Задкулисието в Словакия ще продължи и след оставката на премиера
На пръв взор убийството на журналиста Ян Куцяк провокира политическо земетресение в Словакия. Но истината е друга: в страната няма да има смяна. И след оставката си Фицо ще продължи да дърпа конците - подмолно, написа " Дойче веле ".
От повече от едно десетилетие Роберт Фицо дефинира политическите бъднини на Словакия. Формално той е социалдемократ, само че в реалност е политически хамелеон. Ако се постанова, не се колебае да заема всевъзможни позиции - от извънредно ляво до извънредно дясно, служейки си с ловки тактически ходове. Като човек на властта той е оцелявал след многочислени афери, в това число и след потресаващи корупционни кавги.
След убийството на проверяващия публицист Ян Куцяк и неговата избраница обаче словашкият министър председател за пръв път изгуби своя политически инстинкт и не съумя да оцени вярно настроенията в страната. Първоначално той беше извънредно шокиран от убийството и тази негова реакция очевидно е била откровена. Малко по-късно обаче се появи по малкия екран и като във филм за мафията ефектно размаха пред камерите пачки с банкноти на стойност един милион евро - награда за залавянето на килъра. Най-накрая разгласи президента Андрей Киска, а индиректно и стотиците хиляди гневни жители, които упорстваха за оставката на Фицо, за " марионетки на американския милиардер Сорос ".
Истинска смяна няма да има
След това министър председателят още веднъж се отдаде на тактически игрички. Той предложи на президента оставката си, само че сложи и условия: неговата партия СМЕР-СД, която победи на изборите напролет на 2016, да има правото да номинира новия министър-председател. И второ: досегашната коалиция във властта да остане непокътната. След малко съмнение Андрей Киска одобри двете условия. Това обаче значи, че желаното от президента единствено допреди седмица и половина главно преструктуриране на държавното управление няма да се състои, както и че няма да има предварителни избори.
С други думи: Фицо се отдръпва, с цел да остане на власт и да дърпа конците подмолно. Поне първоначално, до момента в който обезпечи политическото бъдеще на своята партия. Защото възможни предварителни избори биха провокирали същинско строполясване на СМЕР - това демонстрират всички настоящи социологически анкети. Ако партията бъде принудена да съобщи властта, това освен би поставило завършек на безчет кариери, а и би довело до правосъдни процеси за корупция против огромен брой нейни политици. Фицо желае да осуети сходно развиване непременно - та нали и против него самия има съмнения в корупция.
С други думи: методът, по който Фицо подава оставка, е най-хубавото доказателство, че той персонално, неговата партия, а и съдружните му сътрудници въобще не желаят съществена политическа смяна в страната. Тъкмо такава смяна обаче чака голямото болшинство от словашките жители. Защото мнозина в страната осъзнаха, че убийството на журналиста Ян Куцяк е " своего рода отражение на словашката реалност ", както се изрази президентът Киска. Действителност, белязана от подкупен политически хайлайф, комуто са изцяло непознати правилата на виновното и стабилно ръководство. Действителност, за която през миналите години мнозина просто си затваряха очите - от беззащитност или обезсърчение.
Неуспешният преход от тирания към народна власт
Подобна реалност срещаме в доста други източноевропейски страни - става дума за действителността на неприятно и неверно извършения преход от тирания към народна власт и пазарно стопанство. Сега фактът, че тази реалност може и да убива, раздруса цяла Словакия.
След като президентът Андрей Киска нямаше различен избор, с изключение на да одобри изискванията на Роберт Фицо, в този момент топката е в полето на словашкото гражданско придвижване. През последните две седмици Словакия претърпя най-големите протестни демонстрации от оповестяването на независимостта през 1993 година (...) За Фицо и сие пробуденото гражданско схващане е като злобен дух. И те се надяват, че този злобен дух скоро ще изчезне.
От повече от едно десетилетие Роберт Фицо дефинира политическите бъднини на Словакия. Формално той е социалдемократ, само че в реалност е политически хамелеон. Ако се постанова, не се колебае да заема всевъзможни позиции - от извънредно ляво до извънредно дясно, служейки си с ловки тактически ходове. Като човек на властта той е оцелявал след многочислени афери, в това число и след потресаващи корупционни кавги.
След убийството на проверяващия публицист Ян Куцяк и неговата избраница обаче словашкият министър председател за пръв път изгуби своя политически инстинкт и не съумя да оцени вярно настроенията в страната. Първоначално той беше извънредно шокиран от убийството и тази негова реакция очевидно е била откровена. Малко по-късно обаче се появи по малкия екран и като във филм за мафията ефектно размаха пред камерите пачки с банкноти на стойност един милион евро - награда за залавянето на килъра. Най-накрая разгласи президента Андрей Киска, а индиректно и стотиците хиляди гневни жители, които упорстваха за оставката на Фицо, за " марионетки на американския милиардер Сорос ".
Истинска смяна няма да има
След това министър председателят още веднъж се отдаде на тактически игрички. Той предложи на президента оставката си, само че сложи и условия: неговата партия СМЕР-СД, която победи на изборите напролет на 2016, да има правото да номинира новия министър-председател. И второ: досегашната коалиция във властта да остане непокътната. След малко съмнение Андрей Киска одобри двете условия. Това обаче значи, че желаното от президента единствено допреди седмица и половина главно преструктуриране на държавното управление няма да се състои, както и че няма да има предварителни избори.
С други думи: Фицо се отдръпва, с цел да остане на власт и да дърпа конците подмолно. Поне първоначално, до момента в който обезпечи политическото бъдеще на своята партия. Защото възможни предварителни избори биха провокирали същинско строполясване на СМЕР - това демонстрират всички настоящи социологически анкети. Ако партията бъде принудена да съобщи властта, това освен би поставило завършек на безчет кариери, а и би довело до правосъдни процеси за корупция против огромен брой нейни политици. Фицо желае да осуети сходно развиване непременно - та нали и против него самия има съмнения в корупция.
С други думи: методът, по който Фицо подава оставка, е най-хубавото доказателство, че той персонално, неговата партия, а и съдружните му сътрудници въобще не желаят съществена политическа смяна в страната. Тъкмо такава смяна обаче чака голямото болшинство от словашките жители. Защото мнозина в страната осъзнаха, че убийството на журналиста Ян Куцяк е " своего рода отражение на словашката реалност ", както се изрази президентът Киска. Действителност, белязана от подкупен политически хайлайф, комуто са изцяло непознати правилата на виновното и стабилно ръководство. Действителност, за която през миналите години мнозина просто си затваряха очите - от беззащитност или обезсърчение.
Неуспешният преход от тирания към народна власт
Подобна реалност срещаме в доста други източноевропейски страни - става дума за действителността на неприятно и неверно извършения преход от тирания към народна власт и пазарно стопанство. Сега фактът, че тази реалност може и да убива, раздруса цяла Словакия.
След като президентът Андрей Киска нямаше различен избор, с изключение на да одобри изискванията на Роберт Фицо, в този момент топката е в полето на словашкото гражданско придвижване. През последните две седмици Словакия претърпя най-големите протестни демонстрации от оповестяването на независимостта през 1993 година (...) За Фицо и сие пробуденото гражданско схващане е като злобен дух. И те се надяват, че този злобен дух скоро ще изчезне.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ