На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Княжество ...

На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Княжество

6 септември 1885 г. Съединението

На 6 септември 1885 година се прави Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

От пролетта на 1885 образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (в-к " Борба " ) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в региона, само че той, въпреки да утвърждава концепцията за обединяването, е песимистичен към неналичието на реалистични проекти на комитета.

Планира се Съединението да се организира при започване на септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той им дава уверения за поддръжката си, само че не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят беше изостанал от събитията, той научава огромната вест по-късно дори и от най-обикновения жители. Новината я научава, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведоми от София за последните сведения от Южна България и откакто изрази волята си, Каравелов, влиза по отношение на княза във Варна. Тогава и двамата вземат решение да се пристъпи незабавно към деяние, като се разгласи готовност на Българската армия и свика Народното събрание на изключителна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на изключителна сесия, то одбрява изцяло всички ограничения, които държавното управление на Петко Каравелов е взело до този миг. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се провиснал 10 милиона кредит за оповестената готовност.

И в случай че в подготвителния срок и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво присъединяване, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото присъединяване е голямо, таман в тоя значим миг, когато се взема решение ще има ли изобщо или няма да има Съединение.Първоначалното желание на БТЦРК е Съединението да се разгласи на 15 септември, само че на 2 септември в Панагюрище стартира протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични протести, а ръководителите на заговора да бъдат задържани, комитетът взема решение да форсира начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в разнообразни градове на региона, откъдето би трябвало да поведат размирен групи към Пловдив, където да ги слагат под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.

На 5 септември няколко стотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.

След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.

Благодарение на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В контракта съумяват да се защитят принадлежността на Бургас и региона към Княжеството, само че се лишават Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Източник: fakti.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg