Държавата изненадващо поема нов дълг от 400 млн. лева
На фона на свръхизлишък от близо 3 милиарда лева в държавната хазна към края на май тази година държавното управление реши да емитира дълг за 400 млн. лева Финансовото министерство през вчерашния ден предложи на вътрешния пазар държавни скъпи бумаги (ДЦК) в два аукциона, които не са включени в аукционния календар. Това не се бе случвало от година и половина насам, когато финансовото министерство направи опит да пласира 25-годишни държавни дългови бумаги за 100 милиона лв.. Търгът тогава се провали, откакто поръчките бяха отхвърлени поради поискана по-висока от предлаганите 2% рентабилност.
Сега на първия търг са препоръчани 20-годишни ДЦК на обща стойност 200 млн. лв., като падежът е на 19 юни 2039 година, а годишната рента е 1.5%. При втория търг емисията е на 10.6-годишни ДЦК с рента 0.5% и падеж 21 декември 2029 година
Новината за аукционите бе обявена от Българска народна банка, която провежда и организира търговете, само че не и от самото финансово министерство. Днес обаче се чака от ведомството на Владислав Горанов да оповестят резултатите от търговете, от което евентуално ще стане ясно и каква е задачата на тази интервенция, написа "Сега ".
Основното предопределение на новия дълг съгласно известието на Българска народна банка, което по-късно мистериозно изчезна от уеб страницата на централната банка, е да погасява падежи на отговорности, както и да служи като буфер за финансовата непоклатимост. Финансови специалисти, до които се допита в. "Сега ", са сюрпризирани, че с тези причини се пристъпва към издаване на дълг сега. От една страна, има преизпълнение на бюджета и голям фискален запас от над 10 милиарда лева по данни от края на април. От друга страна, през първите четири месеца на тази година към този момент са направени погашения за към 600 млн. евро, без да се поема нов държавен дълг. Следващото огромно заплащане е през 2022 година, когато е падежът на 7-годишната емисия еврооблигации от март 2015 година в размер на 2 милиарда евро.
Едно от разумните пояснения за незабавните аукциони на ДЦК съгласно специалисти е жест от страна на страната към потребността на българските банки да вложат някъде свободните си пари. Преди повече от година Българска народна банка разгласи негативна рента за свръхрезервите на банките, т.е., с цел да държат свободните си средства в централната банка, те би трябвало да заплащат, вместо да получават някаква рентабилност. Още повече че сега трезорите ни се наблюдават под лупа от ЕЦБ поради кандидатурата ни за влизане в чакалнята на еврозоната и Единния банков съюз на Европейски Съюз.
Появи се и друга нечиста сделка - голямата сума от 400 млн. лева издаден дълг под формата на ДЦК може да е обвързвана с покупката на 8 изтребителя F-16. Възможно е скъпите бумаги да бъдат купени от избрана банка и да бъдат употребявани като поръчителство по договорката.
България по принцип може да си разреши да поеме нов дълг, защото има едно от най-ниските съотношения в Европейски Съюз по отношение на Брутният вътрешен продукт - 19.7% към края на април, показват специалисти. В момента размерът на държавния дълг е 11.6 милиарда евро, като 2.53 милиарда от него са вътрешен, а 9.08 милиарда евро външен. Според плановете на Министерството на финансите в дълготрайната бюджетна стратегия до 2021 година лимитът за дългово финансиране е от 800 млн. до 1 милиарда лева годишно, което е записано и в Закона за държавния бюджет. За същия интервал е планувано и усвояването на 586.7 млн. лева по контрактувани държавни заеми. В тактиката за ръководство на дълга е записано още, че до 2021 година България няма да емитира дългови бумаги на външните пазари, а ще се финансира единствено посредством ДЦК на вътрешния пазар.
Сега на първия търг са препоръчани 20-годишни ДЦК на обща стойност 200 млн. лв., като падежът е на 19 юни 2039 година, а годишната рента е 1.5%. При втория търг емисията е на 10.6-годишни ДЦК с рента 0.5% и падеж 21 декември 2029 година
Новината за аукционите бе обявена от Българска народна банка, която провежда и организира търговете, само че не и от самото финансово министерство. Днес обаче се чака от ведомството на Владислав Горанов да оповестят резултатите от търговете, от което евентуално ще стане ясно и каква е задачата на тази интервенция, написа "Сега ".
Основното предопределение на новия дълг съгласно известието на Българска народна банка, което по-късно мистериозно изчезна от уеб страницата на централната банка, е да погасява падежи на отговорности, както и да служи като буфер за финансовата непоклатимост. Финансови специалисти, до които се допита в. "Сега ", са сюрпризирани, че с тези причини се пристъпва към издаване на дълг сега. От една страна, има преизпълнение на бюджета и голям фискален запас от над 10 милиарда лева по данни от края на април. От друга страна, през първите четири месеца на тази година към този момент са направени погашения за към 600 млн. евро, без да се поема нов държавен дълг. Следващото огромно заплащане е през 2022 година, когато е падежът на 7-годишната емисия еврооблигации от март 2015 година в размер на 2 милиарда евро.
Едно от разумните пояснения за незабавните аукциони на ДЦК съгласно специалисти е жест от страна на страната към потребността на българските банки да вложат някъде свободните си пари. Преди повече от година Българска народна банка разгласи негативна рента за свръхрезервите на банките, т.е., с цел да държат свободните си средства в централната банка, те би трябвало да заплащат, вместо да получават някаква рентабилност. Още повече че сега трезорите ни се наблюдават под лупа от ЕЦБ поради кандидатурата ни за влизане в чакалнята на еврозоната и Единния банков съюз на Европейски Съюз.
Появи се и друга нечиста сделка - голямата сума от 400 млн. лева издаден дълг под формата на ДЦК може да е обвързвана с покупката на 8 изтребителя F-16. Възможно е скъпите бумаги да бъдат купени от избрана банка и да бъдат употребявани като поръчителство по договорката.
България по принцип може да си разреши да поеме нов дълг, защото има едно от най-ниските съотношения в Европейски Съюз по отношение на Брутният вътрешен продукт - 19.7% към края на април, показват специалисти. В момента размерът на държавния дълг е 11.6 милиарда евро, като 2.53 милиарда от него са вътрешен, а 9.08 милиарда евро външен. Според плановете на Министерството на финансите в дълготрайната бюджетна стратегия до 2021 година лимитът за дългово финансиране е от 800 млн. до 1 милиарда лева годишно, което е записано и в Закона за държавния бюджет. За същия интервал е планувано и усвояването на 586.7 млн. лева по контрактувани държавни заеми. В тактиката за ръководство на дълга е записано още, че до 2021 година България няма да емитира дългови бумаги на външните пазари, а ще се финансира единствено посредством ДЦК на вътрешния пазар.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ