Традицията с водосвета на бойните знамена започва цар Симеон I, минава през цар Борис III до днес
На днешния празничен Ден на храбростта и Българската войска няма да има боен церемониал. Предвижда се да се извърши само водосвет на бойните флагове пред Паметника на Незнайния боец в София.
Гергьовският водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска е неотменима традиция при честванията на празника от десетилетия.
Значението на знамето се е формирало още в дълбока античност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 година се загатва, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата дава отговор, че след покръстването си, българите би трябвало да имат знаме с извезан върху него Христов кръст. Сведения за това по какъв начин тъкмо е изглеждало знамето ние нямаме, само че имаме информация, че българите са имали флагове още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушавания контракт с Тодор Комнин.
До през днешния ден за българите знамето е един от най-важните знаци на националното единение, обвързван с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В спокойно време знамето продължава да е доста значим знак за войнската чест и героизъм. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се организира церемониален водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска.
Според каноните на църквата бойното знаме се освещава единствено един път, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има мощ да унищожава злите сили, да отмива остарялото, да дава живот и ново начало.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди борбата при Ахелой през 917 година. До рухването на България под османско господство преди всяка борба, която води българската армия, се прави водосвет.
След Освобождението тази традиция е възобновена от първия боен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година
Тогава ритуалът се е провеждал на 19-и януари, като е включвал боен церемониал, признат от Н.В.Царя, молебен и водосвет.
По времето на цар Борис III топовни гърмежи оповестяват осветяването на водата, с която софийският кириарх поръсва присъстващите в павилиона и войските. След изчерпване на водосвета частите от гарнизона минавали в параден марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и признат персонално от Н.В. Царя. Следва привет от царя и царицата към събралите се жители.
След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните флагове и знамена е възобновен през 1993 година Оттогава, всяка година на 6-ти януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата „ За триумф на народа”, ръси със светена вода за здраве и триумфи представителни елементи на Българската войска и нейните бойни флагове. Следвайки традицията от времето на Борис III президентът на страната приема почетния строй на представителните елементи на Българската войска.
В тържествения обред на 6 май 2022 година ще вземат участие Гвардейският внушителен духов оркестър и 7 представителни блока на Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Съвместното командване на специфичните интервенции с близо 350 военнослужещи.
След водосвета ще бъде почетена паметта на починалите герои с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния боец.
При осъществяването на химна на Република България ще бъдат създадени 20 артилерийски салюта.
Военнослужещите от представителните елементи ще преминат в церемониален марш, след което ще се проведат демонстрации на качества с разнообразни видове самолети и вертолети на Военновъздушните и Военноморските сили.
Гергьовският водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска е неотменима традиция при честванията на празника от десетилетия.
Значението на знамето се е формирало още в дълбока античност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 година се загатва, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата дава отговор, че след покръстването си, българите би трябвало да имат знаме с извезан върху него Христов кръст. Сведения за това по какъв начин тъкмо е изглеждало знамето ние нямаме, само че имаме информация, че българите са имали флагове още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушавания контракт с Тодор Комнин.
До през днешния ден за българите знамето е един от най-важните знаци на националното единение, обвързван с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В спокойно време знамето продължава да е доста значим знак за войнската чест и героизъм. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се организира церемониален водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска.
Според каноните на църквата бойното знаме се освещава единствено един път, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има мощ да унищожава злите сили, да отмива остарялото, да дава живот и ново начало.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди борбата при Ахелой през 917 година. До рухването на България под османско господство преди всяка борба, която води българската армия, се прави водосвет.
След Освобождението тази традиция е възобновена от първия боен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година
Тогава ритуалът се е провеждал на 19-и януари, като е включвал боен церемониал, признат от Н.В.Царя, молебен и водосвет.
По времето на цар Борис III топовни гърмежи оповестяват осветяването на водата, с която софийският кириарх поръсва присъстващите в павилиона и войските. След изчерпване на водосвета частите от гарнизона минавали в параден марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и признат персонално от Н.В. Царя. Следва привет от царя и царицата към събралите се жители.
След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните флагове и знамена е възобновен през 1993 година Оттогава, всяка година на 6-ти януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата „ За триумф на народа”, ръси със светена вода за здраве и триумфи представителни елементи на Българската войска и нейните бойни флагове. Следвайки традицията от времето на Борис III президентът на страната приема почетния строй на представителните елементи на Българската войска.
В тържествения обред на 6 май 2022 година ще вземат участие Гвардейският внушителен духов оркестър и 7 представителни блока на Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Съвместното командване на специфичните интервенции с близо 350 военнослужещи.
След водосвета ще бъде почетена паметта на починалите герои с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния боец.
При осъществяването на химна на Република България ще бъдат създадени 20 артилерийски салюта.
Военнослужещите от представителните елементи ще преминат в церемониален марш, след което ще се проведат демонстрации на качества с разнообразни видове самолети и вертолети на Военновъздушните и Военноморските сили.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ