Църквата почита паметта на 4 светци, свързани с жестоко...
На 9 януари Църквата тачи паметта на Свети страдалец Полиевкт, на Свети Петър, свещеник Севастийски и на Преподобния Евстратий Чудотворец.
Когато избухнало непредвиденото и грубо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), прелестна дружба свързвала двамата римски бойци - Полиевкт и Неарх. Полиевтк бил християнин и постоянно изливал пред езичника Неарх светлите упования на своята просветена с Христовата религия душа.
Християнските истини не били безразлични е на Неарх само че въпреки всичко християнският войник прекалено много се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година, да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения.
В очакване на неизбежното страдалчество на своя набожен другар той съзнал какъв брой надълбоко е споделял убежденията на християнина и какъв брой доста се е поддал на неговото влияние. Сблъскали се непоколебимата им неотстъпчивост при изтезанията, палачите им ги осъдили на гибел.
С обич и нескривано празненство светия страдалец Полиевкт оглеждал множеството, струпано към лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи. След него погинал и Неарх.
Свети Петър Севастийски бил брат на Василий Велики, десети и финален наследник на родителите си. Особено огромно присъединяване във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина.
Тя му дала най-възвишеното знание, като от ранна възраст насочвала мозъка му към проучване на Божието Слово. Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкоз благодетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, "в живота си по-късно бил, коства ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели. "
Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил свещеник на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил подложен за свещеник на Севастия Арменска. Като свещеник той присъствувал на II Вселенски събор срещу Македоний* през 381 година в Константинопол. Починал в края на IV век.
Преподобният Евстратий се родил в Киликия от богати и благочестиви родители, Георги и Мегета. Получил положително образование от тях, като станал на двадесет години, той горящ от предпочитание да служи на Бога. Оставил родителите си и избягал в Авгаровата обител на планината Олимп, във Витиния - северозападна провинция на Мала Азия.
На тази планина имало доста обители, където към този момент се били прочули с добродетелния си живот като монаси двамата чичовци на майка му - Григорий и Василий, първият от които бил свещеник на манастира. Те го приели, получил пострижение и почнал сложният му отшелнически живот. За своето примирение и благост бил обичан от всички.
Нищо светско не го вълнувало, нямал нищо, с изключение на една власеница и една овча кожа, на която спял. Нямал дори лична килия или място, което да назова свое, тъй като нормално спял където се случело, и то по малко. Когато преподобните отци Григорий и Василий умряли, по настоятелните молби на братята блаженият Евстратий трябвало да поеме ръководството на манастира.
Но не щеш ли Лъв Арменец, се вдигнал срещу император Михаил Рангабе, изгонил го от царството и нелегално превзел царския жезъл през 813-820 година
Той се опитал още веднъж да разпали иконоборчеството, заради което православните напускали домовете си и обителите и се криели от преследването на царя. Напуснал обителта и блаженият Евстратий, който се скитал по планини и пустини, до момента в който нечестивият цар не бил погубен.
След гибелта му се завърнал в Авгаровия манастир и блаженият Евстратий.
Той траял да се подвизава старателно и да се труди дружно с братята. Направил и доста чудеса, които свидетелствали по неоспорим метод за богоугодността на живота му. На деветдесет и пет години минал във безконечния живот и бил присъединен към лика на преподобните.
Когато избухнало непредвиденото и грубо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), прелестна дружба свързвала двамата римски бойци - Полиевкт и Неарх. Полиевтк бил християнин и постоянно изливал пред езичника Неарх светлите упования на своята просветена с Христовата религия душа.
Християнските истини не били безразлични е на Неарх само че въпреки всичко християнският войник прекалено много се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година, да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения.
В очакване на неизбежното страдалчество на своя набожен другар той съзнал какъв брой надълбоко е споделял убежденията на християнина и какъв брой доста се е поддал на неговото влияние. Сблъскали се непоколебимата им неотстъпчивост при изтезанията, палачите им ги осъдили на гибел.
С обич и нескривано празненство светия страдалец Полиевкт оглеждал множеството, струпано към лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи. След него погинал и Неарх.
Свети Петър Севастийски бил брат на Василий Велики, десети и финален наследник на родителите си. Особено огромно присъединяване във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина.
Тя му дала най-възвишеното знание, като от ранна възраст насочвала мозъка му към проучване на Божието Слово. Благодарение на грижите на Макрина, юношата станал толкоз благодетелен, че по думите на брат си, Григорий Нисийски, "в живота си по-късно бил, коства ми се, не по-долу от Василий Велики по добродетели. "
Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил свещеник на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил подложен за свещеник на Севастия Арменска. Като свещеник той присъствувал на II Вселенски събор срещу Македоний* през 381 година в Константинопол. Починал в края на IV век.
Преподобният Евстратий се родил в Киликия от богати и благочестиви родители, Георги и Мегета. Получил положително образование от тях, като станал на двадесет години, той горящ от предпочитание да служи на Бога. Оставил родителите си и избягал в Авгаровата обител на планината Олимп, във Витиния - северозападна провинция на Мала Азия.
На тази планина имало доста обители, където към този момент се били прочули с добродетелния си живот като монаси двамата чичовци на майка му - Григорий и Василий, първият от които бил свещеник на манастира. Те го приели, получил пострижение и почнал сложният му отшелнически живот. За своето примирение и благост бил обичан от всички.
Нищо светско не го вълнувало, нямал нищо, с изключение на една власеница и една овча кожа, на която спял. Нямал дори лична килия или място, което да назова свое, тъй като нормално спял където се случело, и то по малко. Когато преподобните отци Григорий и Василий умряли, по настоятелните молби на братята блаженият Евстратий трябвало да поеме ръководството на манастира.
Но не щеш ли Лъв Арменец, се вдигнал срещу император Михаил Рангабе, изгонил го от царството и нелегално превзел царския жезъл през 813-820 година
Той се опитал още веднъж да разпали иконоборчеството, заради което православните напускали домовете си и обителите и се криели от преследването на царя. Напуснал обителта и блаженият Евстратий, който се скитал по планини и пустини, до момента в който нечестивият цар не бил погубен.
След гибелта му се завърнал в Авгаровия манастир и блаженият Евстратий.
Той траял да се подвизава старателно и да се труди дружно с братята. Направил и доста чудеса, които свидетелствали по неоспорим метод за богоугодността на живота му. На деветдесет и пет години минал във безконечния живот и бил присъединен към лика на преподобните.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ