На фона на продължаващия конфликт в ивицата Газа може би

На фона на продължаващия спор в линията Газа може би сте чували термина „ ционизъм “.

Но какво в действителност значи той?

В идващите редове ще научите повече за неговото значение, за раждането на актуалното ционистко придвижване и каква роля играе тази идеология във войната сред Израел и Хамас.

Ционизмът е националистическо придвижване, довело до основаването на самостоятелна страна за еврейския народ през 1948 година, което поддържа претенциите на юдаизма към Израел.

Корените на ционизма са в XIX век като отговор на „ еврейския въпрос “. Движението набира мощ след Холокоста, което води до основаването на страната Израел през 1948 година

Какво е ционизъм?

Ционизмът е националистическо придвижване, което сполучливо основава самостоятелна страна за еврейския народ през 1948 година и продължава да поддържа претенциите на юдаизма към района, който през днешния ден познаваме като Израел.

Критики към ционизма

Ционистите и други поддръжници на Израел настояват, че сигурността и съществуването на еврейския народ зависят от съществуването на еврейска страна, а нейното законно място е в прародината на юдаизма.

Европейското просвещение и Хаскала

С настъпването на Европейското просвещение през XVII и XVIII век се появява и Еврейското просвещение (или Хаскала) като метод за опазване на еврейската еднаквост.

В последна сметка Хаскала способства за образуването на ционисткото придвижване.

„ Еврейският въпрос “

Това кара някои европейски евреи да се запитат: „ Ние не сме ли нация? “.

„ В доста връзки модерният ционизъм е отговор на „ еврейския въпрос “, споделя Даниел Коцин, професор по история. Той е провел задълбочени проучвания на ционисткото придвижване и преподава курс за израелско-палестинския спор.

„ Какво е мястото на евреите в Европа в епохата след Просвещението? “, пита той.

Аферата „ Драйфус “ и Теодор Херцел, бащата на ционизма

Ако европейските евреи са се нуждаели от катализатор, с цел да потърсят самостоятелна държавност, те го намират в аферата „ Драйфус “.

Намесата на Херцел

„ Херцел споделя, че антисемитизмът предизвиква разделения в нациите “, изяснява Коцин. „ Ако може да се откри място, където евреите да отидат, това би решило проблем, който е повече от „ еврейски проблем “. Това е проблем, който тормози Европа ".

Ционизмът през XIX и XX век

Коцин акцентира, че въпреки през днешния ден да признаваме Херцел за татко на придвижването на „ политическия ционизъм “, през XIX и XX век съществуват няколко разнообразни течения на ционизма.

„ Културният ционизъм “ да вземем за пример е придвижване, водено от родения в Украйна интелектуалец Ахад Ха-Ам. То приканва за духовно възобновление на юдаизма в Израел, само че не безусловно за самостоятелна страна.

Съществува и „ работен ционизъм “, който заимства детайли от социализма. Преди третия ционистки конгрес Накман Сиркин излага концепцията, че еврейска страна може да се реализира единствено посредством напъните на работническата класа.

Декларацията „ Балфур “

„ Имаме най-могъщата империя в света по това време, която споделя на еврейския народ: ще ви помогнем да намерите дом в родната си земя Палестина “, споделя Коцин. „ Това е било извънредно значимо ".

Холокостът

Голям брой оживели от Холокоста живеели в спонтанни бежански лагери в Европа, до момента в който съюзническите държавни управления спорели какво да вършат с тях.

Британците, които към този момент са обект на офанзиви както от араби, по този начин и от ционисти, не виждат жизнеспособно решение. Така през 1947 година те предават нажежения еврейско-палестински проблем на новосъздадената Организация на обединените народи (ООН).

Основаването на страната Израел

Светската декларация на Давид Бен-Гурион

Както Бен-Гурион и ционистите чакат, пет разнообразни арабски народи неотложно афишират война на новата страна Израел.

Разделение в имената и в описа

За да се илюстрират противоположните гледни точки за тази война и нейния излаз, израелците я назовават „ Война за самостоятелност “, а арабите – „ Накба “ или „ Катастрофата “.

Историческите документи дават ясни доказателства, че някои палестинци са напуснали домовете си от боязън от принуждение от страна на израелското държавно управление – както действително, по този начин и мислено.

Морис, бранител на Израел, признава в книгата си „ 1948: Първата арабско-израелска война “, че „ евреите са направили надалеч повече зверства от арабите и са умъртвили доста повече цивилни и военнопленници в умишлени актове на грубост в хода на 1948 година “.

Ционизмът и неговите критици през днешния ден

Тревожният „ Еврейски въпрос “, довел до основаването на ционисткото придвижване, в този момент се е трансформирал в „ Палестински въпрос “.

Историята на ционизма е освен комплицирана и объркана, само че такива са и страстите и мненията, които я заобикалят.

Любопитен факт