През 1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт
На днешния ден през 1933 година стартира строителството на моста "Голдън Гейт " (Golden Gate Bridge, Мост Златната порта) - провесен мост над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Съоръжението свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 година и остава мостът с максимален отвор в света (1280 м) до построяването на "Веразено Нероуз " в Ню Йорк през 1964-а.
Преди мостът да е бил построен, единственият на практика къс маршрут сред Сан Франциско и Марин Каунти е с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботът работи още от 1820 година, а услуга с постоянно разписание стартира през 1840 година - за превозване на вода към Сан Франциско.
Много хора са желали да се построи мост за свързване Сан Франциско до Марин Каунти. Сан Франциско е бил най-големият американски град, който към момента бил обслужван основно посредством фериботи. Тъй като не е имал непрекъсната връзка с локалните общности към залива, темпът на напредък на града е бил под междинното за страната. Много специалисти са заявявали, че мост не може да бъде издигната над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 метра (500 фута) и чести мощни ветрове. Експертите считали, че мощните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили построяването и употребата на мост.
Поради последните постижения в металургията по това време е решено като най-практично да се направи провесен мост. Друг съдружник на плана е автомобилната промишленост, която подкрепяла построяването на пътища и мостове с концепцията това да докара до увеличение на търсенето на коли.
Йозеф Щраус повече от десетилетие пропаганда в Северна Калифорния. Мостът е среща сериозна съпротива, в това число и правосъдни каузи, от доста места. Американската работа United States Department of War е била обезпокоена, че мостът ще въздейства на придвижването на кораби, а военният флот се страхувал от конфликт на транспортен съд или бойкот на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от главното си пристанища.
Йозеф Щраус е бил главен инженер, виновен за цялостния дизайн и структура на моста. Понеже той е имал малко опит с кабелни висящи структури отговорността за това е поверена на други специалисти. Irving Morrow, малко прочут локален проектант, е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните детайли - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев (International Orange) цвят е употребен в началото като корозионна отбрана на моста. Много локални хора са пропагандирали Мороу да оцвети в жизнерадостния оранжев цвят, а не в някой от обичайния сив или мрачно сив цвят. От тогава е непокътнат този цвят.
Преди мостът да е бил построен, единственият на практика къс маршрут сред Сан Франциско и Марин Каунти е с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботът работи още от 1820 година, а услуга с постоянно разписание стартира през 1840 година - за превозване на вода към Сан Франциско.
Много хора са желали да се построи мост за свързване Сан Франциско до Марин Каунти. Сан Франциско е бил най-големият американски град, който към момента бил обслужван основно посредством фериботи. Тъй като не е имал непрекъсната връзка с локалните общности към залива, темпът на напредък на града е бил под междинното за страната. Много специалисти са заявявали, че мост не може да бъде издигната над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 метра (500 фута) и чести мощни ветрове. Експертите считали, че мощните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили построяването и употребата на мост.
Поради последните постижения в металургията по това време е решено като най-практично да се направи провесен мост. Друг съдружник на плана е автомобилната промишленост, която подкрепяла построяването на пътища и мостове с концепцията това да докара до увеличение на търсенето на коли.
Йозеф Щраус повече от десетилетие пропаганда в Северна Калифорния. Мостът е среща сериозна съпротива, в това число и правосъдни каузи, от доста места. Американската работа United States Department of War е била обезпокоена, че мостът ще въздейства на придвижването на кораби, а военният флот се страхувал от конфликт на транспортен съд или бойкот на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от главното си пристанища.
Йозеф Щраус е бил главен инженер, виновен за цялостния дизайн и структура на моста. Понеже той е имал малко опит с кабелни висящи структури отговорността за това е поверена на други специалисти. Irving Morrow, малко прочут локален проектант, е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните детайли - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев (International Orange) цвят е употребен в началото като корозионна отбрана на моста. Много локални хора са пропагандирали Мороу да оцвети в жизнерадостния оранжев цвят, а не в някой от обичайния сив или мрачно сив цвят. От тогава е непокътнат този цвят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ