Бизнесът настоява за по-високи прагове за задължителен одит
На писмото на четирите работодателски организации до финансовия министър дипломираните експерт-счетоводители дадоха отговор с контраписмо
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Големите одиторски компании са прекомерно близки с клиентите си
Това усилва неетични практики в одиторския бизнес
30 авг 2018
Европейска комисия заплаща милиони евро на " огромната четворка " инспектори за съвещания
Deloitte, KPMG, EY и PwC са получили през януари 10.5 млн. евро от Брюксел за изследвания и разбори на " данъчни проблеми "
11 юли 2018
PwC може да загуби одиторските си права в Украйна
Централната банка на Украйна обмисля разнообразни други възможности за санкциониране на инспектора
9 юли 2017
Още един КТБ тест за КПМГ
Одиторът на банкрутиралата банка резервира лиценза си, само че в този момент е изправен пред иск за най-малко 4.5 млн. лева от синдиците й
28 окт 2016 Искането на работодателските организации да бъдат увеличени праговете, над които фирмите подлежат на наложителен одит, предстоящо срещна съпротивата на инспекторите. След като преди няколко дни асоциацията на четирите най-големи бизнес организации в България (АОБР) изпрати писмо до финансовия министър Владислав Горанов с искане в този момент съществуващите прагове по Закона за счетоводството да бъдат вдигнати двойно, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) разгласява свое контраписмо до министъра с противоположната теза – че праговете не са ниски.
Казусът визира най-много междинните компании в страната, които не вземат участие в публични поръчки и не са от голяма важност за публичния интерес. Те обаче са задължени да употребяват услугите на регистрирани инспектори, без да е ясно каква е изгодата от това.
Какво желае бизнесът
В момента по закон на наложителен самостоятелен финансов одит подлежат годишните и консолидираните финансови доклади на компании, които дават отговор на най-малко два от следните индикатори - балансова стойност на активите от най-малко 2 млн. лева, чисти доходи от продажби над 4 млн. лева и междинна бройка на личния състав за отчетния интервал от най-малко 50 души. Искането на работодателските организации е таванът за балансова стойност на активите и на приходите от продажби да се вдигне четворно – надлежно на 4 млн. лева и 8 млн. лева Аргументът им е, че по този начин ще се понижи административната и финансовата тежест за към 6 хиляди дребни компании в страната.
" В България за жалост осъществяването на одит на дребни предприятия се трансформира в едно утежняващо обвързване, при което заради лимитираните финансови благоприятни условия на предприятията се избира най-ниската оферта, а не най-качествената услуга. Ниската цена надлежно води до официално осъществяване на одиторската активност, което удостоверява тезата, че одиторската легализация на дребните предприятия е непотребна и ненужна услуга - и за бизнесмените, и за обществото ", написа в писмото на АОБР. Работодателите допълват, че в болшинството дребни компании, които подлежат на наложителен одит, едни и същи хора са както притежатели на капитала, по този начин и шефове и по тази причина не се нуждаят изключително от това трета страна - инспектор, да подсигурява достоверността на финансовите доклади, което действително е и смисълът на самостоятелния одит.
Бизнесът упорства да отпадне и задължението за одит на самостоятелните и консолидираните финансови доклади на акционерните сдружения и командитните сдружения с акции, без значение дали са под праговете. Според тях сама по себе си правната форма няма причина да е мотив за спомагателна легализация. Друг парадокс съгласно тях е задължението одит да се прави и на дъщерните компании в групи, които изготвят консолидиран доклад, макар че самите те може да са и микропредприятия.
Аргументите на инспекторите
Според ИДЕС тъкмо тъй като в множеството дребни компании шеф и притежател са едно и също лице, има потребност от самостоятелен одит на финансовата информация, която те дават на трети лица, с цел да бъде тя надеждна. Тази теза обаче е най-малкото противоречива - всеки контрагент, който желае повече информация за него, би могъл да я изисква, преди да влезе във взаимоотношения с него. Например банка, преди да отпусне огромен заем, може да изиска одиторска легализация. Същото важи и за възможен покупател на дялове в самата компания, който би могъл да си направи и личен юридически и финансов разбор преди договорката. Одиторите акцентират като ползватели на техните заверки още данъчните органи, които обаче имат задоволително лостове за инспекции и проверки. Списъкът продължава още с " клиенти, снабдители, бизнес сътрудници, наети лица и така нататък ".
Голяма част от останалата аргументацията на ИДЕС е обвързвана с значимостта стопанската система да е " на ярко " и компаниите да не укриват обороти, като обаче е много подозрително до каква степен съществуването на одит трансформира това. Според ИДЕС отпадане на одита за АД не трябва да се позволява, защото собствеността може да бъде прехвърляна във всеки миг, което може да има последствия за трети страни и да докара до операция и прикриване на финансови потоци и финансови отговорности. Завереният доклад обаче самичък по себе си не е гаранция против измами и доста от огромните корпоративни кавги освен в България, а и по света избухват в компании с реномирани инспектори. Последно банкрутът на КТБ през 2014-2015 година заостри вниманието върху качеството на одита, като макар установените пропуски не се стигна до тежки наказания и лишаване на лицензи. При дребни и междинни компании, работещи по насила, всекидневно изборът пада на дребни инспектори без интернационално име зад себе си и разумно доста по-често заверката е сведена до извършване на условност.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Големите одиторски компании са прекомерно близки с клиентите си
Това усилва неетични практики в одиторския бизнес
30 авг 2018
Европейска комисия заплаща милиони евро на " огромната четворка " инспектори за съвещания
Deloitte, KPMG, EY и PwC са получили през януари 10.5 млн. евро от Брюксел за изследвания и разбори на " данъчни проблеми "
11 юли 2018
PwC може да загуби одиторските си права в Украйна
Централната банка на Украйна обмисля разнообразни други възможности за санкциониране на инспектора
9 юли 2017
Още един КТБ тест за КПМГ
Одиторът на банкрутиралата банка резервира лиценза си, само че в този момент е изправен пред иск за най-малко 4.5 млн. лева от синдиците й
28 окт 2016 Искането на работодателските организации да бъдат увеличени праговете, над които фирмите подлежат на наложителен одит, предстоящо срещна съпротивата на инспекторите. След като преди няколко дни асоциацията на четирите най-големи бизнес организации в България (АОБР) изпрати писмо до финансовия министър Владислав Горанов с искане в този момент съществуващите прагове по Закона за счетоводството да бъдат вдигнати двойно, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) разгласява свое контраписмо до министъра с противоположната теза – че праговете не са ниски.
Казусът визира най-много междинните компании в страната, които не вземат участие в публични поръчки и не са от голяма важност за публичния интерес. Те обаче са задължени да употребяват услугите на регистрирани инспектори, без да е ясно каква е изгодата от това.
Какво желае бизнесът
В момента по закон на наложителен самостоятелен финансов одит подлежат годишните и консолидираните финансови доклади на компании, които дават отговор на най-малко два от следните индикатори - балансова стойност на активите от най-малко 2 млн. лева, чисти доходи от продажби над 4 млн. лева и междинна бройка на личния състав за отчетния интервал от най-малко 50 души. Искането на работодателските организации е таванът за балансова стойност на активите и на приходите от продажби да се вдигне четворно – надлежно на 4 млн. лева и 8 млн. лева Аргументът им е, че по този начин ще се понижи административната и финансовата тежест за към 6 хиляди дребни компании в страната.
" В България за жалост осъществяването на одит на дребни предприятия се трансформира в едно утежняващо обвързване, при което заради лимитираните финансови благоприятни условия на предприятията се избира най-ниската оферта, а не най-качествената услуга. Ниската цена надлежно води до официално осъществяване на одиторската активност, което удостоверява тезата, че одиторската легализация на дребните предприятия е непотребна и ненужна услуга - и за бизнесмените, и за обществото ", написа в писмото на АОБР. Работодателите допълват, че в болшинството дребни компании, които подлежат на наложителен одит, едни и същи хора са както притежатели на капитала, по този начин и шефове и по тази причина не се нуждаят изключително от това трета страна - инспектор, да подсигурява достоверността на финансовите доклади, което действително е и смисълът на самостоятелния одит.
Бизнесът упорства да отпадне и задължението за одит на самостоятелните и консолидираните финансови доклади на акционерните сдружения и командитните сдружения с акции, без значение дали са под праговете. Според тях сама по себе си правната форма няма причина да е мотив за спомагателна легализация. Друг парадокс съгласно тях е задължението одит да се прави и на дъщерните компании в групи, които изготвят консолидиран доклад, макар че самите те може да са и микропредприятия.
Аргументите на инспекторите
Според ИДЕС тъкмо тъй като в множеството дребни компании шеф и притежател са едно и също лице, има потребност от самостоятелен одит на финансовата информация, която те дават на трети лица, с цел да бъде тя надеждна. Тази теза обаче е най-малкото противоречива - всеки контрагент, който желае повече информация за него, би могъл да я изисква, преди да влезе във взаимоотношения с него. Например банка, преди да отпусне огромен заем, може да изиска одиторска легализация. Същото важи и за възможен покупател на дялове в самата компания, който би могъл да си направи и личен юридически и финансов разбор преди договорката. Одиторите акцентират като ползватели на техните заверки още данъчните органи, които обаче имат задоволително лостове за инспекции и проверки. Списъкът продължава още с " клиенти, снабдители, бизнес сътрудници, наети лица и така нататък ".
Голяма част от останалата аргументацията на ИДЕС е обвързвана с значимостта стопанската система да е " на ярко " и компаниите да не укриват обороти, като обаче е много подозрително до каква степен съществуването на одит трансформира това. Според ИДЕС отпадане на одита за АД не трябва да се позволява, защото собствеността може да бъде прехвърляна във всеки миг, което може да има последствия за трети страни и да докара до операция и прикриване на финансови потоци и финансови отговорности. Завереният доклад обаче самичък по себе си не е гаранция против измами и доста от огромните корпоративни кавги освен в България, а и по света избухват в компании с реномирани инспектори. Последно банкрутът на КТБ през 2014-2015 година заостри вниманието върху качеството на одита, като макар установените пропуски не се стигна до тежки наказания и лишаване на лицензи. При дребни и междинни компании, работещи по насила, всекидневно изборът пада на дребни инспектори без интернационално име зад себе си и разумно доста по-често заверката е сведена до извършване на условност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ