Бивши концлагеристи от Аушвиц: Победихме фашизма, но не го унищожихме
На някогашните пандизчии от концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау в Аушвиц през днешния ден им е мъчно да се върнат в концлагера, само че се усещат задължени да вземат участие във възпоменателните събития. Някои от оживелите пандизчии от концлагера описват своите мемоари и усещания на среща, извършена в неделя във връзка 75-годишнина от освобождението на концлагера от Червената войска, предава ТАСС.
„ Много е значимо да сме тук, с цел да съхраним паметта “, споделя Дейвид Левин, който е роден във Варшава през 1925 година. След като въстанието във варшавското гето е потушено, той първо е изпратен в концентрационния лагер Майданек, а по-късно на 11 юли 1943 година го трансферират в Аушвиц-Биркенау. През януари 1945 година той е отведен в Бухенвалд, където е освободен.
За първи път от 75 години насам спомените нахлуват в главата на ветерана Игор Малицки, който се озова в концлагер на 17-годишна възраст; и който за първи път след войната прекрачва прага на лагера. “Беше доста мъчно вътре, изключително когато започнаха да задават въпроси. Когато отидох в Биркенау, в мазетата на взривената газова камера имаше доста човешки трупове, и ни принуждаваха да влачим труповете оттова на открито, а бяхме 17-годишни деца ”, сподели той. “За мен е значимо да дойда тук, тъй като фашизмът беше надвит, само че не и погубен. Затова историите от тези времена би трябвало да се описват на младежите ”, споделя Малицки. “Ако не разкажете тогавашните истории, фашизмът ще вдигне глава и ще стартира нова война, която ще бъде по-лоша от остарялата. Следователно, за това пристигам тук ”, добави той. “Ще се борим до гибел с идеологията на нацизма ”, сподели 95-годишният деец.
“Когато ме попитаха кое е най-лошото в концентрационния лагер, отговорих, че това е моят номер. Роден съм в фамилията на пълководец, и видях, че със същите номера жигосват конете (В Аушвиц на ръката на всеки пандизчия е бил татуиран с неповторим номер – бел.ред.). Мислех, че съм трансфорат в добитък “, сподели Малицки. “Второто най-лошо нещо са децата. Д-р Менгеле извади зъбите ни. Беше ужасно. И дамите. Отношението към дамите беше ужасяващо ”, напомня си с горест някогашният пандизчия.
Възпоменателните събития по случай 75-ата годишнина от освобождението на Аушвиц ще стартират в понеделник сутринта с полагане на цветя при Стената на гибелта в Аушвиц-I, ще продължат следобяд в палатка, сложена пред портите на концлагера, където ще приказват пандизчии, и ще завършат пред паметника на жертвите на нацизма в Биркенау, където ще бъдат запалени свещи в памет на жертвите.
Представители на над 54 страни пристигнаха в Аушвиц, с цел да почетат жертвите на нацизма в този ден, в това число няколко президенти и министър председатели, членове на Народното събрание, представители на интернационалните организации, духовенство, както и към 200 някогашни пандизчии на лагера. България бе показана от президента Румен Радев, който сервира цветя в памет на жертвите. /БГНЕС
„ Много е значимо да сме тук, с цел да съхраним паметта “, споделя Дейвид Левин, който е роден във Варшава през 1925 година. След като въстанието във варшавското гето е потушено, той първо е изпратен в концентрационния лагер Майданек, а по-късно на 11 юли 1943 година го трансферират в Аушвиц-Биркенау. През януари 1945 година той е отведен в Бухенвалд, където е освободен.
За първи път от 75 години насам спомените нахлуват в главата на ветерана Игор Малицки, който се озова в концлагер на 17-годишна възраст; и който за първи път след войната прекрачва прага на лагера. “Беше доста мъчно вътре, изключително когато започнаха да задават въпроси. Когато отидох в Биркенау, в мазетата на взривената газова камера имаше доста човешки трупове, и ни принуждаваха да влачим труповете оттова на открито, а бяхме 17-годишни деца ”, сподели той. “За мен е значимо да дойда тук, тъй като фашизмът беше надвит, само че не и погубен. Затова историите от тези времена би трябвало да се описват на младежите ”, споделя Малицки. “Ако не разкажете тогавашните истории, фашизмът ще вдигне глава и ще стартира нова война, която ще бъде по-лоша от остарялата. Следователно, за това пристигам тук ”, добави той. “Ще се борим до гибел с идеологията на нацизма ”, сподели 95-годишният деец.
“Когато ме попитаха кое е най-лошото в концентрационния лагер, отговорих, че това е моят номер. Роден съм в фамилията на пълководец, и видях, че със същите номера жигосват конете (В Аушвиц на ръката на всеки пандизчия е бил татуиран с неповторим номер – бел.ред.). Мислех, че съм трансфорат в добитък “, сподели Малицки. “Второто най-лошо нещо са децата. Д-р Менгеле извади зъбите ни. Беше ужасно. И дамите. Отношението към дамите беше ужасяващо ”, напомня си с горест някогашният пандизчия.
Възпоменателните събития по случай 75-ата годишнина от освобождението на Аушвиц ще стартират в понеделник сутринта с полагане на цветя при Стената на гибелта в Аушвиц-I, ще продължат следобяд в палатка, сложена пред портите на концлагера, където ще приказват пандизчии, и ще завършат пред паметника на жертвите на нацизма в Биркенау, където ще бъдат запалени свещи в памет на жертвите.
Представители на над 54 страни пристигнаха в Аушвиц, с цел да почетат жертвите на нацизма в този ден, в това число няколко президенти и министър председатели, членове на Народното събрание, представители на интернационалните организации, духовенство, както и към 200 някогашни пандизчии на лагера. България бе показана от президента Румен Радев, който сервира цветя в памет на жертвите. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ