Жертва на домашно насилие: Само мисълта за детето ме спря да...
На побой, обиди, закани, унижения е подложена всяка четвърта жена в България, сочи сухата статистика от полицейските регистри. Възрастта, общественият статут, образованието, финансовото състояние нямат никакво значение - насилници и жертви има във всяка група на обществото, единомислещи са лекари, психолози, служители на реда, обществени служащи и адвокати.
Реалният брой на дамите, потърпевши от тормоз, обаче е доста по-голяма. Повечето от тях не се оплакват от позор, че са попаднали в сходна обстановка, поради децата, тъй като няма къде да отидат, считат, че към този момент няма за по кое време или се надяват, че нещо може да се промени. Поне първоначално. След това за някои от тях е прекомерно късно - някои стават действителни жертви на ликвидиране или гибел след тежки физически контузии.
„ Не можех да излизам от къщи. Бившият ми мъж взе телефона ми и ме заключваше, когато излиза. Няколко пъти си мислех, че това е краят - удряне, боричкане, душене, влачене за косата… Последният път ме събори на земята и си ударих главата. Спомням си, че видях по какъв начин ме прескочи и чух, че заключва вратата. Не знам какъв брой време съм била на пода.
Първото нещо, което си помислих, беше: „ Още съм жива. Добре че го няма “. Три дни не се прибра. Не се обади да види дали съм жива “, споделя една от измъчваните жена. И тогава решила, че повече няма да мълчи - седнала в коридора зад заключената врата и зачакала да чуе някой от съседите във входа. Така съседка уведомила полицията.
Ужас от звука на ключ в бравата към момента изпитва жена на към 40 години, която към този момент е съумяла да се избави и да избяга от вкъщи си. „ Бях станала като животинче.
Усещах го, че се прибира преди кучето ни
по напрежението, което караше цялото ми тяло да се стяга и трепери. Имах възприятието, че кожата ми е като дреха, няколко размера по-малка от моя. Първо го поглеждах в очите и знаех дали ще има скандал и побой, или единствено искания и неодобрение “, споделя тя. Няколко пъти даже била „ на косъм “ да постави завършек на живота си.
Спирала я само мисълта за детето. „ Бях избрала даже мястото, откъдето да скоча “, спомня си след четири години дамата, която към този момент се е върнала към естествения си живот. Признава, че към момента няма храброст да заживее с мъжа, който е до нея и се е появил в най-тежкия интервал в живота й.
„ Най-обидно ми беше, когато ми споделяше, че не ставам за нищо, че съм цялостна нещастница, че „ другите дами “ са по-успешни, изкарват повече пари, че са по-забавни… “, споделя М.А. - жена с висше обучение, престиж измежду сътрудниците си и с мъж, който е с позиции в обществото.
Отначало си мислела, че е рецесия на междинната възраст и рутината от близо 20-годишния брак. Мълчала, тъй като си мислела, че интервалът ще отмине. Първият побой станал, когато си разрешила да каже, че всяка може да е занимателна за два часа с мъж, който й споделя, че е красива и не чака вечерята да му е сервирана, а ризите изгладени. Оттогава „ другите “ получили правото да звънят на мъжа й когато и да е, а той не се тормозил да беседва с тях пред нея. Всеки опит за забележка по този въпрос водел до нови обиди, а физическото принуждение зачестило.
„ Пред приятелите ни изглеждахме като идеалното семейство
Добре материално, с хубави специалности, детето - към този момент пораснало, безпроблемно, беше първенец в учебно заведение. Вече е студент, който постоянно си взема изпитите. Абе „ цветя и рози “… Докато един ден детето не се прибира изненадващо от столицата и гледката го шокира - съборени предмети, аз - раздърпана и с размазан грим, той върху мен - души ме. За следващ път. Синът ми ме избави.
Заплаши татко си с полиция, на мен ми сподели да се облека и че няма да ме остави, до момента в който не отидем в „ Съдебна медицина “. Отидохме и на място разбрахме, че до момента в който се приведа в „ човешки “ тип, мъжът ми (вече бивш) беше отишъл да го освидетелстват, че при опитите си да се освободя съм го одрала по ръцете. Сега животът ми е друг. Понякога обаче се разсънвам с чувството, че ръцете му стискат врата ми. Треперя, само че съм щастлива, че е било единствено сън и съм сама “, споделя дамата.
Насилието вкъщи, изключително в изискванията на пандемия,
може съществено да утежни психологичното здраве на децата
и младежите. Ако постоянно стават очевидци на физическо принуждение и душевен тормоз у дома, децата може да се затворят в себе си или пък да стартират да копират агресивното държание.
Такъв е казусът на майка и двете й дъщери, които след години в принуждение се връщат към живота. Това се случва с помощта на поддръжката, оказана от експерти в центровете за покровителство „ Зона ЗаКрила ”, подкрепени от УНИЦЕФ в България.
Побой, обиди, закани и унижения. Така минават близо шестнайсет години от живота на тази жена. Насилвана е физически, душевен и прочувствено от някогашния си сътрудник - татко на двете й деца.
" Като легнех вечер, се молех сутринта да го намеря починал. Отивам на работа. Гледам по какъв начин колежките бързат да се приберат, а аз, в случай че имаше по какъв начин - денонощно да работя, единствено и единствено да не се прибирам ", споделя тя.
Свидетели на насилието стават и дъщерите й - ученички в трети и в девети клас. Децата виждат по какъв начин бащата удря, наскърбява и заплашва майката. „ Започнаха да ни отбягват, когато и той си е у дома. Стояха в друга стая и мълчаха, тъй като, в случай че реагират, ще стартира и към тях “, споделя майката.
Мъжът насилвал душевен и прочувствено и тях. Наказвал и подлагал на критика огромното момиче, когато преценявал, че не се е справило добре в учебно заведение. Забранявал му да излиза с другари. „ Много я тормозеше, когато разбра, че си има другар, я наскърбяваше с доста неприятни думи, вместо да седне като татко да й изясни “, отбелязва дамата
Има избавление, само че би трябвало да го искате
„ Всички, които съумеят да преодолеят себе си и да потърсят помощ, би трябвало да знаят, че има излаз и избавление за тях “, споделят от управлението на Общинския спешен център в града под тепетата. При тях обаче се настаняват единствено лица, за които се смята, че има действителна заплаха за живота им.
„ Жените, които идват при нас, са на друга възраст. Някои идват с децата си, които също са уплашени. Има такива, които са бити, изключително в случай че решат да оказват помощ на майката. Други цялостен живот ще помнят по какъв начин татко им е удрял и обиждал майка им.
Това оказва въздействие върху тях - някои също се трансформират в жертви, тъй като са живели в изискванията на подобен модел, други могат да се трансфорат в насилници, трети цялостен живот помнят насилието и обидите, на които са ставали очевидци, и изпитват боязън да позволен някого до себе си, споделят лекари и психолози.
В доста случаи на институциите се обаждат другари, съседи и даже работодатели, които са забелязвали следи от принуждение. За да има резултат извеждането от вкъщи на насилника или настаняването в спешен център - дамата би трябвало сама да го изиска ", изяснява шефът на Общинския център.
Важно е още при първия пестник или пердах да бъде подадена тъжба в полицията. От там жертвите получават информация къде могат да бъдат настанени и по какъв начин да получат помощ, насочват ги към фондации и Неправителствени организации. Единици са случаите, в които насилието е еднократно и това е, когато дамите незабавно потърсят помощ. Преди да е станало рецидив. Обикновено, с цел да няма последици за него, насилникът дава обещание, моли, „ съжалява “ и се кълне, че няма да се повтори. До идващия път.
Други упрекват жертвите, че са ги провокирали, или ги заплашват, че в случай че се оплачат, ще стане по-зле. Голяма част от насилниците слагат дамите във финансова взаимозависимост и невъзможност. Вменяват им възприятие за виновност, невъзможност и безполезност. Изнудват ги да не се оплакват, като заплашват, че няма да получат наставнически права, описват лекари и психолози.
Едно от местата в града, където жертвите на принуждение може да потърсят помощ, е Консултативният център на ул. „ Райко Даскалов “ 53 (дом „ Левски “). На първия етаж в стая 12 всяка жена, станала жертва на принуждение, може да получи безвъзмездна правна консултация от експертите от фондация „ ДА “ - („ Джендър други възможности “), споделя адв. Милена Кадиева. Телефонът, на който всеки ден, сред 10 и 17 часа, могат да потърсят съвет от експерти е 0879 26 01 01.
„ Жените се настаняват за няколко дни в спешни центрове, до момента в който насилникът се изведе с полиция от вкъщи и му бъде връчена ограничаваща заповед. Тогава дамата и децата могат да се приберат в дома си. Освен правна помощ, ние им предлагаме безвъзмездни съвещания с психолози, обществени служащи и адвокати. В непрекъсната връзка сме и с полицията “, споделя адвокатката.
Реалният брой на дамите, потърпевши от тормоз, обаче е доста по-голяма. Повечето от тях не се оплакват от позор, че са попаднали в сходна обстановка, поради децата, тъй като няма къде да отидат, считат, че към този момент няма за по кое време или се надяват, че нещо може да се промени. Поне първоначално. След това за някои от тях е прекомерно късно - някои стават действителни жертви на ликвидиране или гибел след тежки физически контузии.
„ Не можех да излизам от къщи. Бившият ми мъж взе телефона ми и ме заключваше, когато излиза. Няколко пъти си мислех, че това е краят - удряне, боричкане, душене, влачене за косата… Последният път ме събори на земята и си ударих главата. Спомням си, че видях по какъв начин ме прескочи и чух, че заключва вратата. Не знам какъв брой време съм била на пода.
Първото нещо, което си помислих, беше: „ Още съм жива. Добре че го няма “. Три дни не се прибра. Не се обади да види дали съм жива “, споделя една от измъчваните жена. И тогава решила, че повече няма да мълчи - седнала в коридора зад заключената врата и зачакала да чуе някой от съседите във входа. Така съседка уведомила полицията.
Ужас от звука на ключ в бравата към момента изпитва жена на към 40 години, която към този момент е съумяла да се избави и да избяга от вкъщи си. „ Бях станала като животинче.
Усещах го, че се прибира преди кучето ни
по напрежението, което караше цялото ми тяло да се стяга и трепери. Имах възприятието, че кожата ми е като дреха, няколко размера по-малка от моя. Първо го поглеждах в очите и знаех дали ще има скандал и побой, или единствено искания и неодобрение “, споделя тя. Няколко пъти даже била „ на косъм “ да постави завършек на живота си.
Спирала я само мисълта за детето. „ Бях избрала даже мястото, откъдето да скоча “, спомня си след четири години дамата, която към този момент се е върнала към естествения си живот. Признава, че към момента няма храброст да заживее с мъжа, който е до нея и се е появил в най-тежкия интервал в живота й.
„ Най-обидно ми беше, когато ми споделяше, че не ставам за нищо, че съм цялостна нещастница, че „ другите дами “ са по-успешни, изкарват повече пари, че са по-забавни… “, споделя М.А. - жена с висше обучение, престиж измежду сътрудниците си и с мъж, който е с позиции в обществото.
Отначало си мислела, че е рецесия на междинната възраст и рутината от близо 20-годишния брак. Мълчала, тъй като си мислела, че интервалът ще отмине. Първият побой станал, когато си разрешила да каже, че всяка може да е занимателна за два часа с мъж, който й споделя, че е красива и не чака вечерята да му е сервирана, а ризите изгладени. Оттогава „ другите “ получили правото да звънят на мъжа й когато и да е, а той не се тормозил да беседва с тях пред нея. Всеки опит за забележка по този въпрос водел до нови обиди, а физическото принуждение зачестило.
„ Пред приятелите ни изглеждахме като идеалното семейство
Добре материално, с хубави специалности, детето - към този момент пораснало, безпроблемно, беше първенец в учебно заведение. Вече е студент, който постоянно си взема изпитите. Абе „ цветя и рози “… Докато един ден детето не се прибира изненадващо от столицата и гледката го шокира - съборени предмети, аз - раздърпана и с размазан грим, той върху мен - души ме. За следващ път. Синът ми ме избави.
Заплаши татко си с полиция, на мен ми сподели да се облека и че няма да ме остави, до момента в който не отидем в „ Съдебна медицина “. Отидохме и на място разбрахме, че до момента в който се приведа в „ човешки “ тип, мъжът ми (вече бивш) беше отишъл да го освидетелстват, че при опитите си да се освободя съм го одрала по ръцете. Сега животът ми е друг. Понякога обаче се разсънвам с чувството, че ръцете му стискат врата ми. Треперя, само че съм щастлива, че е било единствено сън и съм сама “, споделя дамата.
Насилието вкъщи, изключително в изискванията на пандемия,
може съществено да утежни психологичното здраве на децата
и младежите. Ако постоянно стават очевидци на физическо принуждение и душевен тормоз у дома, децата може да се затворят в себе си или пък да стартират да копират агресивното държание.
Такъв е казусът на майка и двете й дъщери, които след години в принуждение се връщат към живота. Това се случва с помощта на поддръжката, оказана от експерти в центровете за покровителство „ Зона ЗаКрила ”, подкрепени от УНИЦЕФ в България.
Побой, обиди, закани и унижения. Така минават близо шестнайсет години от живота на тази жена. Насилвана е физически, душевен и прочувствено от някогашния си сътрудник - татко на двете й деца.
" Като легнех вечер, се молех сутринта да го намеря починал. Отивам на работа. Гледам по какъв начин колежките бързат да се приберат, а аз, в случай че имаше по какъв начин - денонощно да работя, единствено и единствено да не се прибирам ", споделя тя.
Свидетели на насилието стават и дъщерите й - ученички в трети и в девети клас. Децата виждат по какъв начин бащата удря, наскърбява и заплашва майката. „ Започнаха да ни отбягват, когато и той си е у дома. Стояха в друга стая и мълчаха, тъй като, в случай че реагират, ще стартира и към тях “, споделя майката.
Мъжът насилвал душевен и прочувствено и тях. Наказвал и подлагал на критика огромното момиче, когато преценявал, че не се е справило добре в учебно заведение. Забранявал му да излиза с другари. „ Много я тормозеше, когато разбра, че си има другар, я наскърбяваше с доста неприятни думи, вместо да седне като татко да й изясни “, отбелязва дамата
Има избавление, само че би трябвало да го искате
„ Всички, които съумеят да преодолеят себе си и да потърсят помощ, би трябвало да знаят, че има излаз и избавление за тях “, споделят от управлението на Общинския спешен център в града под тепетата. При тях обаче се настаняват единствено лица, за които се смята, че има действителна заплаха за живота им.
„ Жените, които идват при нас, са на друга възраст. Някои идват с децата си, които също са уплашени. Има такива, които са бити, изключително в случай че решат да оказват помощ на майката. Други цялостен живот ще помнят по какъв начин татко им е удрял и обиждал майка им.
Това оказва въздействие върху тях - някои също се трансформират в жертви, тъй като са живели в изискванията на подобен модел, други могат да се трансфорат в насилници, трети цялостен живот помнят насилието и обидите, на които са ставали очевидци, и изпитват боязън да позволен някого до себе си, споделят лекари и психолози.
В доста случаи на институциите се обаждат другари, съседи и даже работодатели, които са забелязвали следи от принуждение. За да има резултат извеждането от вкъщи на насилника или настаняването в спешен център - дамата би трябвало сама да го изиска ", изяснява шефът на Общинския център.
Важно е още при първия пестник или пердах да бъде подадена тъжба в полицията. От там жертвите получават информация къде могат да бъдат настанени и по какъв начин да получат помощ, насочват ги към фондации и Неправителствени организации. Единици са случаите, в които насилието е еднократно и това е, когато дамите незабавно потърсят помощ. Преди да е станало рецидив. Обикновено, с цел да няма последици за него, насилникът дава обещание, моли, „ съжалява “ и се кълне, че няма да се повтори. До идващия път.
Други упрекват жертвите, че са ги провокирали, или ги заплашват, че в случай че се оплачат, ще стане по-зле. Голяма част от насилниците слагат дамите във финансова взаимозависимост и невъзможност. Вменяват им възприятие за виновност, невъзможност и безполезност. Изнудват ги да не се оплакват, като заплашват, че няма да получат наставнически права, описват лекари и психолози.
Едно от местата в града, където жертвите на принуждение може да потърсят помощ, е Консултативният център на ул. „ Райко Даскалов “ 53 (дом „ Левски “). На първия етаж в стая 12 всяка жена, станала жертва на принуждение, може да получи безвъзмездна правна консултация от експертите от фондация „ ДА “ - („ Джендър други възможности “), споделя адв. Милена Кадиева. Телефонът, на който всеки ден, сред 10 и 17 часа, могат да потърсят съвет от експерти е 0879 26 01 01.
„ Жените се настаняват за няколко дни в спешни центрове, до момента в който насилникът се изведе с полиция от вкъщи и му бъде връчена ограничаваща заповед. Тогава дамата и децата могат да се приберат в дома си. Освен правна помощ, ние им предлагаме безвъзмездни съвещания с психолози, обществени служащи и адвокати. В непрекъсната връзка сме и с полицията “, споделя адвокатката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ