Подобри ли се животът на българите в Западните покрайнини
На фона на куп изявления за ролята на България като лидер на Западните Балкани към Европа, а и след другите политически жестове сред ръководещите у нас и в Сърбия през последните месеци, в Западните околности през днешния ден не царува боязън, само че и не може да се каже, че българските им поданици се усещат равноправни жители на западната ни съседка. Това стана ясно от думите на ръководителя на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов и на доктор Валентин Янев в студиото на „ Тази сутрин”.
„ Удовлетворен съм от това, че след 3 десетилетия писане и говорене по тематиката, българският и сръбският президен говореха с езика, на който сме говорили толкоз години (…) Българското малцинство би трябвало да бъде факторът, от който зависят добросъседските връзки сред двете страни, от който зависи участието на Сърбия в Европейски Съюз. От едно говорене до минаване към дейности чакаме да мине значително време”, разяснява Николов.
Според него не може да се каже, че българите в Западните околности са „ изоставени”, само че не е бил открит най-хубавият метод да се защитят правата им.
„ Трябва да сме наясно – всеки обича историята си, само че с езика на предишното не можем да решим днешните проблеми”, безапелационен беше Иван Николов, който описа, че през годините е бил именуван от управляващите „ екстремист” и „ сепаратист”.
Преди 20 година обстановката в района е била напълно друга, спомня си и доктор Янев, който беше арестуван дружно с сътрудниците си при опит да провежда прегледи за българите в Босилеград. „ Владееше безспорен боязън, мъчно можеха да минават хора, материали, хрумвания, контролът в града беше доста голям”, уточни медикът.
Освен това етническото заиграване продължава: „ Това население от двете страни на границата, което в своя масив е шопско население, поредно се „ шопизира” – внушава им се, че са пошопени сърби, че етнически стоят по-близо до Сърбия и по-малко до България. Нищо остаряло не е забравено и нищо ново не е научено”.
Той добави, че към момента няма решение за здравното обслужване на хората от Западните околности и изключително от региона на Босилеград. Наши медици не могат да провеждат акции там, Белград изпраща военни лекари за по ден-два, а пътят както до по-големите сръбски градове и лечебни заведения, по този начин и до Кюстендил е сложен през зимата. Има и незабавни пациенти, които умират по пътя.
„ Удовлетворен съм от това, че след 3 десетилетия писане и говорене по тематиката, българският и сръбският президен говореха с езика, на който сме говорили толкоз години (…) Българското малцинство би трябвало да бъде факторът, от който зависят добросъседските връзки сред двете страни, от който зависи участието на Сърбия в Европейски Съюз. От едно говорене до минаване към дейности чакаме да мине значително време”, разяснява Николов.
Според него не може да се каже, че българите в Западните околности са „ изоставени”, само че не е бил открит най-хубавият метод да се защитят правата им.
„ Трябва да сме наясно – всеки обича историята си, само че с езика на предишното не можем да решим днешните проблеми”, безапелационен беше Иван Николов, който описа, че през годините е бил именуван от управляващите „ екстремист” и „ сепаратист”.
Преди 20 година обстановката в района е била напълно друга, спомня си и доктор Янев, който беше арестуван дружно с сътрудниците си при опит да провежда прегледи за българите в Босилеград. „ Владееше безспорен боязън, мъчно можеха да минават хора, материали, хрумвания, контролът в града беше доста голям”, уточни медикът.
Освен това етническото заиграване продължава: „ Това население от двете страни на границата, което в своя масив е шопско население, поредно се „ шопизира” – внушава им се, че са пошопени сърби, че етнически стоят по-близо до Сърбия и по-малко до България. Нищо остаряло не е забравено и нищо ново не е научено”.
Той добави, че към момента няма решение за здравното обслужване на хората от Западните околности и изключително от региона на Босилеград. Наши медици не могат да провеждат акции там, Белград изпраща военни лекари за по ден-два, а пътят както до по-големите сръбски градове и лечебни заведения, по този начин и до Кюстендил е сложен през зимата. Има и незабавни пациенти, които умират по пътя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ