Милица Божинова: От работа Нямам време да остарея
На 4 юни Милица Божинова ще чества празник. И не си крие годините - 60. Пък и за какво да се тормози от тях, откакто наскоро нейна съученичка я попитала: “Как го правиш? Изглеждаш като че ли към момента си в гимназията? ”. Дали причина за това е усмивката, която не слиза от лицето й, силата, която не й разрешава да спре и за момент на едно място, прословутата й добрина и човещина или пък певицата знае някаква загадка, само че в действителност можеш да й завидиш. Десетилетия наред името й се свързваше с една от най-успешните групи в България - назоваха я Милица от “Тоника”. Всъщност едвам 20-годишна, тя стартира професионалния си път като соло певица. През годините е пяла в разнообразни обединения и в доста дуети, а през днешния ден още веднъж има смелостта да се изявява сама. Дали е завръщане, или начало на нов път? Няма значение, значимото е, че има сили, глас и аудитория, която я чака.
- Милица, блазня се и аз да те попитам по какъв начин съумя да стигнеш до този празник, а да запазиш в себе си все същото слънчево момиче?
- Отговорът е елементарен - по този начин е, тъй като нямам време да остарея от работа. Не приказвам единствено за специалността, само че общо взето не оставам със скръстени ръце. Най-много обичам да върша нещо на въздух, когато съм на вилата. И това е, което ме държи в кондиция.
- Това ли е твоят съвет към хората над 55?
- Не единствено това. Искам да им кажа, че към момента са млади и нищо не е свършило, а занапред стартира. Ако пожелаят, могат да смъкват непотребния товар от раменете си - всичко, което им тежи. Ако би трябвало, даже да поемат по нов път, без значение в какво отношение - персонално или професионално. Вярвам, че към този момент са събрали задоволително опит и мъдрост, а към момента могат да създадат доста, тъй като през днешния ден хората остаряват по-късно. Лично аз съм решила оттук насетне да не разреша на никого да ми се бърка по този начин фрапантно в живота - да ми споделя дали да работя, или не и по какъв начин да пребивавам. Защото никой няма право да предизвиква това на различен. Мисля, че на тази нежна възраст (смее се) към този момент ми е време да разкрия повече от себе си.
- Наистина ли не се притесняваш, че долният конус на пясъчния часовник на годините се цялостни от ден на ден, а горният остава все по-празен?
- Ами, не, като се изпълни, ще го обърна... (Смее се.)
- Струва ми се, че за младежкия ти дух способства и общуването ти с младежи, не мислиш ли?
- Сигурно е по този начин. Откакто давам уроци по пеене, а това е към този момент трета година, пребивавам с вълненията и прекарванията на учениците си. Всичко стартира доста инцидентно. Бях в едно учебно заведение и някакво дете ме попита дали давам уроци. Казах си - за какво пък не?! И тогава една моя позната, която има детска академия, ме предложения да преподавам в нея. Макар че най-голямата ми ученичка в действителност е на 35. (Смее се.) Това ме увлече и фактически младостта, силата, детската непорочност ужасно ме зареждат.
- Какво още би желала да ти се случи в този живот?
- Искам да мога да работя това, което обичам. Защото усещам силата, имам опита и силите и не виждам за какво да не го направя. Освен това, благодаря на хората, които ми дават кураж и ми споделят, че имат потребност от мен и от моите осъществявания. Вече записах няколко независими песни и ми следва да направя още, само че несъмнено, никога не загърбвам песните на “Тоника”, които пея, тъй като повече от половината ми живот мина с групата и те са нещо като част от визитната ми картичка.
- Обикновено към кръгли годишнини си вършим равносметка. Можеш ли да кажеш кой е бил най-щастливият ти момент?
- Много са, не мога да избера един, пък и имам вяра, че към момента доста ми предстоят. Но може би измежду тях е мигът, в който се почувствах задоволително мощна, с цел да бъда майка, да нося две дини под една мишница - работата и фамилията...
- Доколкото знам, тогава си била прекомерно млада?
- Да, бях единствено на 19. Затова не се майтапя, като споделям, че нямах време да остарея, тъй като още до момента в който бях студентка, родих първото си дете. Второто беше на пет месеца, когато се явих на състезанието за “Тоника”. И не съм употребила отпуска по майчинство, всичко е било постоянно дружно. Децата бяха на всички места с мен по хотелите, без памперси по това време. Но... младост, мощ, оправих се. Може би по тази причина и по-късно ми беше толкоз хубаво с внуците, които по някакъв метод ме връщат обратно във времето и още веднъж се усещам млада.
- Има ли нещо, за което съжаляваш?
- Да, от време на време съм премълчавала и прощавала неща, които са били непростими. И то не един път. Като дребна си мислех, че това качество е нещо доста хубаво, тъй като моята баба споделяше: “Ох, това детенце е доста търпеливо”. И в действителност е по този начин, само че всяко нещо би трябвало да има граница. Защото в един миг започваш да чувстваш по какъв начин някой толкоз те притиска, че те обезличава. А в многоцветната градина на Бога всяко цвете би трябвало да резервира своите сексапил и мирис. Тези дни прочетох една мисъл на Балзак, който споделя, че силата е самообладание и време. Е, аз се надявам, че времето ме е направило по-силна.
- Ако един ден решиш да разказваш на внуците си мемоари, към какво от живота си ще се върнеш?
- Може би към началото, времето, когато тръгвах. По-голямата част от публиката знае, че аз преди “Тоника” работих като соло певица. И по-късно се явих на състезанието, тъй като това ми беше обичаната група. Често пъти съм се питала добър избор ли направих? Може би е по този начин, откакто тя просъществува съвсем 40 години. Аз съм имала доста компликации по пътя си, само че съм имала и положителния късмет. И с помощта на него, на образованието ми и уменията ми - съм постигнала всичко, което ме прави щастлива.
- Та да те върна към загатна...
- Мога да кажа, че на състезанието нямах конкуренция, тъй като изпях най-високите тонове. И не беше единствено това, искаше се особеност на гласа, наличие на сцената... Малко преди втория тур Стефан Диомов извика единствено мен и ме накара да се облека със театрален тоалет и да бъда гримирана. Беше довел жена си и двете си дребни деца. Чудех се какво става, а той ми сподели: “Сега изпей нещо и се разноски по сцената. Искам да ангажираш вниманието на моите малчугани, тъй че да приказват за теб”. Излязох, изпях ария и взех решение да им опиша приказка. И да я изиграя. Двамата не откъсваха от мен огромните си сини очи. Разбрах, че след това цяла вечер говорели за мен. (Смее се.) Тогава Диомов споделил: “Това е!”.
- Въпреки раздялата с “Тоника” приказваш с положително възприятие за него. Значи ли това, че ти е дал доста в годините?
- Естествено, че ми е дал доста и... естествено, че ми е взел доста. Защото той имаше избрани желания и малко или доста всеки от нас се усещаше ощетен като артист. Не по този начин си бях представяла нещата, само че аз открих метод да пея и други песни, които ме изявяват в по-широк диапазон. А предходната година на последните ни концерти се случи нещо необичайно. При едно от пътуванията трябваше да се возя в колата на Диомов. И това беше най-дългото време, което сме били дружно уединено. Тогава аз му споделих, че той даже не ме познава добре, тъй като не съм го занимавала със себе си заради респекта, който изпитвах към него. Той имаше визия за мен единствено от приказките на други хора, а не персонално. След този диалог той тотално си промени отношението...
- Към положително или неприятно?
- Към положително, несъмнено. Станахме невероятни другари, обажда ми се след всяко свое странствуване, приказваме си, майтапим се... Никога не сме имали такава добра връзка. Съжалявам, че сме пропуснали толкоз години, само че отново споделям - имаше неща, които не зависеха от мен. Нали знаеш, във всеки колектив има някакви интрижки. А при това пътешестване се случи и още нещо хубаво - получих публично позволение от Диомов да пея всички негови песни, за което му благодаря.
- Ако решиш да напишеш автобиографична книга, по какъв начин би я нарекла?
- Знаеш ли, не съм мислила за такова нещо, обаче наблюденията ми са, че който издаде автобиографична книга, стопира с креативната си активност. Освен това не бих седнала сама да пиша, избирам да го направи човек, който ме познава доста добре. Защото някои персони доста си трансформират автобиографиите, пък аз избирам да съм разказана с положителните и с неприятните неща. Няма потребност да наподобявам чак толкоз идеална. (Смее се.)
- Кажи ми какъв брой е значима любовта в живота на една жена?
- Тя е доста значима, и то за всеки. Но за дамата е значима в смисъл, че би трябвало да я накара да се усеща харесвана, обичана, мечтана, обгрижвана и УВАЖАВАНА... С основни букви, тъй като мъжете постоянно не ценят индивида до себе си, а го одобряват като даденост. И това убива любовта!
- Едно птиче ми сподели, че обичаш да отглеждаш цветя, билки и домати...
- Не единствено домати, а и всичко останало към салатата. (Смее се.) Имам и доста плодни дръвчета...
С последния си дуетен сътрудник Асен Масларски
- Това прелестно местенце ли е твоята връзка с природата, или имаш и други контакти с нея?
- Май към този момент е единствено то. Едно от нещата, които най-вече обичам, е да отивам на планина и море. За страдание, през последните 15 години не отидох нито един път, и то не тъй като нямах опция, а по други аргументи. Смятам занапред да поправя и тази неточност. Това лято ще наваксам най-малко за 3 години. (Смее се.)
- Трябва ли дамата да се преценява с възрастта си, или не трябва да робува на табута?
- Никога не съм си мислила за табута, разрешавам си всичко, което мога и ми харесва. Винаги съм се обличала по-младежки и по-спортно. Честно казано, не мога да си се показва в рокля, даже на сцената не се усещам добре. А най-важно е чувството ти, не да слушаш какво ти споделят другите. Всичко е обичайно, изключително това, което се прави с обич.
- А можеш ли да си представиш живота без музика?
- Леле, в случай че я нямаше, щеше да е извънредно!
- Нека приключим с едно благопожелание към нашите читатели!
- Аз към този момент споделих, хората над 55 са в силата си. С моженето си, със знанията си и, уповавам се, с вярната си оценка за живота - какво са пропуснали и какво имат да вършат. Така че дано не ги напуща желанието да работят и да продължат напред по пътя си. И още - дано са здрави! Затова им адресирам с любов фотография на здравеца в моята градина.
Валентина ИВАНОВА
- Милица, блазня се и аз да те попитам по какъв начин съумя да стигнеш до този празник, а да запазиш в себе си все същото слънчево момиче?
- Отговорът е елементарен - по този начин е, тъй като нямам време да остарея от работа. Не приказвам единствено за специалността, само че общо взето не оставам със скръстени ръце. Най-много обичам да върша нещо на въздух, когато съм на вилата. И това е, което ме държи в кондиция.
- Това ли е твоят съвет към хората над 55?
- Не единствено това. Искам да им кажа, че към момента са млади и нищо не е свършило, а занапред стартира. Ако пожелаят, могат да смъкват непотребния товар от раменете си - всичко, което им тежи. Ако би трябвало, даже да поемат по нов път, без значение в какво отношение - персонално или професионално. Вярвам, че към този момент са събрали задоволително опит и мъдрост, а към момента могат да създадат доста, тъй като през днешния ден хората остаряват по-късно. Лично аз съм решила оттук насетне да не разреша на никого да ми се бърка по този начин фрапантно в живота - да ми споделя дали да работя, или не и по какъв начин да пребивавам. Защото никой няма право да предизвиква това на различен. Мисля, че на тази нежна възраст (смее се) към този момент ми е време да разкрия повече от себе си.
- Наистина ли не се притесняваш, че долният конус на пясъчния часовник на годините се цялостни от ден на ден, а горният остава все по-празен?
- Ами, не, като се изпълни, ще го обърна... (Смее се.)
- Струва ми се, че за младежкия ти дух способства и общуването ти с младежи, не мислиш ли?
- Сигурно е по този начин. Откакто давам уроци по пеене, а това е към този момент трета година, пребивавам с вълненията и прекарванията на учениците си. Всичко стартира доста инцидентно. Бях в едно учебно заведение и някакво дете ме попита дали давам уроци. Казах си - за какво пък не?! И тогава една моя позната, която има детска академия, ме предложения да преподавам в нея. Макар че най-голямата ми ученичка в действителност е на 35. (Смее се.) Това ме увлече и фактически младостта, силата, детската непорочност ужасно ме зареждат.
- Какво още би желала да ти се случи в този живот?
- Искам да мога да работя това, което обичам. Защото усещам силата, имам опита и силите и не виждам за какво да не го направя. Освен това, благодаря на хората, които ми дават кураж и ми споделят, че имат потребност от мен и от моите осъществявания. Вече записах няколко независими песни и ми следва да направя още, само че несъмнено, никога не загърбвам песните на “Тоника”, които пея, тъй като повече от половината ми живот мина с групата и те са нещо като част от визитната ми картичка.
- Обикновено към кръгли годишнини си вършим равносметка. Можеш ли да кажеш кой е бил най-щастливият ти момент?
- Много са, не мога да избера един, пък и имам вяра, че към момента доста ми предстоят. Но може би измежду тях е мигът, в който се почувствах задоволително мощна, с цел да бъда майка, да нося две дини под една мишница - работата и фамилията...
- Доколкото знам, тогава си била прекомерно млада?
- Да, бях единствено на 19. Затова не се майтапя, като споделям, че нямах време да остарея, тъй като още до момента в който бях студентка, родих първото си дете. Второто беше на пет месеца, когато се явих на състезанието за “Тоника”. И не съм употребила отпуска по майчинство, всичко е било постоянно дружно. Децата бяха на всички места с мен по хотелите, без памперси по това време. Но... младост, мощ, оправих се. Може би по тази причина и по-късно ми беше толкоз хубаво с внуците, които по някакъв метод ме връщат обратно във времето и още веднъж се усещам млада.
- Има ли нещо, за което съжаляваш?
- Да, от време на време съм премълчавала и прощавала неща, които са били непростими. И то не един път. Като дребна си мислех, че това качество е нещо доста хубаво, тъй като моята баба споделяше: “Ох, това детенце е доста търпеливо”. И в действителност е по този начин, само че всяко нещо би трябвало да има граница. Защото в един миг започваш да чувстваш по какъв начин някой толкоз те притиска, че те обезличава. А в многоцветната градина на Бога всяко цвете би трябвало да резервира своите сексапил и мирис. Тези дни прочетох една мисъл на Балзак, който споделя, че силата е самообладание и време. Е, аз се надявам, че времето ме е направило по-силна.
- Ако един ден решиш да разказваш на внуците си мемоари, към какво от живота си ще се върнеш?
- Може би към началото, времето, когато тръгвах. По-голямата част от публиката знае, че аз преди “Тоника” работих като соло певица. И по-късно се явих на състезанието, тъй като това ми беше обичаната група. Често пъти съм се питала добър избор ли направих? Може би е по този начин, откакто тя просъществува съвсем 40 години. Аз съм имала доста компликации по пътя си, само че съм имала и положителния късмет. И с помощта на него, на образованието ми и уменията ми - съм постигнала всичко, което ме прави щастлива.
- Та да те върна към загатна...
- Мога да кажа, че на състезанието нямах конкуренция, тъй като изпях най-високите тонове. И не беше единствено това, искаше се особеност на гласа, наличие на сцената... Малко преди втория тур Стефан Диомов извика единствено мен и ме накара да се облека със театрален тоалет и да бъда гримирана. Беше довел жена си и двете си дребни деца. Чудех се какво става, а той ми сподели: “Сега изпей нещо и се разноски по сцената. Искам да ангажираш вниманието на моите малчугани, тъй че да приказват за теб”. Излязох, изпях ария и взех решение да им опиша приказка. И да я изиграя. Двамата не откъсваха от мен огромните си сини очи. Разбрах, че след това цяла вечер говорели за мен. (Смее се.) Тогава Диомов споделил: “Това е!”.
- Въпреки раздялата с “Тоника” приказваш с положително възприятие за него. Значи ли това, че ти е дал доста в годините?
- Естествено, че ми е дал доста и... естествено, че ми е взел доста. Защото той имаше избрани желания и малко или доста всеки от нас се усещаше ощетен като артист. Не по този начин си бях представяла нещата, само че аз открих метод да пея и други песни, които ме изявяват в по-широк диапазон. А предходната година на последните ни концерти се случи нещо необичайно. При едно от пътуванията трябваше да се возя в колата на Диомов. И това беше най-дългото време, което сме били дружно уединено. Тогава аз му споделих, че той даже не ме познава добре, тъй като не съм го занимавала със себе си заради респекта, който изпитвах към него. Той имаше визия за мен единствено от приказките на други хора, а не персонално. След този диалог той тотално си промени отношението...
- Към положително или неприятно?
- Към положително, несъмнено. Станахме невероятни другари, обажда ми се след всяко свое странствуване, приказваме си, майтапим се... Никога не сме имали такава добра връзка. Съжалявам, че сме пропуснали толкоз години, само че отново споделям - имаше неща, които не зависеха от мен. Нали знаеш, във всеки колектив има някакви интрижки. А при това пътешестване се случи и още нещо хубаво - получих публично позволение от Диомов да пея всички негови песни, за което му благодаря.
- Ако решиш да напишеш автобиографична книга, по какъв начин би я нарекла?
- Знаеш ли, не съм мислила за такова нещо, обаче наблюденията ми са, че който издаде автобиографична книга, стопира с креативната си активност. Освен това не бих седнала сама да пиша, избирам да го направи човек, който ме познава доста добре. Защото някои персони доста си трансформират автобиографиите, пък аз избирам да съм разказана с положителните и с неприятните неща. Няма потребност да наподобявам чак толкоз идеална. (Смее се.)
- Кажи ми какъв брой е значима любовта в живота на една жена?
- Тя е доста значима, и то за всеки. Но за дамата е значима в смисъл, че би трябвало да я накара да се усеща харесвана, обичана, мечтана, обгрижвана и УВАЖАВАНА... С основни букви, тъй като мъжете постоянно не ценят индивида до себе си, а го одобряват като даденост. И това убива любовта!
- Едно птиче ми сподели, че обичаш да отглеждаш цветя, билки и домати...
- Не единствено домати, а и всичко останало към салатата. (Смее се.) Имам и доста плодни дръвчета...
С последния си дуетен сътрудник Асен Масларски
- Това прелестно местенце ли е твоята връзка с природата, или имаш и други контакти с нея?
- Май към този момент е единствено то. Едно от нещата, които най-вече обичам, е да отивам на планина и море. За страдание, през последните 15 години не отидох нито един път, и то не тъй като нямах опция, а по други аргументи. Смятам занапред да поправя и тази неточност. Това лято ще наваксам най-малко за 3 години. (Смее се.)
- Трябва ли дамата да се преценява с възрастта си, или не трябва да робува на табута?
- Никога не съм си мислила за табута, разрешавам си всичко, което мога и ми харесва. Винаги съм се обличала по-младежки и по-спортно. Честно казано, не мога да си се показва в рокля, даже на сцената не се усещам добре. А най-важно е чувството ти, не да слушаш какво ти споделят другите. Всичко е обичайно, изключително това, което се прави с обич.
- А можеш ли да си представиш живота без музика?
- Леле, в случай че я нямаше, щеше да е извънредно!
- Нека приключим с едно благопожелание към нашите читатели!
- Аз към този момент споделих, хората над 55 са в силата си. С моженето си, със знанията си и, уповавам се, с вярната си оценка за живота - какво са пропуснали и какво имат да вършат. Така че дано не ги напуща желанието да работят и да продължат напред по пътя си. И още - дано са здрави! Затова им адресирам с любов фотография на здравеца в моята градина.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ