" На руснаците не може да им се има вяра. Правят се, че са съгласни да сключат контракт, само че не съблюдават нищо. Те ще продължат да ни заблуждават - и нас, и света ", споделят хората в Източна Украйна
`
Дойче веле
Алмаз, Василий, Артъом - трима украински бойци с обща орис: били са ранени на фронта и в този момент лежат в болничното заведение в украинския град Днипро с ампутирани долни крака. От началото на съветската експанзия против Украйна през тази болница за отрязване на крака са минали към шест холяди души.
Алмаз, Василий и Артьом имат и още нещо общо: не имат вяра на Путин, че желае мир. " Дори да стартират мирни договаряния и да бъде оповестено помирение, рано или късно всичко ще стартира изначало. Най-късно след една-две години ще има нова огромна инвазия против Украйна. Няма да ни оставят на мира ", споделя пред Артьом.
" Руснаците ще продължат да ни заблуждават "
26-годишният мъж е бил санитар - грижил се е за извеждането на ранените бойци от зоната на бойните дейности. Докато наскоро самият той не потърпевш при нахлуване с съветски военен дрон. " Тъкмо товарехме в пикап ранените бойци, когато той бе уцелен от дрон. Всички в пикапа умряха. "
Василий е бил автомонтьор, преди да го активизират предходната година. Направлявал е дронове, до момента в който не бил открит и нападнат от съветски дрон, след което се дал прошка с двата си крайници. " На руснаците не може да им се има вяра. Правят се, че са съгласни да сключат контракт, само че не съблюдават нищо. Те ще продължат да ни заблуждават - и нас, и света. Не виждам излаз без поддръжката на нашите съдружници. "
Алмаз Казиев също е с два ампутирани крайници. Преди две години в болничното заведение в Днипро са му избавили живота и от този момент той работи като доброволец в здравното заведение. За Дъждовни води той споделя: " Те желаят нашите територии, нашите деца, нашия народ и нашето бъдеще - не можем да приемем това. Абсурдно е да приказват за мирни договаряния и в това време да не престават да ни бомбардират и избиват. "
" Иска ми се войната да свърши неотложно "
61-годишната Лариса знае какво е да живееш под непрекъснат съветски обстрел. Тя се е евакуирала от Костянтинивка и в този момент живее в Днипро. Признава, че първоначално е възлагала огромни очаквания на Тръмп. " Той даде обещание, че ще има договаряния. Мислехме, че войната ще завърши до началото на годината или най-късно до Великден. А в този момент хората се надяват на девети май. Може би тогава Путин ще постави завършек на войната. "
Лариса има двама синове на фронта. Казва, че най-вече желае тази война да свърши: " Иска ми се войната да свърши през днешния ден, още в тази секунда. Някой да ни се обади и да каже - всичко свърши, можете да се приберете вкъщи. В Киев може и да считат, че би трябвало да се бием до последна капка кръв. Но това може да е кръвта на децата ми. Не желая те да жертват живота си. Искам да се върнат вкъщи. "
Саша е някогашен военнопленник, пуснали са го през февруари тази година в границите на замяна. Но неговият чичо Андрий още е в съветски плен - към този момент трета година. " Живеехме в непрекъснат боязън. Най-лошото беше, когато ни привикваха, с цел да ни изтезават. Държаха ни в цялостно незнание за това какво се случва, нищичко не ни споделяха ", спомня си той.
Семейството на Андрий чака някакви признаци за това, че той е още жив. Всички са окуражени от изгледите за мир, само че за завършек на войната при изискванията на Русия не може и дума да става, безапелационни са те.
" Трябва да останем единни "
" Много герои изгубиха живота си. Това не би трябвало да е на вятъра. Съпругът ми отиде на война, с цел да отбрани фамилията ни, с цел да не се постанова синът ни да върви на война и да бъде пощаден от този пъкъл ", споделя Еля, брачната половинка на Андрий. Тя доста желае западните поддръжници на Украйна да засилят натиска си над Русия. Но изрично отхвърля съветските претенции за демилитаризиране на Украйна - въпреки да знае, че ще би трябвало да бъдат направени някакви отстъпки.
" Разбирам, че няма да успеем да си върнем всички територии. Но би трябвало да останем единни - доколкото това е допустимо ", споделя още Еля.
В това е уверен и 22-годишният Андрий Кожушина от Мариупол: " Виждал съм всичко в тази война - по какъв начин свършва водата, по какъв начин електричеството, отоплението и телефонните връзки стопират. Виждал съм по какъв начин се разграбват магазини, виждал съм танкове, военни, бомбардировки и доста гибел. Някак се научих да оставам жив. "
В Мариупол той имал за задача да следи придвижването на съветските елементи, да открива с какво съоръжение разполагат и да рапортува, в случай че открие техни системи за противовъздушна защита. Но руснаците го разкрили и го оповестили за търсене. Година след началото на съветската инвазия Андрий съумял да избяга от Мариупол, а в този момент в Днипро следва и взе участие в група за опозиция в Телеграм, която се пробва да документира дейностите на съветските окупационни сили. И неговото най-голямо предпочитание е войната да завърши.
" Хората желаят да си поемат мирис "
" Хората са изтощени от войната. Искат просто да си поемат мирис, да могат да излизат на открито и през нощта. Сега всяка нощ ни бомбардират, а това прави ужасната война още по-трудно търпима. Нашите бойци пък са изтощени и имат потребност от отмора ", споделя младият украинец.
Той е наясно, че за мира ще би трябвало да се заплати: " Украинските граници евентуално ще се трансформират. Но хората, живеещи в окупираните територии, няма да одобряват това. Те ще продължат да се съпротивляват - по този начин, както го върша аз и както го вършат жителите на Донецк към този момент повече от 10 години ".
Андрий не знае какъв брой време ще отнеме това. Но е сигурен, че един ден ще може да се върне вкъщи в Мариупол.
/Нимиша Джайсвал
`
Дойче веле
Алмаз, Василий, Артъом - трима украински бойци с обща орис: били са ранени на фронта и в този момент лежат в болничното заведение в украинския град Днипро с ампутирани долни крака. От началото на съветската експанзия против Украйна през тази болница за отрязване на крака са минали към шест холяди души.
Алмаз, Василий и Артьом имат и още нещо общо: не имат вяра на Путин, че желае мир. " Дори да стартират мирни договаряния и да бъде оповестено помирение, рано или късно всичко ще стартира изначало. Най-късно след една-две години ще има нова огромна инвазия против Украйна. Няма да ни оставят на мира ", споделя пред Артьом.
" Руснаците ще продължат да ни заблуждават "
26-годишният мъж е бил санитар - грижил се е за извеждането на ранените бойци от зоната на бойните дейности. Докато наскоро самият той не потърпевш при нахлуване с съветски военен дрон. " Тъкмо товарехме в пикап ранените бойци, когато той бе уцелен от дрон. Всички в пикапа умряха. "
Василий е бил автомонтьор, преди да го активизират предходната година. Направлявал е дронове, до момента в който не бил открит и нападнат от съветски дрон, след което се дал прошка с двата си крайници. " На руснаците не може да им се има вяра. Правят се, че са съгласни да сключат контракт, само че не съблюдават нищо. Те ще продължат да ни заблуждават - и нас, и света. Не виждам излаз без поддръжката на нашите съдружници. "
Алмаз Казиев също е с два ампутирани крайници. Преди две години в болничното заведение в Днипро са му избавили живота и от този момент той работи като доброволец в здравното заведение. За Дъждовни води той споделя: " Те желаят нашите територии, нашите деца, нашия народ и нашето бъдеще - не можем да приемем това. Абсурдно е да приказват за мирни договаряния и в това време да не престават да ни бомбардират и избиват. "
" Иска ми се войната да свърши неотложно "
61-годишната Лариса знае какво е да живееш под непрекъснат съветски обстрел. Тя се е евакуирала от Костянтинивка и в този момент живее в Днипро. Признава, че първоначално е възлагала огромни очаквания на Тръмп. " Той даде обещание, че ще има договаряния. Мислехме, че войната ще завърши до началото на годината или най-късно до Великден. А в този момент хората се надяват на девети май. Може би тогава Путин ще постави завършек на войната. "
Лариса има двама синове на фронта. Казва, че най-вече желае тази война да свърши: " Иска ми се войната да свърши през днешния ден, още в тази секунда. Някой да ни се обади и да каже - всичко свърши, можете да се приберете вкъщи. В Киев може и да считат, че би трябвало да се бием до последна капка кръв. Но това може да е кръвта на децата ми. Не желая те да жертват живота си. Искам да се върнат вкъщи. "
Саша е някогашен военнопленник, пуснали са го през февруари тази година в границите на замяна. Но неговият чичо Андрий още е в съветски плен - към този момент трета година. " Живеехме в непрекъснат боязън. Най-лошото беше, когато ни привикваха, с цел да ни изтезават. Държаха ни в цялостно незнание за това какво се случва, нищичко не ни споделяха ", спомня си той.
Семейството на Андрий чака някакви признаци за това, че той е още жив. Всички са окуражени от изгледите за мир, само че за завършек на войната при изискванията на Русия не може и дума да става, безапелационни са те.
" Трябва да останем единни "
" Много герои изгубиха живота си. Това не би трябвало да е на вятъра. Съпругът ми отиде на война, с цел да отбрани фамилията ни, с цел да не се постанова синът ни да върви на война и да бъде пощаден от този пъкъл ", споделя Еля, брачната половинка на Андрий. Тя доста желае западните поддръжници на Украйна да засилят натиска си над Русия. Но изрично отхвърля съветските претенции за демилитаризиране на Украйна - въпреки да знае, че ще би трябвало да бъдат направени някакви отстъпки.
" Разбирам, че няма да успеем да си върнем всички територии. Но би трябвало да останем единни - доколкото това е допустимо ", споделя още Еля.
В това е уверен и 22-годишният Андрий Кожушина от Мариупол: " Виждал съм всичко в тази война - по какъв начин свършва водата, по какъв начин електричеството, отоплението и телефонните връзки стопират. Виждал съм по какъв начин се разграбват магазини, виждал съм танкове, военни, бомбардировки и доста гибел. Някак се научих да оставам жив. "
В Мариупол той имал за задача да следи придвижването на съветските елементи, да открива с какво съоръжение разполагат и да рапортува, в случай че открие техни системи за противовъздушна защита. Но руснаците го разкрили и го оповестили за търсене. Година след началото на съветската инвазия Андрий съумял да избяга от Мариупол, а в този момент в Днипро следва и взе участие в група за опозиция в Телеграм, която се пробва да документира дейностите на съветските окупационни сили. И неговото най-голямо предпочитание е войната да завърши.
" Хората желаят да си поемат мирис "
" Хората са изтощени от войната. Искат просто да си поемат мирис, да могат да излизат на открито и през нощта. Сега всяка нощ ни бомбардират, а това прави ужасната война още по-трудно търпима. Нашите бойци пък са изтощени и имат потребност от отмора ", споделя младият украинец.
Той е наясно, че за мира ще би трябвало да се заплати: " Украинските граници евентуално ще се трансформират. Но хората, живеещи в окупираните територии, няма да одобряват това. Те ще продължат да се съпротивляват - по този начин, както го върша аз и както го вършат жителите на Донецк към този момент повече от 10 години ".
Андрий не знае какъв брой време ще отнеме това. Но е сигурен, че един ден ще може да се върне вкъщи в Мариупол.
/Нимиша Джайсвал
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ