Кой има имен ден днес, 5 декември
На 5 декември имен ден честват всички, които носят името Сава.
Свети Сава, създателят на доста манастири в Палестина и на популярната лавра, известна под неговото име, се родил в региона Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради противоречие сред роднините, на които било поверено неговото образование през време на служебното пътешестване на татко му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил обучение, обикнал монашеския живот и бил подстриган за духовник. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият духовник оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
По това време на Изток бил фамозен със своя непоколебим постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава изискал да постъпи в цифрата на неговите възпитаници, само че Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в прилежащия манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане създател на обширна лавра и ще бъде прочут ментор на всички палестински отшелници.
В Теоктистовия манастир Сава се предал напълно в работа на Бога и минал всички отшелнически служби с покорно смирение и старателен труд. Всички се чудели на неговия строго благодетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които желали да го отклонят от иноческия живот, само че накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля.
Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава поискал по-голямо уединение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали самун и плодове. Така прекарал пет години, а след това отишъл при преп. Евтимий Велики. След гибелта на този популярен подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.
Но преподобни Сава желаел цялостна самотност, с цел да може всецяло да се съобщи на молитва и богомислие. Веднъж, като задремал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му показал една пещера на това място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел единствено с корени, които растели около пещерата.
Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и оттогава признателните разбойници почнали от време на време да му носят самун и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: " О, горко на душата ми! Тия люде за едно милосърдие така обилно заплащат. А ние получаваме ежедневно от Бога благодеяния, само че не благодарим, а в безгрижие прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели. "
Тъй в непрекъсната молитва и напълно усамотение прекарал Сава няколко години. След това при него почнали да идват и други, които желаели спокоен и уединен живот. Постепенно цялата котловина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те единствено на Бога възлагали своите очаквания. Постоянно се молели, спазвали мълчание и строго самоограничение, и Бог отлично ги охранявал. Преданията за пустиножителите са цялостни с образци за чудесния Божи промисъл за тях: ту по превъзходен метод им се изпращала храна; ту на неутолим измежду горещата пустиня се откривал незнаен извор; пустинните зверове чинно оставяли своите леговища в пещерата, определена от своя пустинник за жилище; посредством силата на кръста се прогонвали бесовски видения, смущаващи от време на време самотния пустинник – с една дума всемогъщата Божия десница не преставала да укрепява и опазва отшелниците измежду страданията, подвизите и трудовете на определения от тях живот.
След доста години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал насладата да види майка си, която, откакто овдовяла, се поселила в един женски манастир покрай Йерусалим. Като получил след нейната гибел богато завещание, Сава построил няколко манастира и лечебни заведения, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които към този момент се оформила лаврата или огромният манастир. В него се събрали доста братя и йерусалимският патриарх сложил Сава за нравствен началник на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя образец, учел ги на благост, примирение, мълчание, очакване на Бога и на цялостно отречение от личната си воля. Починал безшумно в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ОБЩЕСТВО:
Свети Сава, създателят на доста манастири в Палестина и на популярната лавра, известна под неговото име, се родил в региона Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради противоречие сред роднините, на които било поверено неговото образование през време на служебното пътешестване на татко му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил обучение, обикнал монашеския живот и бил подстриган за духовник. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият духовник оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
По това време на Изток бил фамозен със своя непоколебим постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава изискал да постъпи в цифрата на неговите възпитаници, само че Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в прилежащия манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане създател на обширна лавра и ще бъде прочут ментор на всички палестински отшелници.
В Теоктистовия манастир Сава се предал напълно в работа на Бога и минал всички отшелнически служби с покорно смирение и старателен труд. Всички се чудели на неговия строго благодетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които желали да го отклонят от иноческия живот, само че накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля.
Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава поискал по-голямо уединение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали самун и плодове. Така прекарал пет години, а след това отишъл при преп. Евтимий Велики. След гибелта на този популярен подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.
Но преподобни Сава желаел цялостна самотност, с цел да може всецяло да се съобщи на молитва и богомислие. Веднъж, като задремал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му показал една пещера на това място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел единствено с корени, които растели около пещерата.
Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и оттогава признателните разбойници почнали от време на време да му носят самун и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: " О, горко на душата ми! Тия люде за едно милосърдие така обилно заплащат. А ние получаваме ежедневно от Бога благодеяния, само че не благодарим, а в безгрижие прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели. "
Тъй в непрекъсната молитва и напълно усамотение прекарал Сава няколко години. След това при него почнали да идват и други, които желаели спокоен и уединен живот. Постепенно цялата котловина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те единствено на Бога възлагали своите очаквания. Постоянно се молели, спазвали мълчание и строго самоограничение, и Бог отлично ги охранявал. Преданията за пустиножителите са цялостни с образци за чудесния Божи промисъл за тях: ту по превъзходен метод им се изпращала храна; ту на неутолим измежду горещата пустиня се откривал незнаен извор; пустинните зверове чинно оставяли своите леговища в пещерата, определена от своя пустинник за жилище; посредством силата на кръста се прогонвали бесовски видения, смущаващи от време на време самотния пустинник – с една дума всемогъщата Божия десница не преставала да укрепява и опазва отшелниците измежду страданията, подвизите и трудовете на определения от тях живот.
След доста години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал насладата да види майка си, която, откакто овдовяла, се поселила в един женски манастир покрай Йерусалим. Като получил след нейната гибел богато завещание, Сава построил няколко манастира и лечебни заведения, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които към този момент се оформила лаврата или огромният манастир. В него се събрали доста братя и йерусалимският патриарх сложил Сава за нравствен началник на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя образец, учел ги на благост, примирение, мълчание, очакване на Бога и на цялостно отречение от личната си воля. Починал безшумно в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ