Бежанската криза провокира разделение между Източна и Западна Европа
На изток, на фона на рецесията с бежанците, се развиват доста евроскептични и суверенистки придвижвания. В изявление за френския вестник Le Figaro българският политолог Иван Кръстев, един от най-хубавите експерти в региона на постсъветското пространство и създател на забележителното есе " Съдбата на Европа " (Първи Паралел ), проучва изворите на този феномен и предизвестява за заплахата от конфликт сред културите на една Източна Европа, привързана към своята еднаквост, и една Западна Европа, която се възприема по едно и също време като индивидуалистка и космополитна.
Le Figaro : След еуфорията от първите години на европейско отваряне , ставаме очевидци на пробив на " евроскептични " придвижвания в цяла Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словакия). Последните имат намерение строго да управляват границите си в името на националния суверенитет. Можем ли да приказваме за разделяне сред Източна и Западна Европа?
Иван Кръстев : Като че ли ставаме очевидци на огромно връщане обратно. Либералният прелом, който Европа претърпя през 70-те години на предишния век, през днешния ден отстъпва място на сходно консервативно културно и политическо разтърсване. Периодът след 68-ма година беше белязан от повишение на самостоятелните свободи и правата на малцинствата. Днес, с едно придвижване на махалото, сме очевидци на връщането на върховенството на политиката и на " мажоритарните режими ", размножаващи се в четирите краища на света. Такъв е казусът на Изток, само че и на Запад, с Брекзит или избирането на Доналд Тръмп в Съединените щати. Правителствата възстановяват способността си да ръководят, само че наподобява, за сметка на персоналните свободи.
Има обаче огромна разлика сред консерватизмите на Изтока и тези на Запада. Например, консерватизмът на Полша и този на Холандия нямат нищо общо. Западният консерватизъм е напоен от концепциите за избавление и равноправност от май " 68. И това ясно личи през днешния ден в Холандия, където е допустимо открит педераст да застане отпред на дясна или крайнодясна партия. Нещо, което през днешния ден наподобява строго невероятно в Източна Европа. Въпреки враждебността си към исляма и желанието си да спрат имиграцията, западните консерватори също са по-отворени към " разнообразието ", в сравнение с тези от Изток. Етническият състав на страните от Западна и Източна Европа е доста друг. В Австрия всяко второ дете има най-малко един родител, който не е австриец; 95% от жителите на Полша са поляци. Освен това, без колониално минало, източните страни не се усещат отговорни във връзка с страните от Африка и Близкия изток. Миграционната рецесия ясно сподели, че Източна Европа вижда космополитните полезности, които са в основата на Европейския съюз, като опасност, до момента в който за доста западни жители към момента тези космополитни полезности са самото сърце на новата европейска еднаквост. В резюме, вълните на миграция доведоха до ренационализация на политиката и съпътстващо съживяване на разграничителната линия сред Изтока и Запада.
Tакова разделяне се следи даже в Германия. Именно на изток антиправителствената партия AfD реализира най-хубавите си резултати.
Това е доста добра илюстрация. Краят на комунизма и последвалото го огромно количество демократични промени, съумяха да генерират измежду народите на Централна и Източна Европа надълбоко възприятие на икономическа неустановеност. Изправени пред притока на мигранти, доста източноевропейци имат вяра, че очакванията, които са вложили в присъединението към Европейския съюз - очаквания, че това участие ще докара до благополучие и ще постави завършек на компликациите в ежедневнието им - са били предадени. По-бедни от западноевропейците, те просто не схващат, че от тях може да се чака спонтанна филантропична взаимност за бежанците. Реакцията на източноевропейците към глобализацията не е толкоз друга от тази на белите американски служащи, които гласоподаваха за Тръмп. Те смятат себе си, от всяка страна на Атлантика, за губещи, забравени от всички. Към това би трябвало да се добави и факторът на демографската суматоха. Парадоксално, това не е обвързвано толкоз с идването на бежанците, колкото с следствията от напускането на хората от района. В неотдавнашната история на Източна и Централна Европа, народи и страни са посочили неподходяща податливост за вътрешна миграция. Такъв е казусът с Източна Германия. Повече от 15% от жителите й са напуснали района. Основните бенефициенти на рухването на Берлинската стена и отварянето на границите бяха ярките и индивидуалистки млади служащи. Емиграцията на Запад се смяташе за знак на някакво обществено нанагорнище. В резултат на това тези, които са останали, се възприемат и претърпяват като губещи в Историята. Фактът, че жителите на Централна Европа изискват затварянето на границите на техните страни, съставлява забавена реакция на демографския кръвоизлив след отварянето им през 1989 година
България, от където сте Вие, скоро пое председателството на Европейския съюз. Дали тя споделя това смесено възприятие за салдото на демократична Европа?
Официалните статистически данни ни демонстрират, че през 2011 година 2,1 милиона българи са живели отвън страната. Това е извънредно висока цифра за страна с малко над 7 милиона поданици. Отварянето на границите след рухването на Берлинската стена беше най-хубавото и най-лошото нещо, което можеше да се случи на българското общество. Проучване на публичното мнение, извършено двадесет и пет години след рухването на Стената, демонстрира, че българите считат отварянето на границите си за най-важното достижение на посткомунистическия интервал. Но всеобщата емиграция е трагичен удар за българската стопанска система и политика. Демократичната гражданска война от 1989 година се трансформира в демографска контрареволюция. През последните двадесет и пет години към 10% от българите са напуснали страната си, с цел да живеят и работят другаде. Според прогнозите на Организация на обединените нации популацията на България през 2050 година би трябвало да бъде с 27% по-малко от това, което е през днешния ден... Страхът от " етническото изгубване ", както го назовават някои хора, е осезателен. За тези, които употребяват този тип термин, идването на имигранти е сигнал за паника, известяващ окончателното им излизане от Историята. Известният мотив, че застаряваща Европа се нуждае от имигранти, единствено ускорява възприятието за екзистенциална потиснатост. Когато по малкия екран виждате възрастни селяни, които стачкуват против настаняването на бежанци в техните обезлюдени села, където от десетилетия не се е раждало дете, можете единствено да мислите прочувствено за двете страни - за бежанците, само че също и за тези възрастни хора, които са очевидци на изгубването на техния свят. Ще има ли кой след век да чете българска лирика?
Сравнимо ли е настоящето разделяне Изток-Запад с това от С тудената война?
Студената война беше конфликт сред две идеологии. Днес една против друга са изправени две чувствителности. На Запад, май " 68 беше белязан от появяването на суверенитета на индивида. На изток обаче Пражката пролет или митингите в Полша видяха 1968 година като белязана от битката за суверенитета на нацията против руското наличие. Тези източни страни в последна сметка са напълно нови. Те даже нямат век. Пробивът на това, което аз назовавам " мажоритарен режим " в тези страни, затова е предпазен механизъм. Те в никакъв случай не са се чувствали сигурни или твърдо открити, а единствено като страни с обрисувани граници на международната карта. Има една сентенция, която отразява добре всеобщото мислене в Източна Европа: " Ако нямате място на масата, то е тъй като мястото ви е в менюто. "
Това изяснява политическия триумф на водачи като Ярослав Качински в Полша или Виктор Орбан в Унгария, които въпреки всичко са считани за властнически от някои наблюдаващи...
Парадоксът на демократичната народна власт е, че жителите са по-свободни, само че се усещат безпомощни. Ключов детайл от привлекателността на " популистките " партии е тяхното търсене на същинска победа. Те съблазняват всички, които считат, че разделянето на властта, вместо средство, което може да направи водачите виновни за техните дейности и решения, е по-скоро оправдание за елитите да подценяват предизоборните си обещания. Нарастването на тези обединения е симптоматично за грандиозното изригване на застрашени болшинства, които се трансфораха в съществена мощ в европейската политика. Членовете на тези болшинства се оплакват, че са изгубили надзор (реален или въображаем) върху техния живот и се надигат против това, което виждат като скрит план сред елитите с вселенски нрав и имигрантите с родов нрав. Те атакуват демократичните хрумвания и институции, обвинявайки ги, че отслабват волята на нацията и унищожават нейното единение.
Не е ли разделянето Изток-Запад, в последна сметка, друга версия на разделянето сред елитите и хората?
Както добре го е споделил английският политолог Дейвид Гудхарт, споровете сред " тези от където и да е " и " тези от някъде ", практикуващи и последователи на глобализацията и практикуващи и почитатели на нативизма, обществените сдружения и частни компании, през днешния ден в доста по-голяма степен оформят политическата еднаквост на гласоподавателите, в сравнение с предходните идентичности, учредени на принадлежност към класа. Примерът на " Брекзит " е фрапиращ: изследване сподели, че не е наложително провинцията да е гласувала мажоритарно за Брекзит, а просто дребни градове, които имат неприятна система за публичен превоз! Друг образец: Редица изборни карти, направени след успеха на Тръмп в последните президентски избори, демонстрират доста добре, че в случай че районите, където Тръмп печели, дават отговор почти на 85% от общата територия на Съединени американски щати, районите, в които печели Клинтън, съставляват почти 54 % от американското население. Ако си представим, че тези райони съставляват две разнообразни страни, би трябвало да отбележим, че " страната на Клинтън ", състояща се от крайбрежните региони и градските острови, припомня Англия от 19-ти век, до момента в който " страната Тръмп " наподобява по-скоро на големите територии на Евразия, ръководени от Русия и Германия. Политическата битка сред Клинтън и Тръмп е битка сред морското и земното измерение, сред хората с пространствено и локално мислене.
Сравнихте миграционната рецесия с 11 септември. Защо?
Ако приказвам за миграционната рецесия като за " 11 септември на Европейския съюз ", то е тъй като на този ден през 2001 година Америка откри своята накърнимост. Подобно на 11 септември рецесията с бежанците фундаментално промени обстановката. И това не може да се изясни единствено с притока на бежанци или служащи мигранти. Истинска общоевропейска рецесия, тя слага под подозрение политическия, икономическия и обществения модел на Европа, който на собствен ред се оказва уязвим.
Вие сте претърпял разпадането на Съветския съюз. Може ли да се направи паралел с дне шната обстановка?
Това, което можем да кажем, е това, което знаем през днешния ден за разпадането на огромни политически организации. Те се срутват по същия метод, по който една компания банкрутира: в началото ненадейно и след това доста бързо. Трябва също по този начин да се разбере, че разпадането на такива политически организации нормално е разследване от поредност от несгоди, катастрофи, които при други условия биха могли да се смятат за незначителни и не са плод на съгласувана политическа воля. Както отбелязва историчката Мери Елис Сарот в книгата си " Колапсът " " ефикасното отваряне на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 година не беше резултат от решение на източногерманските водачи, нито резултат от съглашение с държавното управление на Западна Германия... Отварянето на Стената беше величествен образец за изненадващо събитие - миг, когато политическите структури напълно ненадейно се сринаха в дословния и метафоричен смисъл на този термин. " Историята ни е научила, че един огромен политически план в никакъв случай не се разпада поради това, което се случва в периферията, само че постоянно според от сърцето на организацията и нейния център. И не тъй като Англия напуща Европейския съюз, той рискува да се срине. Нещата биха изглеждали по различен метод, в случай че на собствен ред Германия или Франция имаха своите подозрения. Съветският съюз се срина не от неочакваното излизане на сателитните страни, а от желанието на Руската федерация да сътвори по-добър и по-хомогенен съюз с Украйна, с която си приличаха и с Беларус. И по този метод Съюз на съветските социалистически републики подцени другите си спътници, от които в последна сметка се усещаше много отчужден и културно далечен. Приблизително същата неточност наподобява прави през днешния ден Франция. Понякога имаме усещането, че Париж и френските водачи са доста неуместни във всички страни на Изтока и биха били удовлетворени от една Европа на Маастрихт от 1991 година и 1992 година, и стягане на еврозоната, където културните връзки ще бъдат по-силни. Историята обаче демонстрира, че когато стартира развой на дезинтеграция, никой не може да бъде сигурен, че той може да бъде изцяло следен. Ако се опитаме да редуцираме Европейския съюз до еврозоната, отстранявайки най-източните страни, непредсказуемото деяние на концепцията за раздробяване може доста добре да се разпростре и в сърцето на Европейския съюз.
Превод: Петя Михайлова
Le Figaro : След еуфорията от първите години на европейско отваряне , ставаме очевидци на пробив на " евроскептични " придвижвания в цяла Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словакия). Последните имат намерение строго да управляват границите си в името на националния суверенитет. Можем ли да приказваме за разделяне сред Източна и Западна Европа?
Иван Кръстев : Като че ли ставаме очевидци на огромно връщане обратно. Либералният прелом, който Европа претърпя през 70-те години на предишния век, през днешния ден отстъпва място на сходно консервативно културно и политическо разтърсване. Периодът след 68-ма година беше белязан от повишение на самостоятелните свободи и правата на малцинствата. Днес, с едно придвижване на махалото, сме очевидци на връщането на върховенството на политиката и на " мажоритарните режими ", размножаващи се в четирите краища на света. Такъв е казусът на Изток, само че и на Запад, с Брекзит или избирането на Доналд Тръмп в Съединените щати. Правителствата възстановяват способността си да ръководят, само че наподобява, за сметка на персоналните свободи.
Има обаче огромна разлика сред консерватизмите на Изтока и тези на Запада. Например, консерватизмът на Полша и този на Холандия нямат нищо общо. Западният консерватизъм е напоен от концепциите за избавление и равноправност от май " 68. И това ясно личи през днешния ден в Холандия, където е допустимо открит педераст да застане отпред на дясна или крайнодясна партия. Нещо, което през днешния ден наподобява строго невероятно в Източна Европа. Въпреки враждебността си към исляма и желанието си да спрат имиграцията, западните консерватори също са по-отворени към " разнообразието ", в сравнение с тези от Изток. Етническият състав на страните от Западна и Източна Европа е доста друг. В Австрия всяко второ дете има най-малко един родител, който не е австриец; 95% от жителите на Полша са поляци. Освен това, без колониално минало, източните страни не се усещат отговорни във връзка с страните от Африка и Близкия изток. Миграционната рецесия ясно сподели, че Източна Европа вижда космополитните полезности, които са в основата на Европейския съюз, като опасност, до момента в който за доста западни жители към момента тези космополитни полезности са самото сърце на новата европейска еднаквост. В резюме, вълните на миграция доведоха до ренационализация на политиката и съпътстващо съживяване на разграничителната линия сред Изтока и Запада.
Tакова разделяне се следи даже в Германия. Именно на изток антиправителствената партия AfD реализира най-хубавите си резултати.
Това е доста добра илюстрация. Краят на комунизма и последвалото го огромно количество демократични промени, съумяха да генерират измежду народите на Централна и Източна Европа надълбоко възприятие на икономическа неустановеност. Изправени пред притока на мигранти, доста източноевропейци имат вяра, че очакванията, които са вложили в присъединението към Европейския съюз - очаквания, че това участие ще докара до благополучие и ще постави завършек на компликациите в ежедневнието им - са били предадени. По-бедни от западноевропейците, те просто не схващат, че от тях може да се чака спонтанна филантропична взаимност за бежанците. Реакцията на източноевропейците към глобализацията не е толкоз друга от тази на белите американски служащи, които гласоподаваха за Тръмп. Те смятат себе си, от всяка страна на Атлантика, за губещи, забравени от всички. Към това би трябвало да се добави и факторът на демографската суматоха. Парадоксално, това не е обвързвано толкоз с идването на бежанците, колкото с следствията от напускането на хората от района. В неотдавнашната история на Източна и Централна Европа, народи и страни са посочили неподходяща податливост за вътрешна миграция. Такъв е казусът с Източна Германия. Повече от 15% от жителите й са напуснали района. Основните бенефициенти на рухването на Берлинската стена и отварянето на границите бяха ярките и индивидуалистки млади служащи. Емиграцията на Запад се смяташе за знак на някакво обществено нанагорнище. В резултат на това тези, които са останали, се възприемат и претърпяват като губещи в Историята. Фактът, че жителите на Централна Европа изискват затварянето на границите на техните страни, съставлява забавена реакция на демографския кръвоизлив след отварянето им през 1989 година
България, от където сте Вие, скоро пое председателството на Европейския съюз. Дали тя споделя това смесено възприятие за салдото на демократична Европа?
Официалните статистически данни ни демонстрират, че през 2011 година 2,1 милиона българи са живели отвън страната. Това е извънредно висока цифра за страна с малко над 7 милиона поданици. Отварянето на границите след рухването на Берлинската стена беше най-хубавото и най-лошото нещо, което можеше да се случи на българското общество. Проучване на публичното мнение, извършено двадесет и пет години след рухването на Стената, демонстрира, че българите считат отварянето на границите си за най-важното достижение на посткомунистическия интервал. Но всеобщата емиграция е трагичен удар за българската стопанска система и политика. Демократичната гражданска война от 1989 година се трансформира в демографска контрареволюция. През последните двадесет и пет години към 10% от българите са напуснали страната си, с цел да живеят и работят другаде. Според прогнозите на Организация на обединените нации популацията на България през 2050 година би трябвало да бъде с 27% по-малко от това, което е през днешния ден... Страхът от " етническото изгубване ", както го назовават някои хора, е осезателен. За тези, които употребяват този тип термин, идването на имигранти е сигнал за паника, известяващ окончателното им излизане от Историята. Известният мотив, че застаряваща Европа се нуждае от имигранти, единствено ускорява възприятието за екзистенциална потиснатост. Когато по малкия екран виждате възрастни селяни, които стачкуват против настаняването на бежанци в техните обезлюдени села, където от десетилетия не се е раждало дете, можете единствено да мислите прочувствено за двете страни - за бежанците, само че също и за тези възрастни хора, които са очевидци на изгубването на техния свят. Ще има ли кой след век да чете българска лирика?
Сравнимо ли е настоящето разделяне Изток-Запад с това от С тудената война?
Студената война беше конфликт сред две идеологии. Днес една против друга са изправени две чувствителности. На Запад, май " 68 беше белязан от появяването на суверенитета на индивида. На изток обаче Пражката пролет или митингите в Полша видяха 1968 година като белязана от битката за суверенитета на нацията против руското наличие. Тези източни страни в последна сметка са напълно нови. Те даже нямат век. Пробивът на това, което аз назовавам " мажоритарен режим " в тези страни, затова е предпазен механизъм. Те в никакъв случай не са се чувствали сигурни или твърдо открити, а единствено като страни с обрисувани граници на международната карта. Има една сентенция, която отразява добре всеобщото мислене в Източна Европа: " Ако нямате място на масата, то е тъй като мястото ви е в менюто. "
Това изяснява политическия триумф на водачи като Ярослав Качински в Полша или Виктор Орбан в Унгария, които въпреки всичко са считани за властнически от някои наблюдаващи...
Парадоксът на демократичната народна власт е, че жителите са по-свободни, само че се усещат безпомощни. Ключов детайл от привлекателността на " популистките " партии е тяхното търсене на същинска победа. Те съблазняват всички, които считат, че разделянето на властта, вместо средство, което може да направи водачите виновни за техните дейности и решения, е по-скоро оправдание за елитите да подценяват предизоборните си обещания. Нарастването на тези обединения е симптоматично за грандиозното изригване на застрашени болшинства, които се трансфораха в съществена мощ в европейската политика. Членовете на тези болшинства се оплакват, че са изгубили надзор (реален или въображаем) върху техния живот и се надигат против това, което виждат като скрит план сред елитите с вселенски нрав и имигрантите с родов нрав. Те атакуват демократичните хрумвания и институции, обвинявайки ги, че отслабват волята на нацията и унищожават нейното единение.
Не е ли разделянето Изток-Запад, в последна сметка, друга версия на разделянето сред елитите и хората?
Както добре го е споделил английският политолог Дейвид Гудхарт, споровете сред " тези от където и да е " и " тези от някъде ", практикуващи и последователи на глобализацията и практикуващи и почитатели на нативизма, обществените сдружения и частни компании, през днешния ден в доста по-голяма степен оформят политическата еднаквост на гласоподавателите, в сравнение с предходните идентичности, учредени на принадлежност към класа. Примерът на " Брекзит " е фрапиращ: изследване сподели, че не е наложително провинцията да е гласувала мажоритарно за Брекзит, а просто дребни градове, които имат неприятна система за публичен превоз! Друг образец: Редица изборни карти, направени след успеха на Тръмп в последните президентски избори, демонстрират доста добре, че в случай че районите, където Тръмп печели, дават отговор почти на 85% от общата територия на Съединени американски щати, районите, в които печели Клинтън, съставляват почти 54 % от американското население. Ако си представим, че тези райони съставляват две разнообразни страни, би трябвало да отбележим, че " страната на Клинтън ", състояща се от крайбрежните региони и градските острови, припомня Англия от 19-ти век, до момента в който " страната Тръмп " наподобява по-скоро на големите територии на Евразия, ръководени от Русия и Германия. Политическата битка сред Клинтън и Тръмп е битка сред морското и земното измерение, сред хората с пространствено и локално мислене.
Сравнихте миграционната рецесия с 11 септември. Защо?
Ако приказвам за миграционната рецесия като за " 11 септември на Европейския съюз ", то е тъй като на този ден през 2001 година Америка откри своята накърнимост. Подобно на 11 септември рецесията с бежанците фундаментално промени обстановката. И това не може да се изясни единствено с притока на бежанци или служащи мигранти. Истинска общоевропейска рецесия, тя слага под подозрение политическия, икономическия и обществения модел на Европа, който на собствен ред се оказва уязвим.
Вие сте претърпял разпадането на Съветския съюз. Може ли да се направи паралел с дне шната обстановка?
Това, което можем да кажем, е това, което знаем през днешния ден за разпадането на огромни политически организации. Те се срутват по същия метод, по който една компания банкрутира: в началото ненадейно и след това доста бързо. Трябва също по този начин да се разбере, че разпадането на такива политически организации нормално е разследване от поредност от несгоди, катастрофи, които при други условия биха могли да се смятат за незначителни и не са плод на съгласувана политическа воля. Както отбелязва историчката Мери Елис Сарот в книгата си " Колапсът " " ефикасното отваряне на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 година не беше резултат от решение на източногерманските водачи, нито резултат от съглашение с държавното управление на Западна Германия... Отварянето на Стената беше величествен образец за изненадващо събитие - миг, когато политическите структури напълно ненадейно се сринаха в дословния и метафоричен смисъл на този термин. " Историята ни е научила, че един огромен политически план в никакъв случай не се разпада поради това, което се случва в периферията, само че постоянно според от сърцето на организацията и нейния център. И не тъй като Англия напуща Европейския съюз, той рискува да се срине. Нещата биха изглеждали по различен метод, в случай че на собствен ред Германия или Франция имаха своите подозрения. Съветският съюз се срина не от неочакваното излизане на сателитните страни, а от желанието на Руската федерация да сътвори по-добър и по-хомогенен съюз с Украйна, с която си приличаха и с Беларус. И по този метод Съюз на съветските социалистически републики подцени другите си спътници, от които в последна сметка се усещаше много отчужден и културно далечен. Приблизително същата неточност наподобява прави през днешния ден Франция. Понякога имаме усещането, че Париж и френските водачи са доста неуместни във всички страни на Изтока и биха били удовлетворени от една Европа на Маастрихт от 1991 година и 1992 година, и стягане на еврозоната, където културните връзки ще бъдат по-силни. Историята обаче демонстрира, че когато стартира развой на дезинтеграция, никой не може да бъде сигурен, че той може да бъде изцяло следен. Ако се опитаме да редуцираме Европейския съюз до еврозоната, отстранявайки най-източните страни, непредсказуемото деяние на концепцията за раздробяване може доста добре да се разпростре и в сърцето на Европейския съюз.
Превод: Петя Михайлова
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ