24 август 1891 г. - Томас Едисън патентова кинокамерата
На тази дата през 1891 година американският откривател и предприемач Томас Едисън патентова кинокамерата.
“През 1887 година ми хрумна концепцията да конструирам уред, който да бъде за зрението това, което е фонографът за слуха. Който да може да записва и възпроизвежда по едно и също време тон и придвижване ”, написа в записките си Едисън. Речено-сторено. Заедно със своя помощник Уилям Диксън Едисън подрежда специфична лаборатория, наречена „ Стая № 5 ”, и след време на бял свят се появяват първата кинокамера и първия прожекционен уред в историята на човешката цивилизация. Огромната крачка бива направена след покупката на създаваната от Джордж Истман целулоидна лента. Диксън разполага от двете й страни по четири отверстия и тази перфорация прави гражданска война в изобретяването на движещата се снимка. „ Авторството на кино лентата – признава историкът на киното Жорж Садул, – тази транспарантна перфорирана лента, безспорно принадлежи на Едисън ”. Едно от доказателствата за “почерка ” на гения е фактът, че към този момент повече от век форматът на фрагмента и летата, броят и разположението на перфорацията остават непроменени.
През 1889 година Едисън посещава Световното ревю в Париж – същото, за което е издигната Айфеловата кула. Посрещнат от Стария свят като цар, той открива павилиона на своята компания. На панаира американецът се среща с електротахископа на Отомар Аншюц и с оптическия спектакъл на Емил Рейно. Когато през октомври се завръща в Ню Джърси и посещава „ Стая № 5 ”, той вижда през окуляра на конструирания от Диксън уред движещото се изображение на своя помощник. Той му се покланя, смъква шапка и споделя: „ Здравейте, мистър Едисън. Щастлив съм да ви видя. Надявам се, че сте удовлетворен от кинефонографа ”. Първият филм в историята на международното кино преди малко е бил прожектиран. И този филм е бил озвучен!
Така се ражда кинетоскопът (словосъчетанието кинефонограф не съумява да се наложи) – неголяма кутия, в която лентата се задвижва след стартирането на монета в отверстието. Така се слага началото на филмовата промишленост.
През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа единствено един фен. Диксън осъзнава този минус и подтиква Едисън да сътвори прожекционна машина, която да разреши на повече хора да “участват ” в сеансите. Едисън се опълчва на концепцията – за него прожекционният уред бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал единствено елементарна играчка (показваща няколкосекундните осъществявания на танцьори или подскачащи кучета), предопределена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от сходни постни зрелища.
Появилите се фалшификати на уреда, които нанасят съществени загуби на компанията му, трансформират мнението на гения и той патентова витаскопа (vitascope). Но триумфът на апарата поражда редица искания по отношение на собствеността върху патентите, употребявани за неговата изработка (някои купени, други добити чрез “метода на убеждението ”, трети просто откраднати). Вбесен, Едисън стартира яростна правосъдна война, настоявайки да бъде приет за единствения основател на киното, а и за въвеждането на възбрана върху продажбата на всякаква снимачна техника, която не е създадена от неговата компания. През 1902 година обаче Върховният съд на Съединени американски щати взема решение, че киното е основано посредством обединените старания на неколцина изобретатели, а не е заслуга единствено на Едисън.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
“През 1887 година ми хрумна концепцията да конструирам уред, който да бъде за зрението това, което е фонографът за слуха. Който да може да записва и възпроизвежда по едно и също време тон и придвижване ”, написа в записките си Едисън. Речено-сторено. Заедно със своя помощник Уилям Диксън Едисън подрежда специфична лаборатория, наречена „ Стая № 5 ”, и след време на бял свят се появяват първата кинокамера и първия прожекционен уред в историята на човешката цивилизация. Огромната крачка бива направена след покупката на създаваната от Джордж Истман целулоидна лента. Диксън разполага от двете й страни по четири отверстия и тази перфорация прави гражданска война в изобретяването на движещата се снимка. „ Авторството на кино лентата – признава историкът на киното Жорж Садул, – тази транспарантна перфорирана лента, безспорно принадлежи на Едисън ”. Едно от доказателствата за “почерка ” на гения е фактът, че към този момент повече от век форматът на фрагмента и летата, броят и разположението на перфорацията остават непроменени.
През 1889 година Едисън посещава Световното ревю в Париж – същото, за което е издигната Айфеловата кула. Посрещнат от Стария свят като цар, той открива павилиона на своята компания. На панаира американецът се среща с електротахископа на Отомар Аншюц и с оптическия спектакъл на Емил Рейно. Когато през октомври се завръща в Ню Джърси и посещава „ Стая № 5 ”, той вижда през окуляра на конструирания от Диксън уред движещото се изображение на своя помощник. Той му се покланя, смъква шапка и споделя: „ Здравейте, мистър Едисън. Щастлив съм да ви видя. Надявам се, че сте удовлетворен от кинефонографа ”. Първият филм в историята на международното кино преди малко е бил прожектиран. И този филм е бил озвучен!
Така се ражда кинетоскопът (словосъчетанието кинефонограф не съумява да се наложи) – неголяма кутия, в която лентата се задвижва след стартирането на монета в отверстието. Така се слага началото на филмовата промишленост.
През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа единствено един фен. Диксън осъзнава този минус и подтиква Едисън да сътвори прожекционна машина, която да разреши на повече хора да “участват ” в сеансите. Едисън се опълчва на концепцията – за него прожекционният уред бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал единствено елементарна играчка (показваща няколкосекундните осъществявания на танцьори или подскачащи кучета), предопределена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от сходни постни зрелища.
Появилите се фалшификати на уреда, които нанасят съществени загуби на компанията му, трансформират мнението на гения и той патентова витаскопа (vitascope). Но триумфът на апарата поражда редица искания по отношение на собствеността върху патентите, употребявани за неговата изработка (някои купени, други добити чрез “метода на убеждението ”, трети просто откраднати). Вбесен, Едисън стартира яростна правосъдна война, настоявайки да бъде приет за единствения основател на киното, а и за въвеждането на възбрана върху продажбата на всякаква снимачна техника, която не е създадена от неговата компания. През 1902 година обаче Върховният съд на Съединени американски щати взема решение, че киното е основано посредством обединените старания на неколцина изобретатели, а не е заслуга единствено на Едисън.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ