На фона на пандемията от Covid-19 продължителността на предстоящия живот

На фона на пандемията от Covid-19 продължителността на идния живот в по-голямата част от държавите-членки на Европейски Съюз бележи спад, сочат последните данни на Еворстат, оповестени на 7 април – Световния ден на здравето. Най-големият спад е регистриран в Испания (-1.6 години спрямо 2019 г.) и България (-1.5), следвани от Литва, Полша и Румъния (всички -1.4).

Мъжете са малко по-засегнати в множеството държави-членки на Европейски Съюз съгласно наличните данни за 2020 година, като най-голямото понижение на продължителността на живота е записано в България (-1.7 години), Латвия и Полша (и двете -1.5 години), както и в Испания и Румъния ( и двете -1.4 години).



Продължителността на идния живот е междинният брой години, през които новороденото дете би живяло, в случай че пораства в актуалните условия на смъртност през останалата част от живота си.

Данните на Евростат демонстрират, че като цяло продължителността на идния живот се усилва през последното десетилетие в Европейски Съюз. Официалната статистика разкрива, че продължителността на живота се е нараснала приблизително с повече от две години на десетилетие от 60-те години на предишния век насам. Последните налични данни обаче демонстрират, че продължителността на живота понижава през последните години в няколко държави-членки на Европейски Съюз. Сега пандемията от Covid-19 ускорява тази наклонност.