2 декември 1915 г. - Алберт Айнщайн публикува "Общата теория на относителността"
На днешния ден, през 1915 г, немският физик-теоритик Алберт Айнщайн разгласява труда си " Общата доктрина на относителността ". По това време той е гостуващ учител в Лайденския университет и член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.
За построяването на своята доктрина Айнщайн потегля от два съществени правилото - за относителността и за непрекъснатата скорост на светлината. Той даже уголемява правилото за относителността върху цялата физика, в това число и електромагнетизма.
Най-известният резултат от теорията на специфичната релативност е равенството E=mc2. С други думи, когато едно тяло поема сила, масата му се усилва, и назад - когато излъчва сила, масата му понижава. Маса и сила са двете лица на една и съща реалност. Формулировката на тази доктрина бива оповестена през 1905 година
Общата доктрина сплотява специфичната доктрина на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и разказва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. Тя постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната завивка. Едно от следствията на общата доктрина на относителността е откриването на черните дупки.
От двете теории на относителността може да се направи следното умозаключение: " Всички наблюдаващи, без значение по какъв метод се движат, имат право да настояват, че те са стационарни и " останалият свят минава около тях ", стига да включат уместно гравитационно поле в описанието на заобикалящата ги среда. "
Едва две години след публикуването на Теорията за относителността се ражда и модерната космология, малко по-късно слага и началото на модерната астрофизика.
За построяването на своята доктрина Айнщайн потегля от два съществени правилото - за относителността и за непрекъснатата скорост на светлината. Той даже уголемява правилото за относителността върху цялата физика, в това число и електромагнетизма.
Най-известният резултат от теорията на специфичната релативност е равенството E=mc2. С други думи, когато едно тяло поема сила, масата му се усилва, и назад - когато излъчва сила, масата му понижава. Маса и сила са двете лица на една и съща реалност. Формулировката на тази доктрина бива оповестена през 1905 година
Общата доктрина сплотява специфичната доктрина на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и разказва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. Тя постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната завивка. Едно от следствията на общата доктрина на относителността е откриването на черните дупки.
От двете теории на относителността може да се направи следното умозаключение: " Всички наблюдаващи, без значение по какъв метод се движат, имат право да настояват, че те са стационарни и " останалият свят минава около тях ", стига да включат уместно гравитационно поле в описанието на заобикалящата ги среда. "
Едва две години след публикуването на Теорията за относителността се ражда и модерната космология, малко по-късно слага и началото на модерната астрофизика.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ