Пасионарност – или „Що е то, историческа енергия?“
На пръв взор, събитията, които основават историята на човечеството се случват безредно и не подлежат на никакви закони и правила – непрекъснати войни, завоевания, рухване на велики империи, кръв, тъга, успех от победи. Всичко това е сплетено в някаква неразбираема примес от случки и ориси. Но в случай че се вгледаме по-внимателно, ще забележим, че историята се развива в границите на избрана цикличност. Доста учени считат, че всеки цикъл трае почти 1200 години.
Разбира се, това не значи, че циклите са идентични за цялото човечество и протичат едновременно. Населението на планетата в никакъв случай не е било единно общество. То постоянно се е разделяло на различни групи хора с обединен генезис, език, религия и стандарт на държание, които се опълчват на други сходни групи – без значение дали това са етноси, народи или общности.
Например, популацията на Китай е един етнос (а вътре в него съществуват по-малки етнически единици), а това на Индия – различен. Така е било постоянно – римляни и перси, египтяни и монголи, славяни и германци, и още стотици и хиляди. В една и съща страна може да съществуват няколко разнообразни, даже десетки и стотици етноси – тогава имаме налице империя.
Едновременно с това един етнос може да се намира във фаза на напредък – а различен да е в стадий на крах, материална и морална съсипия. Като образец може да вземем Западната римска империя. Нейният цикъл завършва през 476 година – само че тогава немските племена, които нахлуват в нея, занапред навлизат във етапа на своя напредък. Резултатът е, че могъщата в миналото империя рухва, оставяйки подире пътища, градове и руините на Колизеума – а на нейно място идват безчовечен племена. В Западна Европа се появили могъщи страни, в които живеели войнствени и смели хора.
Римската империя
Най-популярното обозначаване на историческата сила е с термина „ пасионарност “, въведен в приложимост от известния съветски историк Лев Гумильов. Пасионарността е несъмнено положение в общата логика на психиката на даден етнос.
Тук можем да си спомним прословутия диалог на българския кан Крум с победените от него авари. На въпроса му: “Защо вие, които бяхте толкоз могъщи, се докарахте дотук? “, те дават отговор: „ Защото хората започнаха да крадат и лъжат, да бъдат несправедливи, да мислят единствено за себе си… “ и т. н. Както виждаме, тук даже не става дума за военните провали, които се явяват единствено резултат от общата съсипия в аварската страна. Аварите са изчерпали историческата си сила, своята пасионарност – и закономерно изчезват от историческата сцена.
Друг образец за бързо избухнала и изчерпана пасионарност са завоеванията на най-великия военачалник в международната история – Александър Македонски. Създадената от него голяма страна, се разпаднала незабавно след гибелта му на разнообразни царства, които воювали между тях, без да оставят някаква значима диря в историята. Това е пример на кратковременно експлоадиране на историческата пасионарност на македонския етнос по това време – малко, могъщо, само че по-късно още веднъж утихване и крах.
Империята на Александър Македонски
Подобен е образецът с Чингиз хан. Монголите живеели хиляди години в своите степи, пасяли добитъка си и отглеждали деца. Но през ХІІІ в. ненадейно се обединили в един мощен пестник, яхнали конете и завоювали половината свят – от Китай до Централна Европа.
Такива образци в историята са стотици, в случай че не и хиляди. Тих, неосезаем, спокоен народ, внезапно придобива магическа мощ и враждебност. Той стартира да гледа напълно друго на света към себе си – и му става тясно в досегашните земи. Хвърля се да превзема големи страни, покорява многочислени нации и трансформира хода на историята.
Монголската империя при гибелта на Чингис хан през 1227
Загубата на пасионарност също може, най-малко ненапълно, да изясни и днешната орис на Европа. До наскоро европейците владеели в дословния смисъл на думата целия свят. Но през днешния ден, съгласно израза на Збигнев Бжежински: „ Европа – това е дом за престарели хора “. Загубата на пасионарност кара актуалните европейци да се откажат даже да основават фамилии и да раждат деца – нещо, което във всички времена и столетия се е считало за благословия, както за обособения човек, по този начин и за цялото общество на дадения етнос.
Европа изгубила своята „ пасионарност “, своята историческа сила – по тази причина и упадъкът, в който се намира до степен коренните европейци да измират и да бъдат замествани с нации от други континенти, е напълно законосъобразен. А фактът, че обособени персони – политици, финансови групировки, спекуланти и религиозни фанатици, се възползват от този исторически развой, е единствено последица.
Когато на процедура цялото население от един етнос или група етноси загуби своята пасионарност, то се трансформира в заситена, мързелива навалица. Идеализмът се счита за комичен архаизъм. Такава навалица, каквато е да вземем за пример през днешния ден европейската, може да бъде раздвижена и да й бъде придадена историческа сила единствено под натиска на етнос – който самичък се намира във фаза на засилваща се пасионарност. Както се случило със Западната римска империя в същата тази Европа. Класически е казусът със старейшините на тогавашния Лион (Лингидунум) – Атила с 300 хиляди хуни се намирал под стените им, а те обсъждали от кое място да намерят пари за нов градски цирк.
В такива случаи постоянно се случва едно и също: дребна група пасионарии безмилостно унищожава народите, които са благополучни, мързеливи и удовлетворени от спокойното си съществуване. Великите градове биват разрушени, след тях се строят други, които след това на собствен ред отстъпват място на идващите. Единствено пасионарността – историческата сила, може да избави дадена цивилизация от този безсърдечен цикъл.
