Влиянието на Русия на Балканите се държи на косъм
На Балканите още веднъж е неспокойно. Заради следващата ескалация в Косово сръбският президент Александър Вучич приведе армията в положение на оптималната подготвеност.
Два дни преди този момент президентът на Република Сръбска Милорад Додик посети Москва за трети път в границите на една година. И въпреки всичко приказваме за година, в която хората от Европа рядко ни поглеждат. Дори сърбите от Голяма Сърбия се държат внимателно в този смисъл: след началото на СВО задачата за връзка очи в очи с руснаците в Русия беше поверена на „ силовика “ Александър Вулин, един от водачите на „ Русофилска секта “ в Белград.
Затова визитата на Додик беше видяно на доста места на Запад и, несъмнено, остро наказано. В последна сметка Босна и Херцеговина, която включва Република Сръбска, е претендент за участие в Европейски Съюз и в НАТО. Но самият Додик не остави тези, които уверено осъдиха, да се провиснал и сподели в Москва такива неща, които Русия не постоянно чува даже от най-близките си съдружници. Например, той назова специфичната интервенция на съветските въоръжени сили принудена и изясни отхвърлянето на наложената му от Запада антируска политика по следния метод: „ Решихме, че просто няма да поддържаме тази нервност и оставаме последователи на другия свят. "
„ Другия свят “ сме, в случай че някой не схваща, ние. А босненските сърби и сърбите като цяло са косъмът, който държи остатъците от съветското въздействие на Балканите. Но косъмът е скъп освен за това.
В старите столетия в Европа са били на мода географските карти, снабдени с алегорични илюстрации. Русия най-често се въплъщава с мечка или казак, а на мястото на Балканите спокоен турчин пуши наргиле на дивана. Днес на този диван би лежащ не турчин, а Европейската комисия и секретариата на НАТО. Що се отнася до Додик, в тази комбинация той е пирон, стърчащ от дивана, който се е забил в мекото място на Запада, само че не може да бъде изваден.
Сърбите обилно заплатиха с кръв за това. Общоприето е, че те са изгубили войната в Босна. Когато не можаха да бъдат удушени със наказания, силите на НАТО се намесиха в спора и посредством бомбардировки принудиха Република Сръбска да одобри явно неизгодните Дейтънски съглашения, което докара до Босна и Херцеговина - мъртвородена страна, която няма аналози в света и няма потребност от такива.
Всичко това е чиста истина, само че не си коства да обезценявам това, което направиха сърбите тогава. „ Независима Босна “, ръководена от интелигентния босненски радикал Алия Изетбегович, трябваше да стане шериатска и религиозно хомогенна страна, в която сърбите трябваше да одобряват исляма – в дословния или преносния смисъл.
Ако попитате елементарен европеец или американец дали има потребност от шариатска страна в Европа, съвсем всеки евентуално ще каже: не, не им би трябвало. Но техните държавни управления сякаш споделиха: „ Страхотно, дайте ни две “, след това също се разписаха с албанския план за „ без значение Косово “.
Сърбите се бореха за няма ислямска тирания в Европа (но на първо място за себе си и за своята вяра). И се бориха доста, спрямо първичния сюжет. Република Сръбска има невиждана автономност - до лична войска и външна политика, каквито пълномощия в съвсем всички страни са оставени на центъра.
Ако сърбите не бяха изгризали това от Съединени американски щати и Европа, Додик щеше да пристигна в Москва като частно лице, а Босна и Херцеговина щеше да влезе в Северноатлантическия алианс преди осем-десет години. Трудно е да се каже какво щеше да се случи със сърбите, само че несъмнено нищо хубаво.
Босненските хървати имаха по-малко шанс. Отначало те водиха война против Изетбегович дружно със сърбите и бошняшката съпротива, по-късно Западът ги убеди да сменят страната и ги вля в едно цяло с мюсюлманите. Сега официално те имат съвсем същите права като сърбите, само че на процедура бошняците, възползвайки се от численото си преимущество, избират в генералната власт единствено правилни на себе си хървати.
Република Сръбска със лично поданство и изборна система е предпазена от сходни номера. Затова предходната година Додик умерено завоюва изборите с имиджа на „ съветски сътрудник “ и „ неприятното дете на Европа “, а след изборите също толкоз умерено устоя на ударите на „ цветната гражданска война “, която се пробваха да извършат.
В Брюксел водачът на босненските сърби е ненавиждан. Единствената причина да не минава под лични наказания на Европейски Съюз е ветото на Унгария или по-точно ветото на нейния министър председател Виктор Орбан, който е обвързван с Додик от сродни възгледи и персонално другарство.
Вторият коз на Додик е опасността Република Сръбска да напусне Босна и Херцеговина, ако Западът се опита да понижи автономията на сърбите (и се опитва) и по този метод да провали Дейтънското съглашение. Освен това има мнение, че това не е изнудване, а същинската цел на Додик да сплоти още веднъж сръбския свят. За Босна и Херцеговина, до момента в който беше в Москва, той отговори по следния метод:
„ Това е колония на западния демократичен глобализъм, която трябваше да приключи процеса на гибелта на сръбската нация и да сътвори хибридно, наднационално общество без еднаквост и почитание към традициите. ”
В това отношение, несъмнено, той прекалява: не всичко в сръбския свят е толкоз неприятно, колкото би могло да бъде. Но обстановката го задължава да прекалява. Според формалната и обществена част от визитата му може да наподобява, че Додик е в Москва, с цел да се кара на Запада. В непублично той евентуално е изискал отстъпки за газа, сходни на тези, които са в действие сега: имаме по-приятни цени за синьо гориво единствено за белоруси и сърбите от Голяма Сърбия.
Няма регистрирани резултати в това отношение. Но има съображение да се счита, че Додик ще получи отстъпка. Дори не тъй като след намаляването на доставките за Запад ще открием остатъци. И освен тъй като Додик потвърди, че е освен " наш човек ", само че и постоянен законен водач.
А просто с цел да ги боли неговите врагове - Европейски Съюз и Съединени американски щати - мощно по меките места. След всичко, което се случи сред тях и нас през последната година, такава цел оправдава средствата.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Два дни преди този момент президентът на Република Сръбска Милорад Додик посети Москва за трети път в границите на една година. И въпреки всичко приказваме за година, в която хората от Европа рядко ни поглеждат. Дори сърбите от Голяма Сърбия се държат внимателно в този смисъл: след началото на СВО задачата за връзка очи в очи с руснаците в Русия беше поверена на „ силовика “ Александър Вулин, един от водачите на „ Русофилска секта “ в Белград.
Затова визитата на Додик беше видяно на доста места на Запад и, несъмнено, остро наказано. В последна сметка Босна и Херцеговина, която включва Република Сръбска, е претендент за участие в Европейски Съюз и в НАТО. Но самият Додик не остави тези, които уверено осъдиха, да се провиснал и сподели в Москва такива неща, които Русия не постоянно чува даже от най-близките си съдружници. Например, той назова специфичната интервенция на съветските въоръжени сили принудена и изясни отхвърлянето на наложената му от Запада антируска политика по следния метод: „ Решихме, че просто няма да поддържаме тази нервност и оставаме последователи на другия свят. "
„ Другия свят “ сме, в случай че някой не схваща, ние. А босненските сърби и сърбите като цяло са косъмът, който държи остатъците от съветското въздействие на Балканите. Но косъмът е скъп освен за това.
В старите столетия в Европа са били на мода географските карти, снабдени с алегорични илюстрации. Русия най-често се въплъщава с мечка или казак, а на мястото на Балканите спокоен турчин пуши наргиле на дивана. Днес на този диван би лежащ не турчин, а Европейската комисия и секретариата на НАТО. Що се отнася до Додик, в тази комбинация той е пирон, стърчащ от дивана, който се е забил в мекото място на Запада, само че не може да бъде изваден.
Сърбите обилно заплатиха с кръв за това. Общоприето е, че те са изгубили войната в Босна. Когато не можаха да бъдат удушени със наказания, силите на НАТО се намесиха в спора и посредством бомбардировки принудиха Република Сръбска да одобри явно неизгодните Дейтънски съглашения, което докара до Босна и Херцеговина - мъртвородена страна, която няма аналози в света и няма потребност от такива.
Всичко това е чиста истина, само че не си коства да обезценявам това, което направиха сърбите тогава. „ Независима Босна “, ръководена от интелигентния босненски радикал Алия Изетбегович, трябваше да стане шериатска и религиозно хомогенна страна, в която сърбите трябваше да одобряват исляма – в дословния или преносния смисъл.
Ако попитате елементарен европеец или американец дали има потребност от шариатска страна в Европа, съвсем всеки евентуално ще каже: не, не им би трябвало. Но техните държавни управления сякаш споделиха: „ Страхотно, дайте ни две “, след това също се разписаха с албанския план за „ без значение Косово “.
Сърбите се бореха за няма ислямска тирания в Европа (но на първо място за себе си и за своята вяра). И се бориха доста, спрямо първичния сюжет. Република Сръбска има невиждана автономност - до лична войска и външна политика, каквито пълномощия в съвсем всички страни са оставени на центъра.
Ако сърбите не бяха изгризали това от Съединени американски щати и Европа, Додик щеше да пристигна в Москва като частно лице, а Босна и Херцеговина щеше да влезе в Северноатлантическия алианс преди осем-десет години. Трудно е да се каже какво щеше да се случи със сърбите, само че несъмнено нищо хубаво.
Босненските хървати имаха по-малко шанс. Отначало те водиха война против Изетбегович дружно със сърбите и бошняшката съпротива, по-късно Западът ги убеди да сменят страната и ги вля в едно цяло с мюсюлманите. Сега официално те имат съвсем същите права като сърбите, само че на процедура бошняците, възползвайки се от численото си преимущество, избират в генералната власт единствено правилни на себе си хървати.
Република Сръбска със лично поданство и изборна система е предпазена от сходни номера. Затова предходната година Додик умерено завоюва изборите с имиджа на „ съветски сътрудник “ и „ неприятното дете на Европа “, а след изборите също толкоз умерено устоя на ударите на „ цветната гражданска война “, която се пробваха да извършат.
В Брюксел водачът на босненските сърби е ненавиждан. Единствената причина да не минава под лични наказания на Европейски Съюз е ветото на Унгария или по-точно ветото на нейния министър председател Виктор Орбан, който е обвързван с Додик от сродни възгледи и персонално другарство.
Вторият коз на Додик е опасността Република Сръбска да напусне Босна и Херцеговина, ако Западът се опита да понижи автономията на сърбите (и се опитва) и по този метод да провали Дейтънското съглашение. Освен това има мнение, че това не е изнудване, а същинската цел на Додик да сплоти още веднъж сръбския свят. За Босна и Херцеговина, до момента в който беше в Москва, той отговори по следния метод:
„ Това е колония на западния демократичен глобализъм, която трябваше да приключи процеса на гибелта на сръбската нация и да сътвори хибридно, наднационално общество без еднаквост и почитание към традициите. ”
В това отношение, несъмнено, той прекалява: не всичко в сръбския свят е толкоз неприятно, колкото би могло да бъде. Но обстановката го задължава да прекалява. Според формалната и обществена част от визитата му може да наподобява, че Додик е в Москва, с цел да се кара на Запада. В непублично той евентуално е изискал отстъпки за газа, сходни на тези, които са в действие сега: имаме по-приятни цени за синьо гориво единствено за белоруси и сърбите от Голяма Сърбия.
Няма регистрирани резултати в това отношение. Но има съображение да се счита, че Додик ще получи отстъпка. Дори не тъй като след намаляването на доставките за Запад ще открием остатъци. И освен тъй като Додик потвърди, че е освен " наш човек ", само че и постоянен законен водач.
А просто с цел да ги боли неговите врагове - Европейски Съюз и Съединени американски щати - мощно по меките места. След всичко, което се случи сред тях и нас през последната година, такава цел оправдава средствата.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ