Голям празник! Красиви имена черпят и се спазват строги традиции
На днешната дата - 15 август, почитаме Успение Богородично - един от 12-те огромни християнски празници, на който и православни, и католици почитат Пресветата Дева Мария като настойничка на майчинството, брака и фамилното огнище.
Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията майка на небето се отнасят към IV век. За него загатват Августин блажени и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост. Най-старото място, обвързвано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Запазеният до наши дни каменен строеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновили остарелия храм.
Успение Богородично е извънреден знак, удостоверение, доказателство за човешката природа на Исус Христос. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си.
Три дни по-рано архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица (8 септември), когато се празнува рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква.
Непременно се ядат любеница и грозде.
Днес е и празникът на Троянския манастир "Успение Богородично ", където особена респект се отдава на чудотворната икона "Св. Богородица Триръка " (Троеручица). Хиляди отиват на празника и в Рилския манастир, в Бачковския манастир, в Драгалевския манастир край София, в Катедралния храм "Свето Успение Богородично " във Варна и в стотици други храмове.
Днес са празниците на градовете Варна и Несебър.
На днешната дата имен ден честват всички, носещи имената Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава, Мариам, Мика, Мара, Маша, Мариан, Панайот.
Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията майка на небето се отнасят към IV век. За него загатват Августин блажени и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост. Най-старото място, обвързвано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Запазеният до наши дни каменен строеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновили остарелия храм.
Успение Богородично е извънреден знак, удостоверение, доказателство за човешката природа на Исус Христос. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си.
Три дни по-рано архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица (8 септември), когато се празнува рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква.
Непременно се ядат любеница и грозде.
Днес е и празникът на Троянския манастир "Успение Богородично ", където особена респект се отдава на чудотворната икона "Св. Богородица Триръка " (Троеручица). Хиляди отиват на празника и в Рилския манастир, в Бачковския манастир, в Драгалевския манастир край София, в Катедралния храм "Свето Успение Богородично " във Варна и в стотици други храмове.
Днес са празниците на градовете Варна и Несебър.
На днешната дата имен ден честват всички, носещи имената Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава, Мариам, Мика, Мара, Маша, Мариан, Панайот.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ