Патриарх Неофит: И днес апостоли Петър и Павел ни призовават да жертваме егоизма си и да пазим единството на Църквата
На днешния ден, съгласно богослужебния календар, честваме Светите първовърховни апостоли Петър и Павел - божествената двоица, която светата Църква е определила да почитаме дружно, в символ на тяхното състезание измежду Христовите апостоли, на цената на тяхното дело и особения принос, който всеки от тях е имал за Благовестието. В тяхно лице през днешния ден почитаме и целия апостолски лик, дружно с всички от века техни подражатели, отдали живота си за разпространяването на Благата новина за спасението на човешкия жанр, осъществено от нашия Господ Иисус Христос. Припомняме си и това, че апостолството е една от същностните характерности на светата Църква Христова още през цялото време на нейното историческо битие, споделя Негово Светейшество българският в обръщението си за празника на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Той отбелязва, че в действителност доста е това, което можем да научим за Църквата и вярата, вглеждайки се деликатно в облиците на двамата първовърховни апостоли. Те са доста разнообразни по генезис, състояние в обществото и обучение, само че са обединени от едно - отдаването си до дъно на Христа и на Благовестието. Различни са те и по времето и метода на своето приканване, само че и двамата са призовани директно от Господа, както персонално от Него е свикан и всеки от нас, които живеем и се спасяваме в Неговата света Църква. Защото Сам Господ ясно свидетелства и споделя: " Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки... " (Йоан 10:27-28). Накрая, двамата имат в живота си разнообразни персонални грехове - Петър трикратно се отхвърля от Спасителя, а Павел изначало е ревнив и старателен гонител на Христовото словесно стадо. И двамата обаче са простени и признати от Господа, без значение от делата си, тъй като Христос гледа в сърцата на индивидите и вижда в тях нещата, оставащи скрити за нашия взор.
Независимо от всичко Светите апостоли Петър и Павел остават вечно обединени както от беззаветната си обич към Господа, по този начин и от готовността си да жертват живота си за Него и Неговата Църква. Макар и по друг метод, и двамата приключват живота си прославени с венеца на мъченичеството, с което се уподобяват до дъно на Този, Когото същински са обикнали, Който пръв принесе Себе Си в жертва за света и индивида и Който Сам свидетелства за истинността на казаното ни от Него: " Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари " (Йоан 15:13). Същото това удостоверение принесоха и Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, завещавайки този пример на всички правилни на Христа Негови рожби, тъй като в Църквата апостолството постоянно е било освен висока чест, само че и непрекъсната подготвеност за страдалчество, споделя.
Негово Светейшество разяснява, че взаимното честване на двамата космополитен учители - както светата Църква назовава апостолите Петър и Павел, има и още един бездънен смисъл. Прославяйки ги дружно, ние изповядваме и възвестяваме и единството на Църквата Христова, което ни е завещал Сам Господ Иисус Христос и за което е молил Своя и наш Небесен Отец: "... да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно... " (Йоан 17:21). Често, за жалост, ставаме очевидци по какъв начин това единение се подкопава и унищожава, и по какъв начин нешитият хитон на нашия Господ - Неговата света Църква, бива раздиран от човешките ни грехове и несъвършенства; постоянно виждаме по какъв начин гордостта е причина да се не помни, че прегрешението на църковното разделяне е грях срещу Самия Христа. В такива моменти пред нас постоянно би трябвало да стои обликът на Светите първовърховни апостоли, в братска прегръдка призовавайки към примирение и помиряване, към търсене не на своята, човешка и егоистична воля, а на Божията свята воля, която първи Христовите апостоли са изпълнили и която извършват всички тези, които желаят да са правилни на Христа и на апостолския дух на светата Църква.
" И през днешния ден първовърховните апостоли Петър и Павел, дружно с всички Христови изповедници и мъченици от всички времена, ни приканват да жертваме егоизма си, да обичаме беззаветно Този, Който пръв ни обикна и се принесе в жертва за нас и целия свят, и свято да пазим единството и светостта на Неговата Църква, в която е единственото същинско избавление от суетата и пристрастеностите на този свят.
По молитвите на Пресвета Богородица, на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и на всички просияли в светостта Свои дивни угодници Всемилостивият Бог да милва и избавя всички нас! Честит и блажен празник! ", насочва благослов българският.
Той отбелязва, че в действителност доста е това, което можем да научим за Църквата и вярата, вглеждайки се деликатно в облиците на двамата първовърховни апостоли. Те са доста разнообразни по генезис, състояние в обществото и обучение, само че са обединени от едно - отдаването си до дъно на Христа и на Благовестието. Различни са те и по времето и метода на своето приканване, само че и двамата са призовани директно от Господа, както персонално от Него е свикан и всеки от нас, които живеем и се спасяваме в Неговата света Църква. Защото Сам Господ ясно свидетелства и споделя: " Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки... " (Йоан 10:27-28). Накрая, двамата имат в живота си разнообразни персонални грехове - Петър трикратно се отхвърля от Спасителя, а Павел изначало е ревнив и старателен гонител на Христовото словесно стадо. И двамата обаче са простени и признати от Господа, без значение от делата си, тъй като Христос гледа в сърцата на индивидите и вижда в тях нещата, оставащи скрити за нашия взор.
Независимо от всичко Светите апостоли Петър и Павел остават вечно обединени както от беззаветната си обич към Господа, по този начин и от готовността си да жертват живота си за Него и Неговата Църква. Макар и по друг метод, и двамата приключват живота си прославени с венеца на мъченичеството, с което се уподобяват до дъно на Този, Когото същински са обикнали, Който пръв принесе Себе Си в жертва за света и индивида и Който Сам свидетелства за истинността на казаното ни от Него: " Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари " (Йоан 15:13). Същото това удостоверение принесоха и Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, завещавайки този пример на всички правилни на Христа Негови рожби, тъй като в Църквата апостолството постоянно е било освен висока чест, само че и непрекъсната подготвеност за страдалчество, споделя.
Негово Светейшество разяснява, че взаимното честване на двамата космополитен учители - както светата Църква назовава апостолите Петър и Павел, има и още един бездънен смисъл. Прославяйки ги дружно, ние изповядваме и възвестяваме и единството на Църквата Христова, което ни е завещал Сам Господ Иисус Христос и за което е молил Своя и наш Небесен Отец: "... да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно... " (Йоан 17:21). Често, за жалост, ставаме очевидци по какъв начин това единение се подкопава и унищожава, и по какъв начин нешитият хитон на нашия Господ - Неговата света Църква, бива раздиран от човешките ни грехове и несъвършенства; постоянно виждаме по какъв начин гордостта е причина да се не помни, че прегрешението на църковното разделяне е грях срещу Самия Христа. В такива моменти пред нас постоянно би трябвало да стои обликът на Светите първовърховни апостоли, в братска прегръдка призовавайки към примирение и помиряване, към търсене не на своята, човешка и егоистична воля, а на Божията свята воля, която първи Христовите апостоли са изпълнили и която извършват всички тези, които желаят да са правилни на Христа и на апостолския дух на светата Църква.
" И през днешния ден първовърховните апостоли Петър и Павел, дружно с всички Христови изповедници и мъченици от всички времена, ни приканват да жертваме егоизма си, да обичаме беззаветно Този, Който пръв ни обикна и се принесе в жертва за нас и целия свят, и свято да пазим единството и светостта на Неговата Църква, в която е единственото същинско избавление от суетата и пристрастеностите на този свят.
По молитвите на Пресвета Богородица, на Светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и на всички просияли в светостта Свои дивни угодници Всемилостивият Бог да милва и избавя всички нас! Честит и блажен празник! ", насочва благослов българският.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ