Богородичният хляб се разчупва, за да не изчезне тайнството му
На Голяма Богородица в Кюстендил се организира обичайното ревю на богородични и обредни хлябове. Празникът се назовава “Панагия” или Въздигане на хляба.
На катове, завършени с доста фикция от читалищата на община Кюстендил, са изложени обичайните богородични хлябове, украсени с цветя, най-много слънчогледи. Освен хлябове, на Панагия се демонстрират и други тестени произведения като баници, кексове, зелници, питки, погачи и други
В кътовете на читалищата са аранжирани с житни класове, показани са съдове за въвличане на брашното и други присъщи за бита.
„ Богородичният самун, забъркан с доста обич, е един тайнствен обред в чест на Светата Божия майка. Той се замества предходния ден от дете-момиче с живи родители, подкрепено от стара жена. Замесва се от брашно от тазгодишната годишна продукция, а житото се освещава в църква, след което се замесва с вода, сол и брашно, само че без набухватели. Като се оформи питката, се прави църковния щемпел – й„ просфорник “.
Богородичният самун не трябва да се реже, той се къса, с цел да не изчезне тайнството му “, сподели доцент лекар Екатерина Керимидарска, преподавател-етнолог в Шуменския университет, която е от Кюстендил и бе замесила богородичен самун.
*Снимка: БГНЕС
На катове, завършени с доста фикция от читалищата на община Кюстендил, са изложени обичайните богородични хлябове, украсени с цветя, най-много слънчогледи. Освен хлябове, на Панагия се демонстрират и други тестени произведения като баници, кексове, зелници, питки, погачи и други
В кътовете на читалищата са аранжирани с житни класове, показани са съдове за въвличане на брашното и други присъщи за бита.
„ Богородичният самун, забъркан с доста обич, е един тайнствен обред в чест на Светата Божия майка. Той се замества предходния ден от дете-момиче с живи родители, подкрепено от стара жена. Замесва се от брашно от тазгодишната годишна продукция, а житото се освещава в църква, след което се замесва с вода, сол и брашно, само че без набухватели. Като се оформи питката, се прави църковния щемпел – й„ просфорник “.
Богородичният самун не трябва да се реже, той се къса, с цел да не изчезне тайнството му “, сподели доцент лекар Екатерина Керимидарска, преподавател-етнолог в Шуменския университет, която е от Кюстендил и бе замесила богородичен самун.
*Снимка: БГНЕС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ