На днешния ден можем да си спомним за Ами Буе

На днешния ден можем да си спомним за Ами Буе (на френски: Ami Boué) - френският академик от немски генезис, приел австрийско гражданство, геолог, географ, картограф и етнограф. През 1830 година е измежду създателите на Френското геоложко сдружение, а пет години по-късно става негов ръководител.

Между 1836 и 1839 година, дружно с Огюст Викенел като топограф, Ами Буе подхваща експедиция на Балканския полуостров, където прави продължителни натуралистични и етнографски изследвания.

През 1836 година двамата изследват Рила (2925 м), долината на река Струма и Пирин (2914 м). Същата година пътуват по река Черни Дрин в Македония, изтичаща от Охридското езеро (348 км2) и по нейния десен бряг наблюдават, разказват и картират редица масиви, в това число Шар планина (60 км).

Ами Буе се връща в България без Викенел и разказва Софийската долина и Витоша (2290 м).

През 1837 година, към този момент самичък, изследва северните и южни скатове на Стара планина (2376 м) от Искърския пролом до Черно море, в това число цялото течение на река Камчия (244 км), като пет пъти я пресича. Той открива също, че от запад на изток планината последователно се намалява, като към Черно море не надвишава повече от 700 метра.

Много вярно картира горното течение на река Искър, като демонстрира, че реката прорязва Стара планина, не на изток от София, както е показано на старите карти, а на север от нея. Ами Буе изследва междинното течение на Тунджа и вместо високите планини, нарисувани на старите карти, открива хълмове и група ниски конични възвишения и „ обръща “ реките да текат на юг към Егейско море, а не на изток към Черно море. Освен това потвърждава, че Стара планина не е обвързвана с планина Странджа.

От Тунджа пътешественикът се насочва на юг и още веднъж поправя старите карти, да вземем за пример че хребетът Текирдаг (около 100 км, 945 м) не е висока планинска верига, а невисок било, ситуиран около северния бряг на Мраморно море.

След това наблюдава цялото течение на Марица (514 км), където го чака нов географски сърпрайз . По съществуващите тогава карти реката тече в тясно дефиле със стръмни отвесни скатове, а Ами Буе открива и оконтурява необятната и плодородна Горнотракийска равнина. Проследява северните и източни скатове на Родопите и открива, че планината приключва на 20-30 км западно от река Марица.

Първото сведения за съществуването на затрупан мост (транспортен и пешеходен) в Ловеч е точно от френския странник Ами Буе от 1838 година: "Покрит и декориран с дюкянчета каменен мост ".

След завръщането си в Париж издава „ La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle “ (1840 г.), която е измежду най-важните за времето проучвания на района, в това число на територията на България. Книгата му е съпроводена и с първата направена геоложка карта на България. През 1849 година сформира първата етнографска карта на османската част на Балканите. Според него:

"Българите обитават България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия; те сформират освен това основната ядка на популацията в Македония, като се изключи най-крайната югозападна част от Костур до и по Бистрица. "

За етнографската карта на Османската империя на Ами Буе от 1847 година съветският академик Тимотей Флорински споделя, че е оптимално точна и е правена преди началото на разногласията за народностите в Македония.

През 1841 година Ами Буе се открива във Виена. Там получава австрийско гражданство и продължава проучванията си, най-много по геологията на Балканите.

В памет на пътешественика, в София има една улица в централната част на града, която е кръстена на французина Ами Буе.