На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите

На 6 август Българската православна черква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне.

Началото на празника идва от първите епохи на християнството и е обвързвано с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна популярност пред трима от най-близките му възпитаници.

За всички вярващи християни и до през днешния ден Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специфичен Тропар (молитвено песнопение) със старославянското наименование " Начатки овощей ", а в Българската православна черква - " Освещаване на гроздето ".

Защото, в случай че в северните православни земи при започване на август има единствено ябълки, то в българските по-южни земи към този момент е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.

В дребните градове и села на България към момента са живи колоритните национални традиции, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и артикули. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока античност женитбите се правели през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен интервал.

Според българския национален календар на 6 август настава трайно видоизменение в природата. Слънцето обръща тил на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.