В Елена майсторят еленски бут като преди 5 века
На Димитровден ден пърлят в ров прасе
Къщата на Яворовата любима-Мина. Собственикът й преустройства тогавашните дюкяни на приземния етаж в неповторим магазин за еленски бут.
След години на съсипия и забвение, родната къща на огромната обич на поета Пейо Яворов – Мина в центъра на Елена, е изцяло възобновена. Емблематичната възрожденска сграда на чорбаджията Юрдан П. Тодоров, за малко време мина през ръцете на разнообразни притежатели. До скоро парцелът бе във владението на деятелен горнооряховец, който го беше купил от немски доктор, най-много от сантиментални подбуди. Бизнесменът Ангел Техинов решил да реставрира една от най-големите чорбаджийски къщи в балканското градче преди 3 години, защото тя му напомняла за друга огромна обич, на която посвещава това свое начинание. Техинов се връща обратно в далечната 1974 г, когато бил в казармата дружно с артиста Явор Милушев, който в същото време изживявал първите трепети на любовта си с актрисата Цветана Манева.
„ Служихме с Явор Милушев, който по-късно направи незабравимата роля на Яворов и бях очевидец на огромната обич сред него и Цветана Манева. Тогава той я изживяваше, а по-късно със същата мощ я пресъздаде и във кино лентата за Яворов и Мина “, показа преди време Техинов.
През 2015 година горнооряховецът схванал, че къщата на Мина Тодорова в Елена се продава и без да се замисли, решил да я купи и реставрира със лични средства. В дома на Яворовата обичана нищо не е променяно. Покривът е напълно нов, само че разпределението на къщата е същото. За ремонта на постройката употребил най-вече дървен материал. След реконструкцията на чорбаджийската къща, в която минава детството на Мина и брат й – известния публицист и драматург Петко Тодоров, Техинов съумява да открие една от дребното останали родственици на Мина във Франция, която и до момента се грижи за гроба й там. С нейно подпомагане той съумява да докара в Елена част от мебелите на вдъхновителката на шедьовъра „ Две хубави очи “. Наследничката на Мина дарила част от движимостите й, друга част пък е предоставила на Община Елена. Това са най-вече мебели.
„ По това време е била чорбаджийска къща, била е една от най-големите в града. Горната част е с 20 прозореца, което придава церемониалност и достойнство “, изяснява последният притежател на постройката монумент на културата Владислав Велев.
На прозорците в долната част на реставрираната къща са сложени всички стихове, които Яворов е посветил на Мина.
На Празника на еленския бут ще има демонстрации – пърлене на прасе върху ров. Снимки: Личен списък и Веселина Ангелова
Владислав Велев е първият производител на еленски бут в промишлени количества. Точно преди Коледа на 2012 година съобразителният предприемач отворил собствен завод за сурово-сушени месни артикули в махала Пърчевци, която е наоколо до Елена. Произвежда главно еленски бутове. По гледище на клиентите е почнал да предлага и филе.
Насочва се към този обичаен за общината локален специалитет, тъй като в фамилията му са съхранили остарялата рецепта за приготвянето му.
„ Следвам фамилните обичаи. Навремето дядо ми е съумял да вдигне къща с помощта на това, че е гледал свине. От дете познавам в елементи технологията на приготвянето на еленския бут. Имаше интервал, когато гледахме 180 свине. Бутовете на закланите животни престояваха 50 дни в сол. След това се измиваха със зелева супа и се окачваха да съхнат на проветриво място “, разкрива тънкостите на характерния планински поминък Велев.
Младият бизнесмен няколко месеца преди да открие предприятието, е затворил фермата, с цел да отговори на условията. Инвестирал е в обекта главно лични средства, обезпечени посредством банкови заеми. Не е употребил финансов запас по европрограми и към този момент се въздържа от сходни опити. Има желание да построи още веднъж свинекомплекс и търси подобаващ терен наоколо.
„ Производственият развой в предприятието е същият, както този в домашни условия, само че пространствата и оборудванията в цеха дават отговор на актуалните европейски стандарти. Използвам качествена суровина, която минава през наложителни лабораторни проучвания “, безапелационен е Владислав Велев.
В момента предприятието на Велев се простира на терен от 450 кв.м., само че той има намерение да го разшири до 7700 кв.м. разгърната повърхност. Предвижда да обособи дегустационна зала от 144 кв.м., от която да се вижда 2/3-ти от индустриалния развой.
Освен това фантазията му е да отглежда към 1000 животни, които да храни без химия, по природосъобразен метод. Менюто им би трябвало да включва зърно, люцерна, коприва и други, както са ги отглеждали нашите предшественици. Така питомците наддават по-бавно, само че месото им е по-качествено.
Велев подготвя еленския бут единствено от българско месо и подправки. Животните са от ферми в района и откакто ги заколят, ги доставят непосредствено в Пърчевци.
Самият собственик, който персонално взе участие във всички индустриални процеси, дружно с неговите 4-5 помощници ги разфасоват и оформят бутовете, които тежат приблизително по 16 – 18 кг, само че има и по 28 кг. След това прецизно ползват технологията за приготвянето им, която се пази в Еленския край най-малко от 5 века. В Елена климатът е неповторим, има планински течения, които трансформират бутовете в същински специалитет. Производителят обаче е уверен, че има и локална бактерия, която подкрепя процеса на зреене.
Както в остарели времена, бутът се реже тъкмо по жетва и се употребява до нова годишна продукция. Любопитното е, че във великотърновското село Къпиново, което е в подножието на Балкана, специалитетът става един месец по-рано, само че в никакъв случай не може да бъде с качествата на еленския.
Затова Владислав Велев е трансформирал локалната традиция в личен бизнес. Еленчанинът преустройва тогавашни дюкяни във възрожденското градче и ги трансформира в неповторим и единствен у нас актуален магазин за еленския специалитет. Там той ще предлага българския хамон, а част от помещението е планувано за винарна с защити и отлежали гроздови елексири. Има сезонност в търсенето, само че през последните години то непрестанно нараства. За интереса към продукта принос има и празникът на еленския бут, който към този момент е емблема на планинската община.
За поредна година точно на Димитровден, Велев ще разпъне дървена сграда в центъра на Елена, като единствено на този щанд ще изнесе за обмен над 400 бута. Шатрата, която е дълга 12 метра и дълбока 4 метра и със стилна аранжировка, ще е атракция за посетителите. По време на обичайна демонстрация, предприемачът планува да продаде общо към 700 бута от личното си произвеждане.
Той обаче счита, че на фестивала би трябвало да черпи и да продава от своята специалитет, а не да се конкурира с другите участници, които оферират кебапчета и кюфтета.
Владислав Велев има лична тактика за продажба на месния деликатес. Понеже поръчките са от цялата страна – София, Черноморието, Централна и Южна България, постоянно той персонално транспортира стоката до клиента. Има оборудван автомобил, който да поддържа температура от 0 до 4 градуса. Зарежда най-вече магазини и заведения за хранене. След аудиенция в Италия, е договорил експорт и на Ботуша.
„ За мен е доста значим контактът с купувача, да го познавам, да чуя какви са отзивите “, безапелационен е производителят.
Ресторантьори и хотелиери изпращат своите снабдители регулярно да купуват от специалитета. Имало случай, когато клиент от Черноморието поръчал еленски бут, който е създаден преди 5 години. Това е най-старият в сбирката на цеха в Пърчевци и потвърждава, че месото, приготвено по остаряла технология, е продължително.
Владислав Велев е безапелационен, че балканският специалитет е заслужен да е със непокътната европейска марка. За подобен документ обаче той желае да кандидатства взаимно с Община Елена, която да е балансьор в този развой и да подкрепя локалното произвеждане да пробие на европейския пазар.
Къщата на Яворовата любима-Мина. Собственикът й преустройства тогавашните дюкяни на приземния етаж в неповторим магазин за еленски бут. След години на съсипия и забвение, родната къща на огромната обич на поета Пейо Яворов – Мина в центъра на Елена, е изцяло възобновена. Емблематичната възрожденска сграда на чорбаджията Юрдан П. Тодоров, за малко време мина през ръцете на разнообразни притежатели. До скоро парцелът бе във владението на деятелен горнооряховец, който го беше купил от немски доктор, най-много от сантиментални подбуди. Бизнесменът Ангел Техинов решил да реставрира една от най-големите чорбаджийски къщи в балканското градче преди 3 години, защото тя му напомняла за друга огромна обич, на която посвещава това свое начинание. Техинов се връща обратно в далечната 1974 г, когато бил в казармата дружно с артиста Явор Милушев, който в същото време изживявал първите трепети на любовта си с актрисата Цветана Манева.
„ Служихме с Явор Милушев, който по-късно направи незабравимата роля на Яворов и бях очевидец на огромната обич сред него и Цветана Манева. Тогава той я изживяваше, а по-късно със същата мощ я пресъздаде и във кино лентата за Яворов и Мина “, показа преди време Техинов.
През 2015 година горнооряховецът схванал, че къщата на Мина Тодорова в Елена се продава и без да се замисли, решил да я купи и реставрира със лични средства. В дома на Яворовата обичана нищо не е променяно. Покривът е напълно нов, само че разпределението на къщата е същото. За ремонта на постройката употребил най-вече дървен материал. След реконструкцията на чорбаджийската къща, в която минава детството на Мина и брат й – известния публицист и драматург Петко Тодоров, Техинов съумява да открие една от дребното останали родственици на Мина във Франция, която и до момента се грижи за гроба й там. С нейно подпомагане той съумява да докара в Елена част от мебелите на вдъхновителката на шедьовъра „ Две хубави очи “. Наследничката на Мина дарила част от движимостите й, друга част пък е предоставила на Община Елена. Това са най-вече мебели.
„ По това време е била чорбаджийска къща, била е една от най-големите в града. Горната част е с 20 прозореца, което придава церемониалност и достойнство “, изяснява последният притежател на постройката монумент на културата Владислав Велев.
На прозорците в долната част на реставрираната къща са сложени всички стихове, които Яворов е посветил на Мина.
На Празника на еленския бут ще има демонстрации – пърлене на прасе върху ров. Снимки: Личен списък и Веселина Ангелова Владислав Велев е първият производител на еленски бут в промишлени количества. Точно преди Коледа на 2012 година съобразителният предприемач отворил собствен завод за сурово-сушени месни артикули в махала Пърчевци, която е наоколо до Елена. Произвежда главно еленски бутове. По гледище на клиентите е почнал да предлага и филе.
Насочва се към този обичаен за общината локален специалитет, тъй като в фамилията му са съхранили остарялата рецепта за приготвянето му.
„ Следвам фамилните обичаи. Навремето дядо ми е съумял да вдигне къща с помощта на това, че е гледал свине. От дете познавам в елементи технологията на приготвянето на еленския бут. Имаше интервал, когато гледахме 180 свине. Бутовете на закланите животни престояваха 50 дни в сол. След това се измиваха със зелева супа и се окачваха да съхнат на проветриво място “, разкрива тънкостите на характерния планински поминък Велев.
Младият бизнесмен няколко месеца преди да открие предприятието, е затворил фермата, с цел да отговори на условията. Инвестирал е в обекта главно лични средства, обезпечени посредством банкови заеми. Не е употребил финансов запас по европрограми и към този момент се въздържа от сходни опити. Има желание да построи още веднъж свинекомплекс и търси подобаващ терен наоколо.
„ Производственият развой в предприятието е същият, както този в домашни условия, само че пространствата и оборудванията в цеха дават отговор на актуалните европейски стандарти. Използвам качествена суровина, която минава през наложителни лабораторни проучвания “, безапелационен е Владислав Велев.
В момента предприятието на Велев се простира на терен от 450 кв.м., само че той има намерение да го разшири до 7700 кв.м. разгърната повърхност. Предвижда да обособи дегустационна зала от 144 кв.м., от която да се вижда 2/3-ти от индустриалния развой.
Освен това фантазията му е да отглежда към 1000 животни, които да храни без химия, по природосъобразен метод. Менюто им би трябвало да включва зърно, люцерна, коприва и други, както са ги отглеждали нашите предшественици. Така питомците наддават по-бавно, само че месото им е по-качествено.
Велев подготвя еленския бут единствено от българско месо и подправки. Животните са от ферми в района и откакто ги заколят, ги доставят непосредствено в Пърчевци.
Самият собственик, който персонално взе участие във всички индустриални процеси, дружно с неговите 4-5 помощници ги разфасоват и оформят бутовете, които тежат приблизително по 16 – 18 кг, само че има и по 28 кг. След това прецизно ползват технологията за приготвянето им, която се пази в Еленския край най-малко от 5 века. В Елена климатът е неповторим, има планински течения, които трансформират бутовете в същински специалитет. Производителят обаче е уверен, че има и локална бактерия, която подкрепя процеса на зреене.
Както в остарели времена, бутът се реже тъкмо по жетва и се употребява до нова годишна продукция. Любопитното е, че във великотърновското село Къпиново, което е в подножието на Балкана, специалитетът става един месец по-рано, само че в никакъв случай не може да бъде с качествата на еленския.
Затова Владислав Велев е трансформирал локалната традиция в личен бизнес. Еленчанинът преустройва тогавашни дюкяни във възрожденското градче и ги трансформира в неповторим и единствен у нас актуален магазин за еленския специалитет. Там той ще предлага българския хамон, а част от помещението е планувано за винарна с защити и отлежали гроздови елексири. Има сезонност в търсенето, само че през последните години то непрестанно нараства. За интереса към продукта принос има и празникът на еленския бут, който към този момент е емблема на планинската община.
За поредна година точно на Димитровден, Велев ще разпъне дървена сграда в центъра на Елена, като единствено на този щанд ще изнесе за обмен над 400 бута. Шатрата, която е дълга 12 метра и дълбока 4 метра и със стилна аранжировка, ще е атракция за посетителите. По време на обичайна демонстрация, предприемачът планува да продаде общо към 700 бута от личното си произвеждане.
Той обаче счита, че на фестивала би трябвало да черпи и да продава от своята специалитет, а не да се конкурира с другите участници, които оферират кебапчета и кюфтета.
Владислав Велев има лична тактика за продажба на месния деликатес. Понеже поръчките са от цялата страна – София, Черноморието, Централна и Южна България, постоянно той персонално транспортира стоката до клиента. Има оборудван автомобил, който да поддържа температура от 0 до 4 градуса. Зарежда най-вече магазини и заведения за хранене. След аудиенция в Италия, е договорил експорт и на Ботуша.
„ За мен е доста значим контактът с купувача, да го познавам, да чуя какви са отзивите “, безапелационен е производителят.
Ресторантьори и хотелиери изпращат своите снабдители регулярно да купуват от специалитета. Имало случай, когато клиент от Черноморието поръчал еленски бут, който е създаден преди 5 години. Това е най-старият в сбирката на цеха в Пърчевци и потвърждава, че месото, приготвено по остаряла технология, е продължително.
Владислав Велев е безапелационен, че балканският специалитет е заслужен да е със непокътната европейска марка. За подобен документ обаче той желае да кандидатства взаимно с Община Елена, която да е балансьор в този развой и да подкрепя локалното произвеждане да пробие на европейския пазар.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ