (Варна) в "Б " група за няколко месеца и помощник-треньор в Турция. Нямам положителната визитка като треньор. Като футболист - да, само че като треньор би трябвало опит. Но добре са нещата в тази тенденция.

- Обаче съумя в нещо друго - в никакъв случай не се замеси в кавги. Това въпрос на темперамент ли е?

- Не обичам да влизам в спорове и да давам коментар за нещата, които се случват. Може би подобен ми е характерът. Гледам напред и не обръщам внимание на предишното.

- Беше шеф в Черноморец по време на огромните пари на Митко Събев. Защо не проработи планът?

- Тогава Краси Балъков беше треньор и планът работеше, само че след това парите свършиха и футболът свърши. Имахме 12 чужденци и зависи по какъв начин харчиш. Може би трансферната политика. Когато взимаш, би трябвало и да продаваш футболисти, с цел да има възвръщаемост на парите. Ние взимаме подготвени футболисти на години и желаеме да ги продадем - мъчно е.

- Какво е нужно на бургаския футбол, с цел да се вдигне?

- Първо Нефтохимик или Черноморец би трябвало да имат база. Специално Черноморец я употребява чартърен, макар че имаме уверението на Община Бургас, че там ще бъде базата на Черноморец 1919. Всичко е до условия, нямаш ли условия и стадион, мъчно се получават нещата. Тренираш отвън града, цялата школа не е на едно място. По-малките са на общински стадиони, а по-големите упражняват на стадион "Черноморец " в "Акациите ". Според мен няма база и оттова изискванията са доста тежки за работа. В момента терените са доста неприятни, не може да се играе футбол. И най-важното - би трябвало да има човек с пари.

- Какво мислиш като цяло за българския футбол? Полетяха оставки на твои сътрудници от "американското лято ". Следиш ли обстановката?

- Да, проследявам я. Според мен оставката е естествена като нямаш резултати и не искаш да водиш тим, който губи. Така е решил, съгласно мен вярно постъпи. Но в треньорската специалност във футбола непрекъснато е по този начин. Лесно няма, нямаш материал, в този момент мъчно се работи с футболистите, които имаме. Нямаме и измежду по-младите играчи, само че да се надяваме, че това ще се промени. Но все по този начин приказваме, а към този момент мъчно се получават нещата.

- Беше помощник-треньор в Турция - къде и за какъв брой време? Очакваш ли нова оферта оттова?

- Бях през 2017 година в Сивасспор за една година. Завършихме на осмо място в Суперлигата. Много положително класиране, откакто тимът влезе от втора дивизия в първа. След това бях в Бурса предходната година от октомври до април, когато треньорът напусна. Първенството е доста мощно, взимат скъпи футболисти на години и имена. Като организация на играта не съм доста удовлетворен, само че има положителни футболисти. Не е като в Германия, Англия или в Испания. Имат положителни футболисти, само че като игра не се получава. Постигат резултати с помощта на качествата на обособени играчи. Имат самочувствие, само че мъчно играят.
Източник: gong.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР