На 6-ти декември честваме Св. Николай - архиепископ Мирликийски, Чудотворец
На 6 декември почитаме Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Празникът е прочут още като Никулден. Честват го всички риболовци, моряци, пътешественици и банкери.
Св. Николай Чудотворец е роден през 280 година в Мала Азия, провинция Ликия. Живял е по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на град Мир. Той участвал на Първия космополитен събор в Никея. Умира през 325 година, оставяйки след себе си загатна за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на злополуките.
Смята се, че Св. Никола е имал власт над морските ветрове и течения - той има застъпничество над морските стихии и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в намерено море. Рибарите, моряците и техните фамилии вземат участие в тържествената литургия, а по-късно провеждат буйни празненства за празника.
Никулден заема значимо място в българската празнична традиция. Според националните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да върви, кораби да води, по морета ветрове да стопира. На Никулден българите подготвят богата празнична софра. Основното ядене на този празник е рибата. Тя се подготвя по разнообразни способи в другите региони, само че постоянно от всички риби се отдава желанието на шаран. Смята се, че шаранът е " прислужникът " на Св. Никола.
Едно от поверията гласи, че един път, когато светецът бил в намерено море, се разразила мощна стихия. Заради дупка на дъното в лодката започналада навлиза вода. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил оттова един шаран и запушил дупката с него. Оттогава шаранът се счита за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът от време на време го назовават " Рибен Св. Никола ". Шаранът се подготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди - това ядене се назовава " рибник ". Също може да се подготви и печен шаран. Никулденската риба би трябвало наложително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от риболовците, печена на самия бряг.
На 6 декември шаранът не е просто манджа, а обред - самобитно жертвоприношение към светеца, признателност за закрилата в инциденти, вяра за благоденствие и наслада, молитва за здраве и благодат. На масата се слагат и разнообразни обредни хлябове и доста постни ястия. Трапезата не се подвига през целия ден и до късно през нощта е разполагаем на домакини и посетители. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.
Българите почитатСв. Николайи катопазител на фамилията,жилищетоидобротата.
На Никулден имен ден честват хората, чийто имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо.
Св. Николай Чудотворец е роден през 280 година в Мала Азия, провинция Ликия. Живял е по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на град Мир. Той участвал на Първия космополитен събор в Никея. Умира през 325 година, оставяйки след себе си загатна за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на злополуките.
Смята се, че Св. Никола е имал власт над морските ветрове и течения - той има застъпничество над морските стихии и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в намерено море. Рибарите, моряците и техните фамилии вземат участие в тържествената литургия, а по-късно провеждат буйни празненства за празника.
Никулден заема значимо място в българската празнична традиция. Според националните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да върви, кораби да води, по морета ветрове да стопира. На Никулден българите подготвят богата празнична софра. Основното ядене на този празник е рибата. Тя се подготвя по разнообразни способи в другите региони, само че постоянно от всички риби се отдава желанието на шаран. Смята се, че шаранът е " прислужникът " на Св. Никола.
Едно от поверията гласи, че един път, когато светецът бил в намерено море, се разразила мощна стихия. Заради дупка на дъното в лодката започналада навлиза вода. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил оттова един шаран и запушил дупката с него. Оттогава шаранът се счита за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът от време на време го назовават " Рибен Св. Никола ". Шаранът се подготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди - това ядене се назовава " рибник ". Също може да се подготви и печен шаран. Никулденската риба би трябвало наложително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от риболовците, печена на самия бряг.
На 6 декември шаранът не е просто манджа, а обред - самобитно жертвоприношение към светеца, признателност за закрилата в инциденти, вяра за благоденствие и наслада, молитва за здраве и благодат. На масата се слагат и разнообразни обредни хлябове и доста постни ястия. Трапезата не се подвига през целия ден и до късно през нощта е разполагаем на домакини и посетители. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.
Българите почитатСв. Николайи катопазител на фамилията,жилищетоидобротата.
На Никулден имен ден честват хората, чийто имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ