На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено

...
На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено
Коментари Харесай

Технология на унищожението. Какво е прозорецът на Овертон?

На нас ни описват, че цялото прогресивно човечество безусловно естествено одобри гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да подписват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята полова ориентировка в учебни заведения и детски градини. На нас ни споделят, че всичко това е натурален ход на нещата.

Нас ни лъжат.

Лъжата за естествения ход на нещата опроверга американския социолог Джоузеф Овертон, описвайки технология, изменяща отношението на обществото към в миналото кардинални за това общество въпроси.

Прочетете това изложение и ще ви стане ясно по какъв начин се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове.

Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде приключена в Европа в околните години. Също по този начин и детската евтаназия.

Какво още може да бъде извадено оттова в нашия свят, употребявайки технологията, разказана от Овертон?

Тя работи безотказно.

***

Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за социална политика Mackinac Center. Загива в самолетна злополука. Формулира модел, изменящ визиите към даден проблем на публичното мнение, наименуван посмъртно Прозорец на Овертон.
***

Джоузеф Овертон разказва по какъв начин напълно непознати за обществото хрумвания се изваждат от помийната яма на публичното пренебрежение, измиват се и, в края на краищата законодателно се одобряват.

Съгласно Прозореца на благоприятни условия на Овертон, за всяка концепция или проблем в обществото съществува по този начин наречения прозорец на опциите. В рамките на този прозорец концепцията може или не може да се разисква, намерено да се поддържа, пропагандира, или да се вършат опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този метод ветрилото от благоприятни условия, от етап „ немислимо ”, т.е. напълно непознато за публичния морал, изцяло недопустимо, до етап „ настояща политика ”, т.е. към този момент необятно обсъждано, признато от всеобщото схващане и разказано в закон.

Това не е тъкмо промиване на мозъци, а доста по-фина технология. Ефективна е, тъй като е поредна, редовно прилагана и незабележима за обществото – жертва.

По-долу ще ви дам образец, по какъв начин малко по малко обществото стартира първо да разисква нещо недопустимо, по-късно стартира да го счита за подходящо, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ в миналото немислимото.

Нека да вземем за нашия образец нещо безусловно невъобразимо. Например, канибализъм, т.е. концепцията да се легализира правото жителите да се изяждат един различен. Достатъчно мощен образец ли е?

За всички е ясно, че сега, през днешния ден, през 2014 година не може незабавно да се разгърне всеобща агитация на канибализма – обществото незабавно ще се възпротиви. Тази обстановка значи, че казуса с легализацията на канибализма се намира в нулев етап в прозореца на опциите. Този стадий, според теорията на Овертон, се назовава «Немислимо». Сега ще моделираме по какъв начин това немислимо ще бъде осъществено, минавайки през всички стадии в прозореца на опциите.

ТЕХНОЛОГИЯ

Още един път дублирам, Овертон разказва ТЕХНОЛОГИЯ , която разрешава да се легализира безусловно всяка концепция.

Обърнете внимание!
Той не предлага идея, не просто е дефинирал своите мисли – той разказва работеща технология. Тоест такава поредност от дейности осъществяването, на които непроменяемо довежда до мечтаният резултат. В качеството си на оръжие за заличаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен гърмеж.

КОЛКО СМЕЛО!

Темата за канибализма към момента е отвратителна и напълно неприемлива в обществото. Тази тематика не е признато да се разисква нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, неуместно, неразрешено. Съответно първото придвижване на Прозореца на Овертон — тематиката за канибализма да се реалокира от региона на немислимото в региона на радикалното.

Нали имаме независимост на словото.

Така че за какво да не поговорим за канибализма?

На учените по принцип им е позволено да приказват за всичко поред – за учените няма неразрешени тематики, тяхната работа е да учат всичко. А щом е по този начин, дано създадем етнологически симпозиум на тематика «Екзотичните традиции на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изявление за канибализма.

Разбирате ли, става известно, че за людоедството може да се направи веществен диалог и в същото време да не се излиза от рамките на научната респектабилност.

Прозореца на Овертон към този момент е изместен. Тоест към този момент е обозначено преразглеждане на позицията. По този метод се обезпечава преход от непримиримо негативно отношение на обществото към отношение по-позитивно.

Едновременно с към научната полемика безусловно би трябвало да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И дано то е показано единствено в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат видяни и ще бъдат представени във всички нужни медии.

Първо, това е още един факт на изявление. И второ, скандалните отрепки на този специфичен произход са нужни за основаване на облика на коренно чучело. Те ще бъдат «лошите канибали» в контраст на другото чучело — " фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях ". Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се разгласяват разкази за това какво мислят за людоедството английските учени и радикалните отрепки.

Резултат от първото пренасяне на Прозореца на Овертон: неприемливата тематика е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушение в еднозначността на казуса – основана е «градация на сивото».

ЗАЩО ПЪК НЕ?

На идващия стадий Прозореца продължава своето придвижване и трансферира тематиката за канибализма от радикалната област в региона на вероятното.

На този етап продължаваме да цитираме «учените». Нали не би трябвало да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да разисква това, би трябвало да бъде жигосан като лицемер и двуличник.

Осъждайки двуличието, обезателно би трябвало да се измисли ново по-елегантно наименование на канибализма. За да не смеят всевъзможни там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».

Внимание! Създаването на евфемизъм е доста значим миг. За заверка на немислимата концепция е належащо да се подмени нейното същинско название.

Няма повече канибализъм.

Сега това се назовава, да вземем за пример антропофагия. Но и този термин напълно скоро ще бъде сменен още един път, признавайки и това определение като обидно.

Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на казуса , да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите съперници от опция за езикова битка. Канибализма се трансформира в антропофагия, а по-късно в антропофилия, сходно на нарушител, който си сменя имената по паспорт.

Паралелно с играта на имена се основава опорен казус – исторически, митичен, настоящ или просто фиктивен, само че най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде открит или фиктивен като «доказателство» на това, че антропофилията кардинално може да бъде узаконена.

„ Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жадност със личната си кръв? ”

„ А историите за античните богове, изяждащи всичко поред – за римляните това е било напълно обикновено! ”

„ Или пък, по околните до нас християни, те напълно нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до в този момент ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя господ. Вие нали не обвинявате в нещо християнската черква? Кои сте вие по дяволите, с цел да обвинявате църквата? ”

Главната задача на вакханалията на този стадий е най-малко отчасти да се изведе людоедството от углавно наказателно гонене. Поне един път, най-малко в някакъв исторически миг.

ТАКА И ТРЯБВА

След като бъде възложен легитимиращ казус, се появява опция за пренасяне на Прозореца на Овертон от територията на вероятното в региона на рационалното.

Това е третия стадий. С него приключва раздробяването на единния проблем.

„ Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек ”
„ Понякога е належащо да бъде изяден човек, от време на време съществуват непреодолими условия ”
„ Има хора, които желаят да бъдат изядени ”
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР