30 декември 1924 г. – Хъбъл показва, че не сме сами във Вселената
На днешния ден през 1924 година астрономът Едуин Хъбъл оповестява съществуването на други галактики, което трансформира схващанията за Вселената като цяло.
До този миг са следени единствено обекти от нашата вселена Млечен път, защото астрономите по това време считат, че цялата галактика се изчерпва точно с тази вселена. На процедура думата вселена произлиза от гръцкото наименование на Млечния път.
Първият, който загатва за съществуването на отдалечени от нашата планета звезди е гръцкият мъдрец Демокрит.
За първи път Млечният път е следен през телескоп от Галилео Галилей през 1610, който открива, че галактиката е формирана от голям брой звезди. Едва през 1750 година Томас Райт спекулира в труда си " Оригинална доктрина, или нова догадка за Вселената ", че галактиката е въртящо се тяло от доста звезди, които са свързани между тях посредством гравитационните сили. Всъщност той се оказва прав.
Използвайки телескопа Хукър, най-мощният по това време, Хъбъл съумява да разпознава няколко цефеиди (променливи звезди, жълти гиганти) в няколко спираловидни мъглявини, в това число и мъглявината Андромеда.
През 1921 година Харлоу Шейпли оповестява, че галактиката Млечен път е дълга тъкмо 300 хиляди светлинни години, 10 пъти по-голяма в сравнение с са си мислили всички по това време. За изчисленията си той употребява няколко цефеиди.
Според Шейпли мъглявините, които Хъбъл следи, са единствено облаци от газ, които не се намират доста надалеч.
За да потвърди, че тези мъглявини не са толкоз близо, Хъбъл употребява цефеида от Андромеда, с цел да пресметна дистанцията до мъглявината. Оказва се, че то се развнява на съвсем 1 млн. светлинни години, което надвишава дължината на Млечния път. От тук идва и логическият извод - тези мъглявини са отвън нашата вселена и надлежно вселената не се изчерпва единствено с нея.
Шейпли написа на Хъбъл следното: " Не знам дали скърбя или съм удовлетворен за тази развръзка на казуса с мъглявините. Може би и двете. "
Въпреки успеха си над своя професионален противник, Хъбъл не се оказва 100 % прав. До гибелта си той упорства, че следените от него обекти отвън Млечния път са мъглявини, а не галактики, както твърди Шейпли.
Една година по-късно Хъбъл сформира и необятно употребяваната система за класификацията на галактиките, базирайки са на формите, които те образуват. Той подрежда другите видове галактики в системата, която през днешния ден познаваме като Камертонна диаграма на Хъбъл.
Днес с помощта на галактическия телескоп, носещ името на този остроумен и бележит астроном, ние съумяваме да надникнем доста по-далече от това, което той в миналото си е представял. За деветнадесет години от стартирането на Хъбъл (история на телескопа) през 1990 година са направени над 900 хиляди наблюдения, снимани са повече от 570 хиляди фотоси на повече от 30 хиляди небесни обекта.
Също по този начин телескопът оказа помощ на учените да дефинират приблизителната възраст на Вселената (13,7 милиарда години), да открият, че в центъра на множеството галактики има черни дупки, да следят образуването на планети и да открият, че Вселената се разраства все по-бързо.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи| Източник: petel.bg
До този миг са следени единствено обекти от нашата вселена Млечен път, защото астрономите по това време считат, че цялата галактика се изчерпва точно с тази вселена. На процедура думата вселена произлиза от гръцкото наименование на Млечния път.
Първият, който загатва за съществуването на отдалечени от нашата планета звезди е гръцкият мъдрец Демокрит.
За първи път Млечният път е следен през телескоп от Галилео Галилей през 1610, който открива, че галактиката е формирана от голям брой звезди. Едва през 1750 година Томас Райт спекулира в труда си " Оригинална доктрина, или нова догадка за Вселената ", че галактиката е въртящо се тяло от доста звезди, които са свързани между тях посредством гравитационните сили. Всъщност той се оказва прав.
Използвайки телескопа Хукър, най-мощният по това време, Хъбъл съумява да разпознава няколко цефеиди (променливи звезди, жълти гиганти) в няколко спираловидни мъглявини, в това число и мъглявината Андромеда.
През 1921 година Харлоу Шейпли оповестява, че галактиката Млечен път е дълга тъкмо 300 хиляди светлинни години, 10 пъти по-голяма в сравнение с са си мислили всички по това време. За изчисленията си той употребява няколко цефеиди.
Според Шейпли мъглявините, които Хъбъл следи, са единствено облаци от газ, които не се намират доста надалеч.
За да потвърди, че тези мъглявини не са толкоз близо, Хъбъл употребява цефеида от Андромеда, с цел да пресметна дистанцията до мъглявината. Оказва се, че то се развнява на съвсем 1 млн. светлинни години, което надвишава дължината на Млечния път. От тук идва и логическият извод - тези мъглявини са отвън нашата вселена и надлежно вселената не се изчерпва единствено с нея.
Шейпли написа на Хъбъл следното: " Не знам дали скърбя или съм удовлетворен за тази развръзка на казуса с мъглявините. Може би и двете. "
Въпреки успеха си над своя професионален противник, Хъбъл не се оказва 100 % прав. До гибелта си той упорства, че следените от него обекти отвън Млечния път са мъглявини, а не галактики, както твърди Шейпли.
Една година по-късно Хъбъл сформира и необятно употребяваната система за класификацията на галактиките, базирайки са на формите, които те образуват. Той подрежда другите видове галактики в системата, която през днешния ден познаваме като Камертонна диаграма на Хъбъл.
Днес с помощта на галактическия телескоп, носещ името на този остроумен и бележит астроном, ние съумяваме да надникнем доста по-далече от това, което той в миналото си е представял. За деветнадесет години от стартирането на Хъбъл (история на телескопа) през 1990 година са направени над 900 хиляди наблюдения, снимани са повече от 570 хиляди фотоси на повече от 30 хиляди небесни обекта.
Също по този начин телескопът оказа помощ на учените да дефинират приблизителната възраст на Вселената (13,7 милиарда години), да открият, че в центъра на множеството галактики има черни дупки, да следят образуването на планети и да открият, че Вселената се разраства все по-бързо.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ