Почитаме света великомъченица Варвара, вижте традициите и обичаите за деня
На 4 декември честваме света великомъченица Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската религия. Това ядосало татко ѝ богохулник, който я предал на градоначалника и персонално я обезглавил. На този ден християните си напомнят за мъченицата. В православието св. Варвара се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят.
В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, заболяванията и най-много шарката, написа списание Hera.bg.
Народът счита, че тя e сестра на св. Сава и св. Никола и споделят: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава. ”
Празникът е именуван още Женска Коледа - на този ден млади девойки " варварки " с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на благополучие и благодат. Стопаните ги дарявали за признателност с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - с цел да може баба Шарка да пристигна " да си хапне и отиде ". Върху обредния самун се палела огромна " варварска свещ ", след това стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Свещта считали, че има вълшебен свойства и я пазели през цялата година.
Вярвали, че в случай че я възпламенят при стихия или градушка тя ще се разпръсне и че ще помогне в случай че мъчно ражда добитъка. На трапезата се поставя пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, фасул и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - против Коледа и против Сурва.
На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица - от нея всеки хапвал в къщата с цел да не се " запече полето ". Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът с цел да бъдат здрави през цялата година и " да не ги завари Варвара ".
На места се прави обредното гадаене по първия посетител " полазник " влезнал в къщата - по това дали е добър човек, цялостни ли са му ръцете, гадаели каква ще е идната година.
На този ден се правил и вълшебен обред на кокошките. Стопанката им хвърляла, в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: " Яжте, съберете се, да не ходите по непознати дворове, да се губите. "
В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, заболяванията и най-много шарката, написа списание Hera.bg.
Народът счита, че тя e сестра на св. Сава и св. Никола и споделят: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава. ”
Празникът е именуван още Женска Коледа - на този ден млади девойки " варварки " с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на благополучие и благодат. Стопаните ги дарявали за признателност с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - с цел да може баба Шарка да пристигна " да си хапне и отиде ". Върху обредния самун се палела огромна " варварска свещ ", след това стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Свещта считали, че има вълшебен свойства и я пазели през цялата година.
Вярвали, че в случай че я възпламенят при стихия или градушка тя ще се разпръсне и че ще помогне в случай че мъчно ражда добитъка. На трапезата се поставя пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, фасул и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - против Коледа и против Сурва.
На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица - от нея всеки хапвал в къщата с цел да не се " запече полето ". Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът с цел да бъдат здрави през цялата година и " да не ги завари Варвара ".
На места се прави обредното гадаене по първия посетител " полазник " влезнал в къщата - по това дали е добър човек, цялостни ли са му ръцете, гадаели каква ще е идната година.
На този ден се правил и вълшебен обред на кокошките. Стопанката им хвърляла, в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: " Яжте, съберете се, да не ходите по непознати дворове, да се губите. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ