На сайта на българското Министерство на околната среда и водите,

На уеб страницата на българското Министерство на околната среда и водите, е оповестен текст на нотификация с съпътстващи я документи на британски и сръбски език, по отношение на Проектостратегия за ръководство на минералните и други геоложки запаси на Република Сърбия за интервала от 2025 до 2040 година с прогнози до 2050 година

Република Сърбия е подписала ЕСПОО Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен подтекст и СЕА протокола към конвенцията, с което се задължава да осведоми другите страни по отношение на проекти и планове, които могат да произведат трансгранично въздействие. По тази линия проектостратегията се е появила на уеб страницата на българското Министерство на околната среда и водите.

Проектът на Стратегията за ръководство на минералните и други геоложки запаси на Република Сърбия е точно подобен документ, чието използване може в допълнение да заплаши околната среда в Босилеградско, само че и в България.

Както е известно, досегашната процедура с минната активност в Република Сърбия, наоколо до българската граница, остави злокобни следи върху околната среда от двете страни на границата в региона на Бор, Брегово и Босилеград. Канадските, китайските и съветските рудодобивни компании не си направиха труда да поддържат на европейско равнище пречистването, утаяването, оборотните води, хвостохранилищата, химическите реагенти, експлозивите и други нездравословни материи от рудодобива.

Един къс обзор на плана на упоменатата Стратегия е задоволителен да се види, че тя съдържа доста общи изказвания и оценки, които не липсваха и до момента, само че в нея няма нищо съответно и успокоително за нас.

Така да вземем за пример за мината в Бор е казано единствено, че „ компанията Zijin Mining Group и Електростопанството на Сърбия влагат в модерни технологии за ръководство на отпадъците, създаване на безвредни сметища, системи за обработка на отпадъчни води и рекултивация на терена. В Бор е построено съвременно хвостохранилище със предпазен пласт и системи за управление на приключване... “.

За това, че китайската компания Zijin Mining Group нанесе непоправими вреди върху околната среда, водите, живота и здравето на локалното население в Бор няма и дума. Както и за замърсяването на река Тимок, в която към този момент и с микроскоп не може да се открие никакво живо създание. За отровените обработваеми земи при Брегово да не приказваме. Както и за плана Ядар, който подвигна на митинг стотици хиляди жители.

За Босилеградско и Кюстендилско е извънредно значимо, че в проектостратегията  са ни посветили цели две фрази: „ В момента се възнамерява разкриване на мината Караманица, която е във фаза на планиране и направа на студия за въздействието върху околната среда с планувано годишно произвеждане от 240 000 тона олово, цинк и мед. Установени са рудни запаси от към 3,3 милиона тона “.

Това е всичко. За непоправимите пакости върху околната среда и водите, които мината в село Караманица и стопанисващата я до момента компания „ Босил-метал “, нанесоха по времето на рудодобива  по така наречен „ пилотен план “ не се загатва нито дума. За питейните води, в които отровните материи надвишават допустимите правила десетки пъти, също. За умрелите и болните хора и животни, за нечистите планински реки, унищожената флора и фауна и нечистата почва, която към този момент не предстои на рекултивация, също се мълчи.

Битката за Караманица не е завършила. Сръбското правораздаване още не се е произнесло за насилието на шефа на „ Босил-метал “ Миодраг Вукайлович против екипа на Българска национална телевизия и локалните еко-активисти които му застанаха на пътя.

Освен това, единствено преди една година Министерство на околната среда и водите даде негативно мнение за плана за употреба на олово, цинк и мед в мините „ Поповица “ и „ Подвирове “ в село Караманица. Използването на натриум-цианид и липса на надеждна система за филтриране на отпадъчните води, които до момента просто се изпускаха в притоците на реките Драговищица и Струма, заплашват подземните басейни за питейна вода и напояване освен в Босилеградско, само че и в Кюстендилско. Това бяха и главните аргументи, поради които Министерство на околната среда и водите даде отрицателна оценка на плана за мина в Караманица.

Втората мина за олово, цинк и мед „ ГРОТ “ при село Мусул, е още по-голям замърсител и тя заплашва околната среда по течението на реките Горна и Долна Любата, хидроакумулационното езеро „ Лисина “ и Власинското езеро, само че и по тази причина не  се загатва нищо във въпросната проектостратегия.

Въпреки това, сръбската страна, строго спазвайки процедурата, се опитва още веднъж да продаде на България към този момент рекламирана стока. Не е инцидентно, в летните месеци, когато администрацията на всички места работи на половин обороти?

Т. нар. публични съвещания в Сърбия по плана на Стратегия за ръководство на минералните и другите геоложки запаси на Република Сърбия с отчета за Европейска общност е трябвало да се проведат от 30 май до 18 юни 2025 година, като на 16 юни 2025 година в Белград се е провело и някакво „ публично разискване “!?

В нажежената политическа атмосфера, провокирана от студентските протести и блокади на университетите, на сръбското общество надали ще му хрумне да разисква някаква си проектостратегия, оповестена на някакъв си забутан Портал за електронни съвещания на Сърбия и за която нищо обществено не се приказва и написа по медиите. Което значи, че резултатите от това „ разискване “ са предизвестени и са на същото равнището, на които се организират и други допитвания и изключително изборите в Сърбия.

На българското пък Министерство на околната среда и водите най-лошото, което може да му се случи, е да пропусне периодите за отговор и сръбската страна да одобри, че мълчанието на българската администрация значи единодушие. Остава ни единствено да се надяваме, че в Министерство на околната среда и водите към момента има съзнателни чиновници, които няма да позволен това и че отговорът им не може да бъде по-различен от оня, който дадоха преди една година.

За НПО-тата които имат отношение към екологичните проблеми и специалистите остава да изпратят мнения по въпросната сръбска тактика на адреса на Министерство на околната среда и водите (бул. „ Кн. Мария Луиза “ 22, гр. София п.к. 1000) или по е-поща [email protected]., до 20 юни. І БГНЕС

Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.