Спомени от соца: 8 март – Ден на жената, на колежката и на мама
На 8-ми март светът отбелязва Деня на дамата. Но фокусът в доста райони е друг – от почитание към достиженията на дамите до времето, в което можем да изразим обичта си към дамата, приятелката или колежката си, написа socbg.com
Нещо като Свети Валентин или Деня на майката, само че по времето на социализма.
Какво обаче споделя историята за този празник?
Причината за отбелязването на специфичен ден на дамата са многочислените митинги за възстановяване на изискванията на труд, подбудени от бурната индустриализация при започване на XX век. Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Демонстрацията е разпръсната с полиция, само че тази демонстрация дава подтик след две години да се сътвори първият женски работен профсъюз.
Най-известният и всеобщ митинг на дами е през 1908 година в Ню Йорк, в който се включват 15 000 дами. Основните им претенции са за по-малък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
За първи път Денят на дамата е маркиран в Съединени американски щати през 1909 година, а уредник е социалистическата партия в страната. След американските социалисти, традицията бързо се придвижва на Стария континент. По улиците на европейските столици дамите стартират своя митинг и упорстват за повече цивилен права. Днес звучи необикновено, само че до второто десетилетие на ХХ век в доста европейски страни дамите не са имали право да гласоподават и да заемат пост в държавната администрация. Гласът на дамите може да се чува у дома, само че обществото никак и не е държало да го чува.
В тези първи години на ХХ-ти век дамите са поели своя марш и против дискриминирането по пол при кандидатстване за работа. Лека вметка – самобитен първенец по ограничение на равните права в Европа май ще се окаже Швейцария, където дамите получават правото да отидат до урните едвам през 1971 година. И то, тъй като при референдум през 1959 година мъжете отказали да им доверят правото на избор на управници.
За учредител на този празник се счита германката Клара Цеткин. На 26 август 1910 година в Копенхаген на интернационална конфренция на дамите социалистки стотина делегатки от 70 страни разискват въпроса за основаване на интернационална организация за права и свободи на всички дами. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет интернационален ден за битка на дамите за пълноправие в памет на нюйоркската проява от 1857 година В началото празникът бил празнуван единствено в няколко европейски страни и Съединени американски щати.
Българките са едни от първите, които го означават – на 11 април 1911 година Освен това, те са и тези, които оферират датата 8 март. Решението е взето на Втората интернационална конференция на дамите комунистки в Москва през юни 1921 година На нея българките, чиято делегация е водена от хасковската социалистка Ана Маймункова (по известна като Ана Май, свиреп убита в Дирекцията на полицията по време на априлските събития от 1925 г.), вършат предложение да се откри еднакъв ден, в който да се празнува денят за битката на дамите за пълноправие, и това да е 8 март.
Ана Май е Руската феминистка Александра Колонтай, единствената жена национален комисар в първото руско държавно управление, пък предлага на Ленин да направи 8-ми март формален празник в Съветския съюз. Така, че въпреки честванията да са тръгнали от Съединени американски щати, те са съществено „ прегърнати “ от комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики.
През 20-те години на предишния век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с всеобщото разпространяване на феминизма, още веднъж се преражда. Следващите години честват повече от един милион работнички по света, само че последователно всеобщото честване замира. Но не и в Съюз на съветските социалистически републики и соцблока, както и в някои от по този начин наречените разрастващи се страни.
На 8-ми март 1965 година с указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики денят е разгласен за формален неработен ден, с цел да бъдат маркирани „ напъните на руските дами в построяването на комунизма, отбраната на родината по време на Великата отечествена война за техния героизъм… “.
Организация на обединените нации дефинира 1975 година за Международната година на дамата и точно от този момент организацията чества и 8-ми март като ден на дамата. Две години по-късно по време на съвещанието на Генералната асамблея на Организация на обединените нации датата е оповестена за Международния ден, в който да означаваме, че дамите имат същите права като мъжете.
Днес Осми март е формален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора, Виетнам.
В България Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг от дами социалистки, а след 9 септември 1944 година се трансформира в общонационален празник, макар че деня е работен. Празникът набира необятна известност у нас през 60-те години на предишния век. В предприятията се разисква и полива приноса на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. Някои другарки се качват на крана и пускат мустаци, само че гордо честват Деня на дамата. Шегаджиите нарекоха Осми март Ден на колежката поради банкетите и многочислените букети от карамфили и зюмбюли във всяко институция. По времето на социализма 8 март се отбелязва навсякъде. 3,50 лева за чорапогащник от профсъюзната организация, три карамфила и прием съгласно опциите на съответното дружество. Нямало е мъж по улицата, който да не стиска в ръка най-малко по едно букетче – я карамфилче, я лаленце, я зюмбюлче. Най-малкото – за майка си. Защото от учебно заведение те знаеха, че „ 8 март е ден на мама “ и трябваше да поднесат най-малко едно цвете на тази, която ги е родила и възпитала, на тази, която е майка на техните деца или на тази, която ще им стане такава. И на някоя друга, която просто обичат. Учителките се прибираха в домовете си с по 30-40 букетчета, дарени им от учениците. Традиция. А подаръците за бита стават „ любими” за всяка брачна половинка. Миксери, прахосмукачки, пепелници, вази, покривки, даже бърсалки за под са получавали трудовите домакини на социализма. Тогава тези неща мъчно са се намирали, тъй че биха минали за подарък, въпреки и не изключително хвалебствен.
В България 8 март продължава да се празнува и през днешния ден. Мъжете демонстрират внимание, почитание към дамите край себе си. По улиците носещите цветя мъже основават особена, блага и леко приповдигната атмосфера. За доста хора обаче празникът вечно си остава „ комунистически “, на който дамите получават поувехнал карамфил от своите сътрудници и го пренебрегват поради политическия му привкус.
А напоследък някак неутрално си 8-ми март у нас се измести към майката и доста хора го възприемат точно като подобен – Денят на мама.
Нещо като Свети Валентин или Деня на майката, само че по времето на социализма.
Какво обаче споделя историята за този празник?
Причината за отбелязването на специфичен ден на дамата са многочислените митинги за възстановяване на изискванията на труд, подбудени от бурната индустриализация при започване на XX век. Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Демонстрацията е разпръсната с полиция, само че тази демонстрация дава подтик след две години да се сътвори първият женски работен профсъюз.
Най-известният и всеобщ митинг на дами е през 1908 година в Ню Йорк, в който се включват 15 000 дами. Основните им претенции са за по-малък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
За първи път Денят на дамата е маркиран в Съединени американски щати през 1909 година, а уредник е социалистическата партия в страната. След американските социалисти, традицията бързо се придвижва на Стария континент. По улиците на европейските столици дамите стартират своя митинг и упорстват за повече цивилен права. Днес звучи необикновено, само че до второто десетилетие на ХХ век в доста европейски страни дамите не са имали право да гласоподават и да заемат пост в държавната администрация. Гласът на дамите може да се чува у дома, само че обществото никак и не е държало да го чува.
В тези първи години на ХХ-ти век дамите са поели своя марш и против дискриминирането по пол при кандидатстване за работа. Лека вметка – самобитен първенец по ограничение на равните права в Европа май ще се окаже Швейцария, където дамите получават правото да отидат до урните едвам през 1971 година. И то, тъй като при референдум през 1959 година мъжете отказали да им доверят правото на избор на управници.
За учредител на този празник се счита германката Клара Цеткин. На 26 август 1910 година в Копенхаген на интернационална конфренция на дамите социалистки стотина делегатки от 70 страни разискват въпроса за основаване на интернационална организация за права и свободи на всички дами. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет интернационален ден за битка на дамите за пълноправие в памет на нюйоркската проява от 1857 година В началото празникът бил празнуван единствено в няколко европейски страни и Съединени американски щати.
Българките са едни от първите, които го означават – на 11 април 1911 година Освен това, те са и тези, които оферират датата 8 март. Решението е взето на Втората интернационална конференция на дамите комунистки в Москва през юни 1921 година На нея българките, чиято делегация е водена от хасковската социалистка Ана Маймункова (по известна като Ана Май, свиреп убита в Дирекцията на полицията по време на априлските събития от 1925 г.), вършат предложение да се откри еднакъв ден, в който да се празнува денят за битката на дамите за пълноправие, и това да е 8 март.
Ана Май е Руската феминистка Александра Колонтай, единствената жена национален комисар в първото руско държавно управление, пък предлага на Ленин да направи 8-ми март формален празник в Съветския съюз. Така, че въпреки честванията да са тръгнали от Съединени американски щати, те са съществено „ прегърнати “ от комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики.
През 20-те години на предишния век празникът се позабравя и честванията поутихват. Но през 60-те години с всеобщото разпространяване на феминизма, още веднъж се преражда. Следващите години честват повече от един милион работнички по света, само че последователно всеобщото честване замира. Но не и в Съюз на съветските социалистически републики и соцблока, както и в някои от по този начин наречените разрастващи се страни.
На 8-ми март 1965 година с указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики денят е разгласен за формален неработен ден, с цел да бъдат маркирани „ напъните на руските дами в построяването на комунизма, отбраната на родината по време на Великата отечествена война за техния героизъм… “.
Организация на обединените нации дефинира 1975 година за Международната година на дамата и точно от този момент организацията чества и 8-ми март като ден на дамата. Две години по-късно по време на съвещанието на Генералната асамблея на Организация на обединените нации датата е оповестена за Международния ден, в който да означаваме, че дамите имат същите права като мъжете.
Днес Осми март е формален празник в Албания, Армения Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Китай, Камерун, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора, Виетнам.
В България Осми март в началото се отбелязва с беседи в стеснен кръг от дами социалистки, а след 9 септември 1944 година се трансформира в общонационален празник, макар че деня е работен. Празникът набира необятна известност у нас през 60-те години на предишния век. В предприятията се разисква и полива приноса на дамите в производството, културата, науката и публичния живот. Някои другарки се качват на крана и пускат мустаци, само че гордо честват Деня на дамата. Шегаджиите нарекоха Осми март Ден на колежката поради банкетите и многочислените букети от карамфили и зюмбюли във всяко институция. По времето на социализма 8 март се отбелязва навсякъде. 3,50 лева за чорапогащник от профсъюзната организация, три карамфила и прием съгласно опциите на съответното дружество. Нямало е мъж по улицата, който да не стиска в ръка най-малко по едно букетче – я карамфилче, я лаленце, я зюмбюлче. Най-малкото – за майка си. Защото от учебно заведение те знаеха, че „ 8 март е ден на мама “ и трябваше да поднесат най-малко едно цвете на тази, която ги е родила и възпитала, на тази, която е майка на техните деца или на тази, която ще им стане такава. И на някоя друга, която просто обичат. Учителките се прибираха в домовете си с по 30-40 букетчета, дарени им от учениците. Традиция. А подаръците за бита стават „ любими” за всяка брачна половинка. Миксери, прахосмукачки, пепелници, вази, покривки, даже бърсалки за под са получавали трудовите домакини на социализма. Тогава тези неща мъчно са се намирали, тъй че биха минали за подарък, въпреки и не изключително хвалебствен.
В България 8 март продължава да се празнува и през днешния ден. Мъжете демонстрират внимание, почитание към дамите край себе си. По улиците носещите цветя мъже основават особена, блага и леко приповдигната атмосфера. За доста хора обаче празникът вечно си остава „ комунистически “, на който дамите получават поувехнал карамфил от своите сътрудници и го пренебрегват поради политическия му привкус.
А напоследък някак неутрално си 8-ми март у нас се измести към майката и доста хора го възприемат точно като подобен – Денят на мама.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ