Срамно е в какво се превърна национализмът
На фотографията: Георги Лозанов
Какво става с българските националисти на прага на новите избори? Защо едни се умориха и отидоха в запаса, а други натрупат електорална поддръжка, устремени към властта? Най-малкото, тъй като в тяхната ниша е прекомерно обитаемо и падат жертва на натурален „ вътрешновидов “ асортимент. Налага им се, до момента в който влизат в битки с съперниците си, да се борят и между тях. Това не им пречи, когато се наложи, да стискат зъби и да се прегръщат във краткотрайни обединения.
Не просто обич към родината, а и ненавист към всичко непознато
През новия век по-разпознаваемите националистически партии са ВМРО-БНД, „ Атака “, НФСБ (преименувала се през 2021 година на „ Силна България “) и „ Възраждане “. Към тях на известно идейно разстояние гравитира „ Български напредък “. Отличителният им белег са, несъмнено, патриотичните заявления, само че те не споделят доста, защото всички го вършат, даже Движение за права и свободи, което е таргетирано към турското малцинство. Затова патриотизмът в тази ситуация наложително би трябвало да надрасне общоприетото си значение на обич към родината и се втвърдява до ксенофобия – не е задоволително да милееш за своето, би трябвало и да си против непознатото.
Идеологията на национализма всъщност е тайна доктрина, съгласно която България е велика европейска страна, само че след отминалата популярност е незаслужено исторически ощетена. По матрицата на национално-освободителните битки в Османската империя се конструира зложелател, от който националният ни интерес би трябвало да бъде предпазен, като още веднъж можем да разчитаме само на Русия. Доколкото има разлики сред тези партии, те са в оценката кой лично е днешния ни зложелател и отчасти в отношението им към днешна Русия.
Как „ Възраждане “ се качи на „ съветския трен “
Младокът в нишата – „ Възраждане “, наедрял от властови упоритости, съумя да изхвърли старите ѝ жители, тъй като отиде до дъно в конспирацията. Видя врага на нацията в нашите евроатлантически сътрудници и самоотвержено застана на страната на Путин. И по двете линии се възползва от ресурса на груповия боязън – първо от ковид и след това от самия Путин. В Народното събрание го вкара реториката на антиваксърството. То беше политически феномен, маскиран като медицински, който трябваше да сътвори ядосано съмнение към имунизациите и да го придвижи изобщо към Запада, от кое място имунизациите идваха. Сега „ Възраждане “ натрупа поддръжката на изумените от съветската агитация у нас, която би трябвало да изкара Путин жертва на Запада, който не зачитал настояванията му.
Остава неразбираемо на какво съображение би трябвало да зачитаме настояванията на един властнически режим, като се изключи че Путин има нуклеарно оръжие и е задоволително вманиачен да го използва. Тук за повторно се намесва страхът, който те подтиква, вместо да си навлечеш гнева на агресора, като му се противопоставяш, да го омилостивиш, като си дадеш гласа за Костадин Костадинов. Стефан Янев също се пробва „ в придвижване “ да се качи на този трен, само че надали ще успее, тъй като не може да надмине Костадинов в готовността му да отъждествява нашите национални ползи с съветските.
Българска социалистическа партия пък окончателно изпусна съветския трен, откакто се оказа в държавно управление, показало дързостта да изгони 70 шпиони на работа в съветското посолство. На тези избори няма хем по този начин, хем инак. Путин дотолкоз изостри интернационалните връзки, че към този момент или си против, или си за него, междинните позиции отпаднаха. И Костадинов и съратниците му убедиха гласоподавателя, че най-хубавият метод да гласуваш за Путин в България е гласуваш за тях.
Как Вътрешна македонска революционна организация и „ Атака “ останаха в изолираност
Другите герои от патриотичната ниша останаха обратно във времето и техните версии на тайната доктрина на национализма с днешна дата към този момент звучат наивно-романтично. Вътрешна македонска революционна организация, която се самопреживява като правоприемник на Вътрешна македонска революционна организация от 1919 до 1934 година, вижда опасност за националните ни ползи на първо място в съседите с две трайни фиксации – Турция и Македония. Откакто обаче стартира миграционния напън, Турция е издирван съдружник, а несъгласията с македонците се загладиха благодарение на Макрон и Вътрешна македонска революционна организация като че ли остана без идеология.
А някогашният водач на НФСБ Валери Симеонов беше податлив да застава на антикомунистически позиции и даже да подлага на критика Путин, тъй че от единствено себе си отпадна от националистичната мода на ругатни против НАТО и Европейски Съюз и на преданост към Кремъл. Само Волен Сидеров упорства, че по-лоялен към руснаците и от Костадин Костадинов – „ Атака “ е оригиналът, а „ Възраждане “ е менте, споделя той от екрана на личната си телевизия. Но няма кой да го чуе, тъй като Сидеров беше привикнал да си връща вота с предизборни кавги в медиите и по улиците, а днешните последователи на режима в Кремъл желаят да гласоподават за безпрепятствено избръснат фюрер, а не за политически комик. На война като на война…
Едно леке, което мъчно ще бъде изтрито
Как стана по този начин, че национализмът последователно от автотерапевтична ретроутопия, изпълнена с царе и патриарси, възобновени замъци и военни маршове, вечерни инспекции и разправии със съседите за всеки пай история, се трансформира в банална политическа поддръжка на най-кървавата инвазия в Европа след Втората международна война. И то показана като отбрана на българския народ. Колко ли време ще им би трябвало на идващите националисти да изтрият това леке от лицето на нацията.
Текстът е препубликуван от „ Дойче към този момент “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Какво става с българските националисти на прага на новите избори? Защо едни се умориха и отидоха в запаса, а други натрупат електорална поддръжка, устремени към властта? Най-малкото, тъй като в тяхната ниша е прекомерно обитаемо и падат жертва на натурален „ вътрешновидов “ асортимент. Налага им се, до момента в който влизат в битки с съперниците си, да се борят и между тях. Това не им пречи, когато се наложи, да стискат зъби и да се прегръщат във краткотрайни обединения.
Не просто обич към родината, а и ненавист към всичко непознато
През новия век по-разпознаваемите националистически партии са ВМРО-БНД, „ Атака “, НФСБ (преименувала се през 2021 година на „ Силна България “) и „ Възраждане “. Към тях на известно идейно разстояние гравитира „ Български напредък “. Отличителният им белег са, несъмнено, патриотичните заявления, само че те не споделят доста, защото всички го вършат, даже Движение за права и свободи, което е таргетирано към турското малцинство. Затова патриотизмът в тази ситуация наложително би трябвало да надрасне общоприетото си значение на обич към родината и се втвърдява до ксенофобия – не е задоволително да милееш за своето, би трябвало и да си против непознатото.
Идеологията на национализма всъщност е тайна доктрина, съгласно която България е велика европейска страна, само че след отминалата популярност е незаслужено исторически ощетена. По матрицата на национално-освободителните битки в Османската империя се конструира зложелател, от който националният ни интерес би трябвало да бъде предпазен, като още веднъж можем да разчитаме само на Русия. Доколкото има разлики сред тези партии, те са в оценката кой лично е днешния ни зложелател и отчасти в отношението им към днешна Русия.
Как „ Възраждане “ се качи на „ съветския трен “
Младокът в нишата – „ Възраждане “, наедрял от властови упоритости, съумя да изхвърли старите ѝ жители, тъй като отиде до дъно в конспирацията. Видя врага на нацията в нашите евроатлантически сътрудници и самоотвержено застана на страната на Путин. И по двете линии се възползва от ресурса на груповия боязън – първо от ковид и след това от самия Путин. В Народното събрание го вкара реториката на антиваксърството. То беше политически феномен, маскиран като медицински, който трябваше да сътвори ядосано съмнение към имунизациите и да го придвижи изобщо към Запада, от кое място имунизациите идваха. Сега „ Възраждане “ натрупа поддръжката на изумените от съветската агитация у нас, която би трябвало да изкара Путин жертва на Запада, който не зачитал настояванията му.
Остава неразбираемо на какво съображение би трябвало да зачитаме настояванията на един властнически режим, като се изключи че Путин има нуклеарно оръжие и е задоволително вманиачен да го използва. Тук за повторно се намесва страхът, който те подтиква, вместо да си навлечеш гнева на агресора, като му се противопоставяш, да го омилостивиш, като си дадеш гласа за Костадин Костадинов. Стефан Янев също се пробва „ в придвижване “ да се качи на този трен, само че надали ще успее, тъй като не може да надмине Костадинов в готовността му да отъждествява нашите национални ползи с съветските.
Българска социалистическа партия пък окончателно изпусна съветския трен, откакто се оказа в държавно управление, показало дързостта да изгони 70 шпиони на работа в съветското посолство. На тези избори няма хем по този начин, хем инак. Путин дотолкоз изостри интернационалните връзки, че към този момент или си против, или си за него, междинните позиции отпаднаха. И Костадинов и съратниците му убедиха гласоподавателя, че най-хубавият метод да гласуваш за Путин в България е гласуваш за тях.
Как Вътрешна македонска революционна организация и „ Атака “ останаха в изолираност
Другите герои от патриотичната ниша останаха обратно във времето и техните версии на тайната доктрина на национализма с днешна дата към този момент звучат наивно-романтично. Вътрешна македонска революционна организация, която се самопреживява като правоприемник на Вътрешна македонска революционна организация от 1919 до 1934 година, вижда опасност за националните ни ползи на първо място в съседите с две трайни фиксации – Турция и Македония. Откакто обаче стартира миграционния напън, Турция е издирван съдружник, а несъгласията с македонците се загладиха благодарение на Макрон и Вътрешна македонска революционна организация като че ли остана без идеология.
А някогашният водач на НФСБ Валери Симеонов беше податлив да застава на антикомунистически позиции и даже да подлага на критика Путин, тъй че от единствено себе си отпадна от националистичната мода на ругатни против НАТО и Европейски Съюз и на преданост към Кремъл. Само Волен Сидеров упорства, че по-лоялен към руснаците и от Костадин Костадинов – „ Атака “ е оригиналът, а „ Възраждане “ е менте, споделя той от екрана на личната си телевизия. Но няма кой да го чуе, тъй като Сидеров беше привикнал да си връща вота с предизборни кавги в медиите и по улиците, а днешните последователи на режима в Кремъл желаят да гласоподават за безпрепятствено избръснат фюрер, а не за политически комик. На война като на война…
Едно леке, което мъчно ще бъде изтрито
Как стана по този начин, че национализмът последователно от автотерапевтична ретроутопия, изпълнена с царе и патриарси, възобновени замъци и военни маршове, вечерни инспекции и разправии със съседите за всеки пай история, се трансформира в банална политическа поддръжка на най-кървавата инвазия в Европа след Втората международна война. И то показана като отбрана на българския народ. Колко ли време ще им би трябвало на идващите националисти да изтрият това леке от лицето на нацията.
Текстът е препубликуван от „ Дойче към този момент “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ