Докога ще търпим кучета да разкъсват деца
На 9 април т. година ротвайлер атакува и раздра 6-годишния Максим в двора на столичното 121 СОУ в квартал „ Гоце Делчев ”. Детето, претърпяло потрес и смут, е в болница с дълбоки рани. Това обаче не е случаен случай на офанзива на нападателни породи кучета. Такива има към този момент доста, без властта да прави нищо за опазването на живота и здравето на деца и хора. Ето няколко образци от последните години.
През 2016г. мъж и жена бяха нахапани грубо от озверял питбул в Казанлък, стара жена от русенското село Червена беше нападната от питбул, 12-годишна ученичка в дупнишкото село Червен бряг беше нахапана отново от питбул, ротвайлер атакува възрастен мъж от Враца, в Нови Хан, до момента в който карал колелото си, питбул атакува пет годишния Петко и нахапал лицето му.
През 2017 година на 26 май питбул в пловдивско село Динк атакува и захапа малчуганът Митко, на 4 октомври питбул атакува възрастен човек в столичния квартал „ Св. Троица ”, на 14 октомври отново питбул атакува и ухапа дете на година и половина в Кърджали. Тази година, на 29 януари се случи най-лошото – в пазарджишкото село Мокрище беше убито момченце на 3 години от домашното куче на фамилията – питбул. На 12 февруари баба и внуче бяха нападнати от куче в Дупница, кучето било завързано, само че скъсало синджира. Същия ден, когато в София беше атакуван от ротвайлер 6-годишният Максим, в Перник куче от голямата порода кангал прескача ограда и атакува и нахапва 68- годишна жена ”.
Питбулите и ротвайлерите са измежду най-агресивните и рискови породи кучета. Затова те са неразрешени в доста щати в Съединени американски щати, както и в страни като Англия, Норвегия, Испания, Германия, Португалия, Дания, Полша, Русия, Румъния и други. В тези страни са неразрешени и други рискови породи, като булдози, бултериери, дого аржентино и ред други. В Дания описът включва 12 породи (вкл. породата кангал), в Румъния – 9, Полша – 8.
В България такава възбрана няма. И след всеки сходен случай се намират съперници на възбраната да се развъждат и имат нападателни породи кучета. След случая с 6-годишния Максим, Димитър Янковски, началник на столичната организация на Българския ветеринарен съюз, съобщи, че би било несвоевременно да се не разрешават избрани породи. Не можело да се сърдим на кучето, каквато и порода да е, това било въпрос на надзор от страна на стопанина и надзор от страна на страната и общината. Завършилият колеж по електроника, само че практикуващ като зоопсихолог Александър Георгиев, съгласно който няма неприятни кучета, съобщи, че при произшествия виновността е на стопанина, а не на кучето, и че съгласно него се демонстрирало безконтролно отношение към съществени породи като тази на ротвайлер, да вземем за пример.
Такива изказвания опонират на обстоятелствата и действителността. Всички кучета не са идентични. Има кротки породи, има и такива като питбули, ротвайлери и други, които са склонни да бъдат нападателни. Затова и такива породи са неразрешени в толкоз доста страни, където са били убити или грубо засегнати десетки хора. Във Англия за 10 години преди 1991 година са били убити от рискови породи кучета 15 души, което и довежда до приемането на специфичен закон за възбрана на избрани породи.
Не по-малко рискови обаче са бездомните кучета, които постоянно атакуват поединично или в глутница инцидентни минувачи. Преди седем години в разградското село Сушево беше убито от бездомни кучета 6-годишното момиченце Кристияна Кирилова. В началото на април 2012 година глутница помияри раздра и аргументи гибелта на проф. Ботьо Тачков в “Малинова долина” в София, а три месеца по-късно по същия метод си отиде и 88-годишният Христо Панков в квартал “Гео Милев”.
Трудно обяснимо е за какво България не може да се пребори с бездомните кучета. Улицата не им обезпечава нищо повече от това, което нагледно се назовава „ кучешки живот ”. Според Американското общество за попречване на жестокостта към животните (ASPCA), “за нежеланите кучета е по-добре безболезнена евтаназия, в сравнение с да изпитват такива премеждия като недохранване, заболявания или травма”. Британска организация за попречване на жестокостта към животните RSPCA, най-старата в света, предлага в случай че едно животно не може да бъде осиновено в интервал от 7 до 14 дни, би трябвало да бъде подложено на евтаназия. Международният фонд за предпазване на животните (IFAW) непосредствено споделя, че когато качеството на живота на кучето е компрометирано, то в неговите най-хубави ползи е то да се приспи.
В прилежаща Румъния, откакто четиригодишно дете бе умъртвено от уличните псета в парк в Букурещ, през 2013 година беше признат специфичен закон за безстопанствените кучета. Според него, в случай че в период от 14 работни дни такова куче не бъде потърсено или осиновено, то предстои на евтаназия. Но у нас това не може да стане. Властите се поддават на напън от неразбираемо от кого субсидирани псевдозащитни организации, които са наложили порочния способ “кастрирай и върни”, като нахално настояват, че той е съгласуван с рекомендациите на Световната здравна организация. Истината е, че СЗО се интересува от бездомните кучета единствено доколкото те са евентуални преносители на десетки заразни заболявания, сред които кучешкият бяс и в тази връзка се афишира за премахването на кучетата от улиците. Никъде, в никакъв документ, тази организация не прокламира правилото “кастрирай и върни” и не отхвърля евтаназията. В нито една развита европейска страна, в Съединени американски щати, Канада и други развити страни не съществува такава порочна процедура като обезпаразитяване, имунизиране и връщане назад на улицата на бездомни кучета, които, бидейки заболели, гладни или изпаднали в стрес, постоянно стават нападателни и атакуват деца и възрастни.
През 2008 година шефът на общинска компания „ Екоравновесие” Мирослав Найденов, разяснявайки случая, при който питбул нахапа до гибел човек в столичния квартал „ Горна Баня ”, изрече мнение, че би трябвало да има сериозен обзор на националното законодателство във връзка с рисковите породи кучета и даже да се последва образеца на страни от Европейски Съюз и за налагане на възбрана за развъждането им. Но нищо не беше направено по въпроса. Сега, след случая с дребния Максим, се планува основаване на работна група към столична община, която да обмисли и предложи ограничения за ограничение или възбрана за развъждането на избрани породи кучета.
Това е половинчато решение. Проблемът с нападенията над деца и хора от нападателни породи кучета не е проблем единствено на София, а е народен проблем, засягащ всички градове и селища на страната. И той би трябвало да се реши не на общинско равнище тук и там, а посредством приемането на специфичен закон. Същевременно би трябвало да се одобри закон за евтаназия на неосиновени в даден период бездомни кучета, с който да се ликвидира практиката да се кастрират и връщат отначало по улиците бездомни кучета, сред които има такива, които безусловно озверяват от апетит и стрес, и стават нападателни. За да защитим живота и здравето на българските деца, а и освен на тях.
През 2016г. мъж и жена бяха нахапани грубо от озверял питбул в Казанлък, стара жена от русенското село Червена беше нападната от питбул, 12-годишна ученичка в дупнишкото село Червен бряг беше нахапана отново от питбул, ротвайлер атакува възрастен мъж от Враца, в Нови Хан, до момента в който карал колелото си, питбул атакува пет годишния Петко и нахапал лицето му.
През 2017 година на 26 май питбул в пловдивско село Динк атакува и захапа малчуганът Митко, на 4 октомври питбул атакува възрастен човек в столичния квартал „ Св. Троица ”, на 14 октомври отново питбул атакува и ухапа дете на година и половина в Кърджали. Тази година, на 29 януари се случи най-лошото – в пазарджишкото село Мокрище беше убито момченце на 3 години от домашното куче на фамилията – питбул. На 12 февруари баба и внуче бяха нападнати от куче в Дупница, кучето било завързано, само че скъсало синджира. Същия ден, когато в София беше атакуван от ротвайлер 6-годишният Максим, в Перник куче от голямата порода кангал прескача ограда и атакува и нахапва 68- годишна жена ”.
Питбулите и ротвайлерите са измежду най-агресивните и рискови породи кучета. Затова те са неразрешени в доста щати в Съединени американски щати, както и в страни като Англия, Норвегия, Испания, Германия, Португалия, Дания, Полша, Русия, Румъния и други. В тези страни са неразрешени и други рискови породи, като булдози, бултериери, дого аржентино и ред други. В Дания описът включва 12 породи (вкл. породата кангал), в Румъния – 9, Полша – 8.
В България такава възбрана няма. И след всеки сходен случай се намират съперници на възбраната да се развъждат и имат нападателни породи кучета. След случая с 6-годишния Максим, Димитър Янковски, началник на столичната организация на Българския ветеринарен съюз, съобщи, че би било несвоевременно да се не разрешават избрани породи. Не можело да се сърдим на кучето, каквато и порода да е, това било въпрос на надзор от страна на стопанина и надзор от страна на страната и общината. Завършилият колеж по електроника, само че практикуващ като зоопсихолог Александър Георгиев, съгласно който няма неприятни кучета, съобщи, че при произшествия виновността е на стопанина, а не на кучето, и че съгласно него се демонстрирало безконтролно отношение към съществени породи като тази на ротвайлер, да вземем за пример.
Такива изказвания опонират на обстоятелствата и действителността. Всички кучета не са идентични. Има кротки породи, има и такива като питбули, ротвайлери и други, които са склонни да бъдат нападателни. Затова и такива породи са неразрешени в толкоз доста страни, където са били убити или грубо засегнати десетки хора. Във Англия за 10 години преди 1991 година са били убити от рискови породи кучета 15 души, което и довежда до приемането на специфичен закон за възбрана на избрани породи.
Не по-малко рискови обаче са бездомните кучета, които постоянно атакуват поединично или в глутница инцидентни минувачи. Преди седем години в разградското село Сушево беше убито от бездомни кучета 6-годишното момиченце Кристияна Кирилова. В началото на април 2012 година глутница помияри раздра и аргументи гибелта на проф. Ботьо Тачков в “Малинова долина” в София, а три месеца по-късно по същия метод си отиде и 88-годишният Христо Панков в квартал “Гео Милев”.
Трудно обяснимо е за какво България не може да се пребори с бездомните кучета. Улицата не им обезпечава нищо повече от това, което нагледно се назовава „ кучешки живот ”. Според Американското общество за попречване на жестокостта към животните (ASPCA), “за нежеланите кучета е по-добре безболезнена евтаназия, в сравнение с да изпитват такива премеждия като недохранване, заболявания или травма”. Британска организация за попречване на жестокостта към животните RSPCA, най-старата в света, предлага в случай че едно животно не може да бъде осиновено в интервал от 7 до 14 дни, би трябвало да бъде подложено на евтаназия. Международният фонд за предпазване на животните (IFAW) непосредствено споделя, че когато качеството на живота на кучето е компрометирано, то в неговите най-хубави ползи е то да се приспи.
В прилежаща Румъния, откакто четиригодишно дете бе умъртвено от уличните псета в парк в Букурещ, през 2013 година беше признат специфичен закон за безстопанствените кучета. Според него, в случай че в период от 14 работни дни такова куче не бъде потърсено или осиновено, то предстои на евтаназия. Но у нас това не може да стане. Властите се поддават на напън от неразбираемо от кого субсидирани псевдозащитни организации, които са наложили порочния способ “кастрирай и върни”, като нахално настояват, че той е съгласуван с рекомендациите на Световната здравна организация. Истината е, че СЗО се интересува от бездомните кучета единствено доколкото те са евентуални преносители на десетки заразни заболявания, сред които кучешкият бяс и в тази връзка се афишира за премахването на кучетата от улиците. Никъде, в никакъв документ, тази организация не прокламира правилото “кастрирай и върни” и не отхвърля евтаназията. В нито една развита европейска страна, в Съединени американски щати, Канада и други развити страни не съществува такава порочна процедура като обезпаразитяване, имунизиране и връщане назад на улицата на бездомни кучета, които, бидейки заболели, гладни или изпаднали в стрес, постоянно стават нападателни и атакуват деца и възрастни.
През 2008 година шефът на общинска компания „ Екоравновесие” Мирослав Найденов, разяснявайки случая, при който питбул нахапа до гибел човек в столичния квартал „ Горна Баня ”, изрече мнение, че би трябвало да има сериозен обзор на националното законодателство във връзка с рисковите породи кучета и даже да се последва образеца на страни от Европейски Съюз и за налагане на възбрана за развъждането им. Но нищо не беше направено по въпроса. Сега, след случая с дребния Максим, се планува основаване на работна група към столична община, която да обмисли и предложи ограничения за ограничение или възбрана за развъждането на избрани породи кучета.
Това е половинчато решение. Проблемът с нападенията над деца и хора от нападателни породи кучета не е проблем единствено на София, а е народен проблем, засягащ всички градове и селища на страната. И той би трябвало да се реши не на общинско равнище тук и там, а посредством приемането на специфичен закон. Същевременно би трябвало да се одобри закон за евтаназия на неосиновени в даден период бездомни кучета, с който да се ликвидира практиката да се кастрират и връщат отначало по улиците бездомни кучета, сред които има такива, които безусловно озверяват от апетит и стрес, и стават нападателни. За да защитим живота и здравето на българските деца, а и освен на тях.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ