На 9 септември четящият свят отбелязва 196 г. от рождението

На 9 септември четящият свят отбелязва 196 година от рождението на литературния патриарх граф Лев Николаевич Толстой. Избрахме за вас необикновената позиция на съветския класик в един от задълбочените му историко-политически разбори - „ Християнство и национализъм “. Статията е писана в края на 1893-а и началото на 1894-а след помпозни тържества и в Русия, и във Франция, свързани с подписването на съюзническия контракт. 
Анализът на Толстой „ за хипнотичния национализъм “ провокирала яростна дискусия. Толстой твърди, че „ злото идва от патриотизма и войните “, че „ с цел да се отърват от тези несгоди, хората не би трябвало да вземат участие или поддържат държавни управления “. Толстой е уверен, че враждата сред народите е породена от техните държавни управления, които играят на тънката струна на „ патриотичните “ усеща. В подобен „ национализъм ” няма освен братската обич, която Христос изповяда и завещава, само че няма и обич към собствения  народ и родно място, написа той. Според него патриотизмът „ изисква от хората тъкмо противоположното на това, което съставлява идеала на нашата вяра и морал, не признаването на равенството и братството на всички хора, а признаването на една страна и народност като по-висши от всички останали “.
В „ Християнство и национализъм “ Толстой дава най-краткото и мощно изложение на последствията от една война: 

В опита си да задушат отчаянието в душите си с песни, разхайтеност и вино, хората ще се влачат, откъснати от мирния труд, от своите дами, майки и деца – стотици хиляди простодушни, добродушни мъже с оръжия, които убиват, в ръцете си [...]
Те ще маршируват, ще мръзнат, ще гладуват, ще страдат от заболявания и ще умрат от това, или най-сетне ще стигнат до някое място, където ще бъдат избити с хиляди, или те самите ще избият хиляди, без причина - хора, които в никакъв случай преди този момент не са се виждали и затова отсрещният по никакъв метод няма по какъв начин да им е предизвикал някакво зло.
И когато броят на болните, ранените и убитите стане толкоз огромен, че не остават задоволително ръце, с цел да ги приберат, и когато въздухът е толкоз напоен с гнилостната смрад на „ пушечно месо “, че даже управляващите го намират неприятно, помирение ще бъде подписано, ранените ще бъдат прибрани по този начин или другояче, болните ще бъдат докарани и скупчени на камари, убитите ще бъдат покрити с пръст и вар и още веднъж цялата навалица от заблудени хора ще бъде водена нататък и нататък, до момента в който тези, които са измислили плана, се уморят от него или до момента в който тези, които считат, че ще го намерят печеливш, получат плячката си.

Ето и няколко от до болежка откровени прозрения на граф Толстой за измисления национализъм и значимостта на публичното мнение:Патриотизмът може да е бил добродетел в античния свят, когато е принуждавал хората да служат на най-висшата концепция на тези дни - отечеството. Но по какъв начин може патриотизмът да бъде добродетел в наши дни, когато той изисква от хората блян, тъкмо противопоставен на този на нашата вяра и морал - самопризнание не за равенството и братството на всички хора, а за господството на една страна или народи над всички останали? Но това възприятие освен не е добродетел в наше време, само че безспорно е порок; тъй като това възприятие на национализъм в този момент не може да съществува, тъй като няма нито материална, нито морална основа за неговото забременяване.Ако хората биха говорили единствено това, което мислят, а не това, което не мислят, всички суеверия, произлизащи от патриотизма, незабавно биха отпаднали дружно с жестоките усеща и насилието, основаващи се на него. Омразата и враждата сред нациите и народите, подклаждани от техните държавни управления, ще престанат, ще бъде комплициран завършек на възхвалата на военния подвиг, т.е. на убийството.Нека хората превъзхождат единствено лъжата, която им се внушава; дано откажат да кажат това, което нито усещат, нито мислят, и незабавно ще настъпи такава гражданска война в цялата организация на нашия живот, каквато не би могла да бъде реализирана с всички старания на революционерите през вековете, даже в случай че цялостната власт е в ръцете им.Не са нужни подвизи на подвиг, с цел да се реализиран най-големите и значими промени в съществуването на човечеството; нито въоръжаването на милиони бойци, нито построяването на нови пътища и машини, нито организирането на изложения, нито организирането на синдикатите на служащите, нито революциите, нито барикадите, нито детонациите, нито съвършенството на въздушната навигация; само че смяна в публичното мнение.Властта на държавното управление се поддържа от публичното мнение и с тази власт държавното управление, посредством своите органи - своите чиновници, съдилища, учебни заведения, църкви, даже пресата - постоянно може да поддържа публичното мнение, от което се нуждае. Общественото мнение съставлява властта, а властта - публичното мнение. И наподобява, че няма изплъзване от този циничен кръг.Но подчинението на хората на държавните управления ще съществува, до момента в който съществува патриотизмът, тъй като цялата държавна власт се основава на патриотизма, т.е. на готовността на хората да се подчинят на властта, с цел да защитят своята нация, страна или страна от заплахите, които би следвало да я заплашват.Ужасно е да се каже по този начин, само че няма, нито е имало взаимно принуждение на едни хора против други, което да не е осъществено в името на патриотизма. В негово име руснаците водиха война с французите, а французите - с руснаците, руснаците и французите се готвят да водят война с германците, а германците да водят война от двете страни. И подобен е казусът освен с войните. В името на патриотизма руснаците задушават поляците, германците преследват славяните, хората от Комуната убиват тези от Версай, а тези от Версай - мъжете от Комуната.Днешният национализъм е жестоката традиция на един изживян интервал, който съществува освен по своята инерция, а тъй като държавните управления и ръководещите съсловия, съзнаващи, че от него зависи освен тяхната власт, само че и самото им битие, го възбуждат и поддържат измежду хората настойчиво, както с ловкост, по този начин и с принуждение.Източник