Внимавайте кой влиза в дома ви - утре е Петковден!
На Петковден – 14 октомври, църквата уважава Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е именуван още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове.Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов взор за живота на индивида, а главно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Света Петка се счита за покровител на дома и фамилията. От Петковден стартират сгледите на годежите и сватбите, защото в националните разбирания светицата е настойник на раждането и плодовитостта, както при хората, по този начин и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, по тази причина и народът споделя „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Денят честват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи подарък баница.
След това до Димитровден (26 октомври), до момента в който трае оплождането на домашния добитък, дамите не трябва да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „ с цел да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, с цел да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не съблюдават повелята, се има вяра, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която желае да ги умъртви. Смята се, че в случай че човек облече дреха, ушита в дните сред Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след гибелта си ще се трансформира във върколак. След оплождането, по традиция, дамите изпичат пресни питки и ги раздават, с цел да се роди здрав добитък.
Денят се счита за преломен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се съблюдава обичая „ полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, дефинира шанса и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл подобаващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано " съставляват сакрална граница сред остарялата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и рисков.
На места се организира съботата преди Петковден Петковденска задушница, за удостояване на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, любеница и грозде.
На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наименуван „ Света Петка”, се поставя на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният самун се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена подвига хляба високо и благославя с него всички и раздава късчета.
На масата ни на Петковден е хубаво да участва: гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове.Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов взор за живота на индивида, а главно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Света Петка се счита за покровител на дома и фамилията. От Петковден стартират сгледите на годежите и сватбите, защото в националните разбирания светицата е настойник на раждането и плодовитостта, както при хората, по този начин и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа би трябвало да е завършила, по тази причина и народът споделя „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Денят честват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи подарък баница.
След това до Димитровден (26 октомври), до момента в който трае оплождането на домашния добитък, дамите не трябва да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „ с цел да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, с цел да не се оплетат чревцата на агънцата. Жените, които не съблюдават повелята, се има вяра, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която желае да ги умъртви. Смята се, че в случай че човек облече дреха, ушита в дните сред Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след гибелта си ще се трансформира във върколак. След оплождането, по традиция, дамите изпичат пресни питки и ги раздават, с цел да се роди здрав добитък.
Денят се счита за преломен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се съблюдава обичая „ полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, дефинира шанса и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл подобаващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още "вълче или вампирско погано " съставляват сакрална граница сред остарялата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и рисков.
На места се организира съботата преди Петковден Петковденска задушница, за удостояване на мъртвите раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, любеница и грозде.
На Петковден се вършат родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наименуван „ Света Петка”, се поставя на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният самун се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена подвига хляба високо и благославя с него всички и раздава късчета.
На масата ни на Петковден е хубаво да участва: гювеч с овнешко, курбан супа, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ