На 8 април голямата българска актриса Илка Зафирова има юбилей,

На 8 април огромната българска актриса Илка Зафирова има празник, ето какво сподели тя в “Артефир “:

“ Мога да кажа, че за нищо не скърбя . Професионално по този начин беше бурно от време на време, първоначално. После се успокои работата, тъй като това е огромно терзание . Аз обичам тази специалност, обичам да бъда актриса .

Близо 60 години съм на сцена, мисля че към този момент стига. Човек мъчно има доста непоколебим взор в профил за себе си, изключително в специалността. Реших, че е време да се отдръпва спокойно, без кавги. В момента най-щастлива ме прави моята внучка София. “



Най-трудната роля

“Аз не знам какъв брой са функциите – 100 ли, 200 ли, това е близо 60 години на сезон по 3-4 функции. Не съм имала нещо, което извънредно да ми се опъне. Не постоянно съм успявала да направя това, което съм си мислела или което желаят, само че до дъно да не мога – не се сещам. “

Големите хора в живота

“Те развиват у индивида сензитивност за нещо, което може би не е имал. Аз, като актриса, да кажем, възприятието за музика – да разбирам, да възприемам, да чувствам, да знам аргументите, развива неща, които човек не е имал. Може да ги придобие единствено при другарство с такива хора и то хората да са качествени. “



Младите

“На младите съм споделила каквото съм имала, тъй като в нашия спектакъл пристигна доста огромна група от млади артисти. Аз не обичам да поучавам, нито обичам мен доста да ме поучават. Мога да споделя свое мнение, само че съвет – не. Иначе тези младите, които пристигнаха в нашия спектакъл, са доста сладки, доста са работливи децата. И дай Боже, по този начин да върви, с цел да не предават името на нашия Малък градски спектакъл. “

Какво дават книгите на артиста

“Не съм сигурна какъв брой четат младите артисти, по простата причина, че в този момент с таблета, то се работи непрестанно, в случай че за някой те интересува нещо, ще го намериш. Аз най-малко не мога да чета книга в таблета и да се любувам, тъй като нуждая се да се върна, да помисля, някой път и да трансферира дори десетина страници, с цел да си напомня нещо тъкмо и да си обясня. Книгите са един извънредно огромен, прелестен, отворен прозорец към света, към хората, към душите. Аз съм от четящите. В момента чета “Лисица “ на Дубравка Угрешиш. “