Поетът на футбола Димитър Якимов празнува рожден ден, ето какво правеше с топката
На 79 години през днешния ден става Димитър Якимов, прочут с почетния прякор Поет на футбола. Митата, както го назовават съвременниците му, се ражда в едно село на 30 километра от Скопие, наречено Шлегово, което през днешния ден се намира в Македония.
Чичо му го води в София като напълно дребен, където демонстрира блестящият си гений още в Коньовица. След това Якимов играе за мъжете на Септември, преди даже да е навършил 17 години.
През 1960 година стартира приказката му в ЦСКА, където остава 14 сезона. Името му към този момент е известно в цялата страна, откакто година по-рано печели Европейското състезание за юноши с националния отбор.
С " армейците " става седем пъти първенец, като отбелязва 141 гола в 287 мача. Превръща се в безспорен любим на публиката.
Прозвището Поет на футбола потегля не у нас, а от италианската преса след решаващия мач за класиране на Мондиал 1962 година България - Франция в Милано. С негов надвит гол тогава на " Сан Сиро " се класираме за първи път на Световно състезание.
Играе на още два такива форума, като през 1966-а в Англия се надиграва механически с Гаринча и Пеле. А от трибуните на оня мач в град Ливърпул, даже Алфредо ди Стефано декларира, че " номер 13 е свръхестествен ".
Избират го в идеални 11 на света за 1967 година, паралелно с Пеле, Факети, Бене и така нататък Интер го желае след полуфиналите за КЕШ против ЦСКА, само че годините са такива, че... няма по какъв начин.
На 33 години завършва с футбола, отхвърлен в името на подмладяването. Изключително чудноват е фактът, че не печели в никакъв случай наградата " Футболист на годината ", което " алените " почитатели и публицисти отдават на " синьо " лоби във футболния съюз.
Той получи специфичен привет от страна на обединените последователи на " армейците " от Фенклуб Сектор Г.
Чичо му го води в София като напълно дребен, където демонстрира блестящият си гений още в Коньовица. След това Якимов играе за мъжете на Септември, преди даже да е навършил 17 години.
През 1960 година стартира приказката му в ЦСКА, където остава 14 сезона. Името му към този момент е известно в цялата страна, откакто година по-рано печели Европейското състезание за юноши с националния отбор.
С " армейците " става седем пъти първенец, като отбелязва 141 гола в 287 мача. Превръща се в безспорен любим на публиката.
Прозвището Поет на футбола потегля не у нас, а от италианската преса след решаващия мач за класиране на Мондиал 1962 година България - Франция в Милано. С негов надвит гол тогава на " Сан Сиро " се класираме за първи път на Световно състезание.
Играе на още два такива форума, като през 1966-а в Англия се надиграва механически с Гаринча и Пеле. А от трибуните на оня мач в град Ливърпул, даже Алфредо ди Стефано декларира, че " номер 13 е свръхестествен ".
Избират го в идеални 11 на света за 1967 година, паралелно с Пеле, Факети, Бене и така нататък Интер го желае след полуфиналите за КЕШ против ЦСКА, само че годините са такива, че... няма по какъв начин.
На 33 години завършва с футбола, отхвърлен в името на подмладяването. Изключително чудноват е фактът, че не печели в никакъв случай наградата " Футболист на годината ", което " алените " почитатели и публицисти отдават на " синьо " лоби във футболния съюз.
Той получи специфичен привет от страна на обединените последователи на " армейците " от Фенклуб Сектор Г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ