Трайната безработица намалява, но продължава да доминира в Северозапада и пограничните райони
На фона на общото положително положение на пазара на труда, с ниска безработица и висока претовареност, районните несъответствия остават доста огромни. Този извод се акцентира за следващ път от разпределението на трайно безработните през 2023 година, като остават цели региони на страната - най-отчетливо в Северозапада и пограничните общини - в които делът на хората, които не могат да намерят работа повече от година е доста висок, а те образуват огромна част от свободния трудов запас, което се трансформира в осезаема спънка пред новите вложения и икономическото развиване.
Представените данни са калкулации на ИПИ на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта. Тъй като АЗ не разгласява средногодишни данни за трайно безработните, тук употребяваме междинният за 12-те месеца на 2023 година брой на безработните лица с регистрация над една година в бюрата по труда, показан както като дял от общото население в работоспособна възраст, по този начин и от всички безработни. Важно е да отбележим, че включително не влизат тези, които търсят работа независимо (да речем, благодарение на персонални контакти, познати или посредством онлайн платформи), така че най-вероятно включените тук знаци подценяват дълготрайната безработица.
През 2023 година средногодишният брой на трайно безработните в цялата страна е бил 33 хиляди души. Разпределението им обаче е мощно неравномерно, като мощна централизация има в релативно дребни общини - в Котел броят им надвишава 1100 души, в Каолиново доближава 1000, съвсем по 900 лица са и във Велинград, Плевен и Кюстендил. И назад, има цели групи общини в които този феномен на практика не съществува - в Средногорието, съвсем всички черноморски общини, край Габрово и Велико Търново. Прави усещане също, че макар огромния размер на пазарите на труда на водещите общински стопански системи, броят на трайно безработните в тях е доста дребен - във Варна това са средногодишно едвам 29 души, в Пловдив - 95, в столицата - 247. В община Добричка пък няма нито един трайно незает. Оформят се няколко региона, които концентрират болшинството от трайно безработните - практическия целият Северозапад към Видин, Монтана, Плевен и Ловеч, обилни елементи от Североизтока към Разград, Шумен, Силистра и Търговище, както и по-малки скупчвания в Благоевградско и Смолянско и край Кърджали.
Сходно е и разпределението на коефициента на трайна безработица, който разказва каузи на безработните с регистрация над година измежду трудоспособното население (на възраст сред 15 и 64 години) на общините. В три дребни общини - Каолиново, Димово и Макреш - коефициентът е над 20%, а в още 27 общини той е над 10%. Очаквано и тук забележими скупчвания има в Северозапада и Североизтока, само че се открояват и някои гранични региони - на запад по границата със Сърбия и на югоизток с Турция. В множеството общини коефициентът на трайна безработица е невисок - в 103 от тях е под 1%, в 138 - под 2%, в София - едвам 0,04% от трудоспособното население. Това от своя страна значи, че в съвсем цялата страна делът на хората, които желаят да работят, само че не могат да намерят претовареност за дълъг интервал от време, остава релативно дребен.
Най-интересният индикатор е делът на трайно безработните измежду всички безработни. Той е показателен за положението на локалните пазари на труда, и най-много за способността на евентуалните служащи да се приспособяват към търсенето на труд по места. В 11 общини - и тук най-много в Северозапада, Североизтока и пограничните региони - делът на трайно безработните надвишава 50% от всички търсещи работа, само че е над 20% в 138 общини, или малко под половината. Обратно, най-нисък е този дял в общините с най-динамични и адаптивни пазари на труда - тези на най-големите регионални центрове, крайморските туристически общини и водещите индустриални региони. По този индикатор има очевидно разделяне сред общините на юг и на север от Стара Планина, в Северна България високият дял на трайно безработните е по-скоро правилото, а дребното общини, в които той е невисок, измежду тях Габрово и Велико Търново, както и някои в региона на Варна и Добрич - изключението.
В унисон с общото усмиряване на динамичността на пазара на труда, трайната безработица остава без забележителните промени в съвсем всички общини през 2023 година Свиване с над 1 процентен пункт на коефициента на трайна безработица се следи в 15 общини, като клъстери с по-видим спад се оформят край Благоевград, Плевен и Пловдив. Същевременно обаче утежняване с над 1 пункт има в 48 общини, като отрицателно развиване има най-много в групи общини край Кърджали, Видин и Разград. Важно е да отбележим обаче, че тази разнопосочна наклонност се развива на фона на лек спад на трайно безработните на национално равнище.
Силната районна централизация на трайната безработица за следващ път акцентира потребността от използване на районен метод към политиките на пазара на труда. Тя е, несъмнено, единствено един от аспектите на многомерен проблем - огромни групи лица остават трайно отвън претовареност макар желанието си да си намерят работа са в огромната степен непригодни за претовареност все още поради ниско обучение и несъответствуващи умения. Това е забележима спънка пред икономическото развиване на едни от най-бедните български райони, където насочването на вложения има капацитет да докара бърза смяна, само че неналичието на готова работна мощ е измежду най-сериозните спънки такива капиталови решения да бъдат взети от позиция на обособените компании. Доколкото бизнесът среща все по-големи спънки пред намирането на подобаващи фрагменти обаче, трайно безработните, наред с неактивните, стават все по-голям запас за разширение заетостта, което прави толкоз по-ключово подобряването на техните умения по този начин, че да дават отговор на потребностите на евентуалните бъдещи работодатели.
* работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Представените данни са калкулации на ИПИ на база на месечните данни, предоставяни от Агенция по заетостта. Тъй като АЗ не разгласява средногодишни данни за трайно безработните, тук употребяваме междинният за 12-те месеца на 2023 година брой на безработните лица с регистрация над една година в бюрата по труда, показан както като дял от общото население в работоспособна възраст, по този начин и от всички безработни. Важно е да отбележим, че включително не влизат тези, които търсят работа независимо (да речем, благодарение на персонални контакти, познати или посредством онлайн платформи), така че най-вероятно включените тук знаци подценяват дълготрайната безработица.
През 2023 година средногодишният брой на трайно безработните в цялата страна е бил 33 хиляди души. Разпределението им обаче е мощно неравномерно, като мощна централизация има в релативно дребни общини - в Котел броят им надвишава 1100 души, в Каолиново доближава 1000, съвсем по 900 лица са и във Велинград, Плевен и Кюстендил. И назад, има цели групи общини в които този феномен на практика не съществува - в Средногорието, съвсем всички черноморски общини, край Габрово и Велико Търново. Прави усещане също, че макар огромния размер на пазарите на труда на водещите общински стопански системи, броят на трайно безработните в тях е доста дребен - във Варна това са средногодишно едвам 29 души, в Пловдив - 95, в столицата - 247. В община Добричка пък няма нито един трайно незает. Оформят се няколко региона, които концентрират болшинството от трайно безработните - практическия целият Северозапад към Видин, Монтана, Плевен и Ловеч, обилни елементи от Североизтока към Разград, Шумен, Силистра и Търговище, както и по-малки скупчвания в Благоевградско и Смолянско и край Кърджали.
Сходно е и разпределението на коефициента на трайна безработица, който разказва каузи на безработните с регистрация над година измежду трудоспособното население (на възраст сред 15 и 64 години) на общините. В три дребни общини - Каолиново, Димово и Макреш - коефициентът е над 20%, а в още 27 общини той е над 10%. Очаквано и тук забележими скупчвания има в Северозапада и Североизтока, само че се открояват и някои гранични региони - на запад по границата със Сърбия и на югоизток с Турция. В множеството общини коефициентът на трайна безработица е невисок - в 103 от тях е под 1%, в 138 - под 2%, в София - едвам 0,04% от трудоспособното население. Това от своя страна значи, че в съвсем цялата страна делът на хората, които желаят да работят, само че не могат да намерят претовареност за дълъг интервал от време, остава релативно дребен.
Най-интересният индикатор е делът на трайно безработните измежду всички безработни. Той е показателен за положението на локалните пазари на труда, и най-много за способността на евентуалните служащи да се приспособяват към търсенето на труд по места. В 11 общини - и тук най-много в Северозапада, Североизтока и пограничните региони - делът на трайно безработните надвишава 50% от всички търсещи работа, само че е над 20% в 138 общини, или малко под половината. Обратно, най-нисък е този дял в общините с най-динамични и адаптивни пазари на труда - тези на най-големите регионални центрове, крайморските туристически общини и водещите индустриални региони. По този индикатор има очевидно разделяне сред общините на юг и на север от Стара Планина, в Северна България високият дял на трайно безработните е по-скоро правилото, а дребното общини, в които той е невисок, измежду тях Габрово и Велико Търново, както и някои в региона на Варна и Добрич - изключението.
В унисон с общото усмиряване на динамичността на пазара на труда, трайната безработица остава без забележителните промени в съвсем всички общини през 2023 година Свиване с над 1 процентен пункт на коефициента на трайна безработица се следи в 15 общини, като клъстери с по-видим спад се оформят край Благоевград, Плевен и Пловдив. Същевременно обаче утежняване с над 1 пункт има в 48 общини, като отрицателно развиване има най-много в групи общини край Кърджали, Видин и Разград. Важно е да отбележим обаче, че тази разнопосочна наклонност се развива на фона на лек спад на трайно безработните на национално равнище.
Силната районна централизация на трайната безработица за следващ път акцентира потребността от използване на районен метод към политиките на пазара на труда. Тя е, несъмнено, единствено един от аспектите на многомерен проблем - огромни групи лица остават трайно отвън претовареност макар желанието си да си намерят работа са в огромната степен непригодни за претовареност все още поради ниско обучение и несъответствуващи умения. Това е забележима спънка пред икономическото развиване на едни от най-бедните български райони, където насочването на вложения има капацитет да докара бърза смяна, само че неналичието на готова работна мощ е измежду най-сериозните спънки такива капиталови решения да бъдат взети от позиция на обособените компании. Доколкото бизнесът среща все по-големи спънки пред намирането на подобаващи фрагменти обаче, трайно безработните, наред с неактивните, стават все по-голям запас за разширение заетостта, което прави толкоз по-ключово подобряването на техните умения по този начин, че да дават отговор на потребностите на евентуалните бъдещи работодатели.
* работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ