Архангеолв ден е!
На 8 ноември всяка година Българската православна черква празнува Архангеловден, най-големия есенен празник след Димитровден. Според християнската вяра, пред престола на Господа постоянно стоят седем първенствуващи ангели (архангели), първият от които е Архангел Михаил, представящ Божието слово. Той е считан за най-смелия и неслучайно в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крайници дявола.
В националните вярвания съществува поверие, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на който при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и съгласно българският фолклор Архангел Михаил въплъщава гибелта и е представян като хубав, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). Въпреки тежката му задача, Светецът е считан за съчувствен и обективен, също така съгласно преданията е бил ням, с цел да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата дружно отмервали на везните греховете и съгласно резултата изпращали индивида в Райската градина или на безконечни страдания в Ада. Според някои национални вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а в случай че умира в спазми - следва му да изпие горчива чаша. Именно по тази причина българите считат, че с почитането на Архангел Михаил ще обезпечат здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато пристигна неговият ред да отиде при Господ.
Официално празникът е почнал да се чества при започване на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. На него неправилното удостояване на ангелите като към създатели и шефове на света се осъдило и охвърлило, а православното им уважение било одобрено. Деветият месец от годината бил определен, с цел да се отпразнува тържеството на деветте благ чина. Фактът, че честваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се изяснява с това, че по това време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва с Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, именуван от Светите Отци " ден осми ". Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангела-пазител, който съгласно християнската религия се подарява на човек при неговото кръщение и го защищава от рискове, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му показва праведния път.
Рангеловден е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница (една от най - огромните задушници през годината), която се отбелязва в първата събота преди празника. Според националните обичаи и традиции Архангеловден е обвързван с организирането на фамилни и родови служби, общоселски празници и събори. На доста места в България се прави и курбан в чест на Архангел Михаил. Обикновено животното е мъжко (шиле или овен), главата и крайниците му се варят цели и се кадят с тамян, а кожата му постоянно се подарява на църквата.
Празничната софра включва ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, боб, овнешка пастърма, алено вино и, несъмнено, обредни хлябове (Рангелово ястие, Рангелов ляп, Параклис), чиято декорация прилича тази на хлябовете, приготвяни за заравяне или помен. Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите: „ Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана! " и да сипе от горната страна вино. След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за благодат, изричайки думите: „ Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а следващата година с що желаеме! Сега с чиния, следващата година с бакъра! ". На някои места в България домакинята раздира хляба и дава парче на всеки, то би трябвало да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също по този начин, от време на време се раздава жито, което още веднъж всеки поема с две ръце - с цел да бъде несметно - и назовава: " Колкото зърна, толкоз купи и здраве ".
На Архангелов ден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве, а след празника българският народ има вяра, че стартират „ Мратинци ", „ Вълчите празници ", през които се съблюдават традиции, предпазващи хората от несгоди.
На този ден именни дни имат: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Милена, Мила, Огнян, Огняна, Пламен, Рангел, Райна, Рая,Рада, Радослава.
В националните вярвания съществува поверие, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на който при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и съгласно българският фолклор Архангел Михаил въплъщава гибелта и е представян като хубав, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). Въпреки тежката му задача, Светецът е считан за съчувствен и обективен, също така съгласно преданията е бил ням, с цел да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата дружно отмервали на везните греховете и съгласно резултата изпращали индивида в Райската градина или на безконечни страдания в Ада. Според някои национални вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а в случай че умира в спазми - следва му да изпие горчива чаша. Именно по тази причина българите считат, че с почитането на Архангел Михаил ще обезпечат здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато пристигна неговият ред да отиде при Господ.
Официално празникът е почнал да се чества при започване на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. На него неправилното удостояване на ангелите като към създатели и шефове на света се осъдило и охвърлило, а православното им уважение било одобрено. Деветият месец от годината бил определен, с цел да се отпразнува тържеството на деветте благ чина. Фактът, че честваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се изяснява с това, че по това време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва с Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, именуван от Светите Отци " ден осми ". Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангела-пазител, който съгласно християнската религия се подарява на човек при неговото кръщение и го защищава от рискове, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му показва праведния път.
Рангеловден е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница (една от най - огромните задушници през годината), която се отбелязва в първата събота преди празника. Според националните обичаи и традиции Архангеловден е обвързван с организирането на фамилни и родови служби, общоселски празници и събори. На доста места в България се прави и курбан в чест на Архангел Михаил. Обикновено животното е мъжко (шиле или овен), главата и крайниците му се варят цели и се кадят с тамян, а кожата му постоянно се подарява на църквата.
Празничната софра включва ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, боб, овнешка пастърма, алено вино и, несъмнено, обредни хлябове (Рангелово ястие, Рангелов ляп, Параклис), чиято декорация прилича тази на хлябовете, приготвяни за заравяне или помен. Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите: „ Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана! " и да сипе от горната страна вино. След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за благодат, изричайки думите: „ Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а следващата година с що желаеме! Сега с чиния, следващата година с бакъра! ". На някои места в България домакинята раздира хляба и дава парче на всеки, то би трябвало да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също по този начин, от време на време се раздава жито, което още веднъж всеки поема с две ръце - с цел да бъде несметно - и назовава: " Колкото зърна, толкоз купи и здраве ".
На Архангелов ден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве, а след празника българският народ има вяра, че стартират „ Мратинци ", „ Вълчите празници ", през които се съблюдават традиции, предпазващи хората от несгоди.
На този ден именни дни имат: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Милена, Мила, Огнян, Огняна, Пламен, Рангел, Райна, Рая,Рада, Радослава.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ