Джо Байдън, моят приятел и американски герой
На скалите на Нормандия, в дребна зона за задържане, президентът на Съединените щати гледаше към Ламанша. Беше единствено преди шест седмици, на 80-ата годишнина от десанта на D-Day, и президентът Байдън преди малко беше приключил своите забележки на американското гробище на върха на Омаха Бийч. Гостите го поздравяваха за речта, само че той не пожела да приказва за себе си. Моментът не беше за него; става дума за мъжете, които са се били и починали там. „ Днес се усещам толкоз огромен “, сподели ми той. „ Това може да звучи необичайно – и не го желая – само че когато бях там, почувствах достойнството от това, светостта на това. Да приказвам от името на американския народ, да приказвам над тези гробове, това е надълбоко нещо. Той се обърна от гледката над плажовете и уточни към починалите във войната. „ Искате да постъпите вярно от тях, от страната. “
Г-н. Байдън е прекарал цялостен живот в опити да се оправи добре с нацията и го направи по най-епичния метод, когато избра...
Прочетете целия текст »
