4 април 1968 г. Убит е Мартин Лутър Кинг
На 4 април 1968 година признакът на придвижването за пълноправие на негрите в Съединени американски щати Мартин Лутър Кинг е убит в мотел в Мемфис.
Той умира в болничното заведение Сент Джоузеф в 19.05 ч. Убийството му се посреща с вълна от протести допълнително от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън афишира народен печал в опит да овладее надигащата се вълна от неодобрение. Мартин Лутър Кинг е първият негър, за който се афишира народен печал. 300 000 симпатизанти участват на погребението му.
На погребението му обичаната му певица Махалия Джаксън пее обичаната му ария „ Вземи ръката ми, скъпи Боже”.
В края на месец март 1968 година Мартин Лутър Кинг отпътува за Мемфис, Тенеси, където поддържа стачкуващи служащи. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на втория етаж на 4 април 1968 година, е убит в 18.01 ч. Куршумът влиза през дясната му буза, разрушава челюстта, поврежда гръбначния дирек и засяда в рамото.
Два месеца по-късно в Англия е хванат хипотетичният палач Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за отговорен и е наказан на 99 години затвор.
Имам една фантазия
Щастлив съм да се причисля към вас през днешния ден в това, което ще остане в историята като най-великата проява за независимост в нашата историята на нашата нация.
Преди 100 години, един популярен американец, под чиято сянка ние алегорично стоим през днешния ден, подписа Прокламацията за избавление. Този значим декрет се явява като ослепителен лъч на вяра за милионите негри плебеи, които бяха обгорени в пламъците на унищожителна неправда. Той пристигна като насладата при разсъмване след дългата нощ на пленничеството им.
Но 100 години по-късно негрите към момента не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите е към момента сакат от веригите на расовото разделяне и оковите на дискриминирането. Сто години по-късно негрите не престават да живеят на уединен остров на беднотия посред голям океан на материално благоденствие. Сто години по-късно негрите към момента мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в заточение в личната си страна. За това ние сме пристигнали тук през днешния ден, с цел да разкрием това позорно положение.
В прочут смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, с цел да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република написаха блестящите думи на Конституцията и Декларацията, за самостоятелност, те подписаха лавица, на която всеки американец трябваше да бъде правоприемник. Тази лавица беше заричане, че на всички хора - да, за чернокожите също по този начин, както за белите - ще се подсигуряват неотменните права на живот, независимост и право на благополучие.
Очевидно е през днешния ден, че Америка не е изпълнила обещанието за погашение на тази лавица що се отнася до нейните чернокожи жители. Вместо да уважи този заветен дълг Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата " Без покритие ". Но ние отхвърляме да повярваме, че банката на правдивост е банкрутирала. Отказваме да повярваме, че няма задоволително средства в огромните хазни на опциите в тази страна. И по този начин ние сме пристигнали да осребрим този чек - чек който ще ни даде благосъстоянията на свободата и сигурността на справедливостта. Също по този начин ние сме пристигнали на това свещено място, с цел да напомним на Америка, мощната неотложна потребност на актуалното състояние.
Не е време да си позволим лукса да чакаме, нито да одобряваме успокоителни средства с последователно деяние. Сега е времето обещанията на демокрацията да станат действителност. Сега е времето да излезем от тъмнината и самотната котловина на расовото разделяне. Сега е времето да излезем от тъмнината и расовото разделяне и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата неправда и да я сложим на твърдата скала на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта в действителност за всички Божии рожби.
Би било съдбовно за нацията да подценяваме спешността на актуалното състояние. Това горещо лято на заслужено неодобрение на негрите няма да отмине до момента в който не пристигна съживяващата есен на независимост и тъждество 1963 не е края, а началото. Тези от вас, които се надяват, че негрите просто имат потребността да изтърван парата и ще бъдат удовлетворени, се лъжат. Негрите ще преживеят едно бурно събуждане, в случай че нацията продължава да прави това, което и пречи.
Няма да има нито мир, нито успокоение в Америка, до момента в който не бъдат приети гражданските права на негрите. Вихрите на негодуванието ще не престават да раздрусват основите на нашата нация, до момента в който светлия ден на справедливостта не изплува. Но има още нещо, което би трябвало да кажа на моите хора, които стоят на горещия предел, водещ към палата на справедливостта: В процеса на продобиване на нашето същинско място, ние не би трябвало да правим противозаконни действия. Нека не задоволяваме жаждата си за независимост като пием от чашата на огорчението и омразата. Ние би трябвало постоянно да водим нашата битка с достолепие и дисциплинираност. Не би трябвало да разрешаваме съзидателния ни митинг да деградира във физическо принуждение. Отново и още веднъж ние би трябвало да се издигнем до величествените висоти на посрещането на физическото принуждение със силата на душата.
Удивителният борбен дух, който е погълнал негърската общественост, не би трябвало да ни води към съмнение на всички бели. Понеже доста от нашите бели братя - за това потвърждавам тяхното наличие през днешния ден тук - са осъзнали, че тяхната орис е обвързвана с нашата орис. Те са осъзнали, че тяхната независимост е неразривно обвързвана с нашата орис. Ние не можем да продължаваме да вървим сами.
И до момента в който вървим, ние би трябвало да си обещаем, че постоянно ще маршируваме напред. Не можем да се върнем обратно. Има хора, които знаейки, че търсим своите цивилен права, ни питат: " Кога ще бъдете удовлетворени? ". Не можем да бъдем удовлетворени до момента в който негри стават жертва на неописуеми ужаси на полицейска грубост. Не можем да бъдем удовлетворени до момента в който нашите тела, натежали от умората на пътешестване, не могат да получат заслон в мотелите по автомагистралите или в хотелите по градовете. Не можем да бъдем удовлетворени, до момента в който предвижването на негрите може да бъде единствено от по-малкото към по-голямото гето. Никога не можем да бъдем удовлетворени, до момента в който нашите деца са лишени от себеуважение и ограбено достолепието им, поради табели, на които е написано: " Само за бели ". Не можем да бъдем удовлетворени до момента в който негрите в Мисисипи нямат право да гласоподават, а негрите в Ню Йорк считат, че няма защо да се гласоподават. Не, ние не сме удовлетворени и няма да бъдем удовлетворени до тогава, до момента в който “правосъдието не потече като вода, а правдата като мощен поток”.
Аз съм на ясно, че някои от вас са пристигнали през днешния ден тук в резултат на огромни тествания и премеждия. Някои от вас идват непосредствено от тесните килии на пандизите. А някои от вас идват от области, където вашето търсене на независимост ви е смачкало заради бурите на преследвания и ветровете на полицейската грубост.
Вие сте ветераните на съзидателното страдалчество. Продължавайте да работите с вярата, че има възмездие за незаслуженото страдалчество. Върнете се в Мисисипи, върнете се в Алабама, Южна Каролина, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в бедняшките квартали и гета на северните ни градове, знаейки, че по някакъв метод тази обстановка може и ще бъде изменена.
Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви през днешния ден, другари мои, макар компликациите през днешния ден и на следващия ден, аз към момента имам една фантазия. Това е една фантазия, надълбоко вкоренена в американската фантазия. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее съгласно същинското значение на своето верую: " Ние одобряваме тази истина за даденост: всички хора са основани равни ". Мечтата ми е един ден на алените хълмове на Джорджия, синовете на някогашните плебеи и синовете на някогашните робовладелци да могат да седят дружно на масата на братството. Мечтата ми е един ден даже щата Мисисипи, щат нагорещен от горещината на несправедливостта, нагорещен от горещината на потисничеството, да бъде трансфорат в оазис на независимост и правдивост. Имам една фантазия, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани съгласно цвета на кожата им, а съгласно техния темперамент.
Имам една фантазия през днешния ден! Мечтата ми е един ден щата Алабама, с ужасния си расизъм, със своя губернатор, от чийто уста излизат думи като " вмешателство " и " отменяне "...един ден точно там, в Алабама, дребни чернокожи момчета и девойки да могат да се заловен за ръце с дребни бели момчета и девойки като братя и сестри.
Имам една фантазия през днешния ден! Имам една фантазия, че един ден “всяка котловина ще се издигне и всяка планина и рид ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места - поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки жанр ведно ще я види “(2).
Това е нашата вяра. Това е вярата, с която се връщам на Юг. С тази религия ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камък на вярата. С тази религия ще успеем да превърнем подправените акомпанименти на нацията ни в красива симфония на братството. С тази религия ще можем да работим дружно, да се молим дружно, да се борим дружно, да влизаме в пандиза дружно, да отстояваме свободата дружно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.
И това ще бъде денят, в който всички Божии рожби ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, блага земя на независимост, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската горделивост, от всеки планински скат дано свободата да звъни. И в случай че Америка ще бъде велика нация това би трябвало да стане действителност.
И по този начин дано да звъни свободата от изумителните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк. Нека свободата да звъни от възвишенията на Пенсилвания. Нека свободата да звъни от натежалите от сняг скали на Колорадо. Нека свободата да звъни от красиво завършените скатове на Калифорния.
И освен това. Нека свободата да звъни от каменната планина на Джорджия. Нека свободата да звъни от планините Лукаут в Тенеси. Нека свободата да звъни от всеки рид и нагорнище на Мисисипи. От всеки планински рид дано свободата да звъни.
И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии рожби, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на остарелия негърски спиричуъл: Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщият Бог, най-накрая ние сме свободни!
Той умира в болничното заведение Сент Джоузеф в 19.05 ч. Убийството му се посреща с вълна от протести допълнително от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън афишира народен печал в опит да овладее надигащата се вълна от неодобрение. Мартин Лутър Кинг е първият негър, за който се афишира народен печал. 300 000 симпатизанти участват на погребението му.
На погребението му обичаната му певица Махалия Джаксън пее обичаната му ария „ Вземи ръката ми, скъпи Боже”.
В края на месец март 1968 година Мартин Лутър Кинг отпътува за Мемфис, Тенеси, където поддържа стачкуващи служащи. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на втория етаж на 4 април 1968 година, е убит в 18.01 ч. Куршумът влиза през дясната му буза, разрушава челюстта, поврежда гръбначния дирек и засяда в рамото.
Два месеца по-късно в Англия е хванат хипотетичният палач Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за отговорен и е наказан на 99 години затвор.
Имам една фантазия
Щастлив съм да се причисля към вас през днешния ден в това, което ще остане в историята като най-великата проява за независимост в нашата историята на нашата нация.
Преди 100 години, един популярен американец, под чиято сянка ние алегорично стоим през днешния ден, подписа Прокламацията за избавление. Този значим декрет се явява като ослепителен лъч на вяра за милионите негри плебеи, които бяха обгорени в пламъците на унищожителна неправда. Той пристигна като насладата при разсъмване след дългата нощ на пленничеството им.
Но 100 години по-късно негрите към момента не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите е към момента сакат от веригите на расовото разделяне и оковите на дискриминирането. Сто години по-късно негрите не престават да живеят на уединен остров на беднотия посред голям океан на материално благоденствие. Сто години по-късно негрите към момента мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в заточение в личната си страна. За това ние сме пристигнали тук през днешния ден, с цел да разкрием това позорно положение.
В прочут смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, с цел да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република написаха блестящите думи на Конституцията и Декларацията, за самостоятелност, те подписаха лавица, на която всеки американец трябваше да бъде правоприемник. Тази лавица беше заричане, че на всички хора - да, за чернокожите също по този начин, както за белите - ще се подсигуряват неотменните права на живот, независимост и право на благополучие.
Очевидно е през днешния ден, че Америка не е изпълнила обещанието за погашение на тази лавица що се отнася до нейните чернокожи жители. Вместо да уважи този заветен дълг Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата " Без покритие ". Но ние отхвърляме да повярваме, че банката на правдивост е банкрутирала. Отказваме да повярваме, че няма задоволително средства в огромните хазни на опциите в тази страна. И по този начин ние сме пристигнали да осребрим този чек - чек който ще ни даде благосъстоянията на свободата и сигурността на справедливостта. Също по този начин ние сме пристигнали на това свещено място, с цел да напомним на Америка, мощната неотложна потребност на актуалното състояние.
Не е време да си позволим лукса да чакаме, нито да одобряваме успокоителни средства с последователно деяние. Сега е времето обещанията на демокрацията да станат действителност. Сега е времето да излезем от тъмнината и самотната котловина на расовото разделяне. Сега е времето да излезем от тъмнината и расовото разделяне и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата неправда и да я сложим на твърдата скала на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта в действителност за всички Божии рожби.
Би било съдбовно за нацията да подценяваме спешността на актуалното състояние. Това горещо лято на заслужено неодобрение на негрите няма да отмине до момента в който не пристигна съживяващата есен на независимост и тъждество 1963 не е края, а началото. Тези от вас, които се надяват, че негрите просто имат потребността да изтърван парата и ще бъдат удовлетворени, се лъжат. Негрите ще преживеят едно бурно събуждане, в случай че нацията продължава да прави това, което и пречи.
Няма да има нито мир, нито успокоение в Америка, до момента в който не бъдат приети гражданските права на негрите. Вихрите на негодуванието ще не престават да раздрусват основите на нашата нация, до момента в който светлия ден на справедливостта не изплува. Но има още нещо, което би трябвало да кажа на моите хора, които стоят на горещия предел, водещ към палата на справедливостта: В процеса на продобиване на нашето същинско място, ние не би трябвало да правим противозаконни действия. Нека не задоволяваме жаждата си за независимост като пием от чашата на огорчението и омразата. Ние би трябвало постоянно да водим нашата битка с достолепие и дисциплинираност. Не би трябвало да разрешаваме съзидателния ни митинг да деградира във физическо принуждение. Отново и още веднъж ние би трябвало да се издигнем до величествените висоти на посрещането на физическото принуждение със силата на душата.
Удивителният борбен дух, който е погълнал негърската общественост, не би трябвало да ни води към съмнение на всички бели. Понеже доста от нашите бели братя - за това потвърждавам тяхното наличие през днешния ден тук - са осъзнали, че тяхната орис е обвързвана с нашата орис. Те са осъзнали, че тяхната независимост е неразривно обвързвана с нашата орис. Ние не можем да продължаваме да вървим сами.
И до момента в който вървим, ние би трябвало да си обещаем, че постоянно ще маршируваме напред. Не можем да се върнем обратно. Има хора, които знаейки, че търсим своите цивилен права, ни питат: " Кога ще бъдете удовлетворени? ". Не можем да бъдем удовлетворени до момента в който негри стават жертва на неописуеми ужаси на полицейска грубост. Не можем да бъдем удовлетворени до момента в който нашите тела, натежали от умората на пътешестване, не могат да получат заслон в мотелите по автомагистралите или в хотелите по градовете. Не можем да бъдем удовлетворени, до момента в който предвижването на негрите може да бъде единствено от по-малкото към по-голямото гето. Никога не можем да бъдем удовлетворени, до момента в който нашите деца са лишени от себеуважение и ограбено достолепието им, поради табели, на които е написано: " Само за бели ". Не можем да бъдем удовлетворени до момента в който негрите в Мисисипи нямат право да гласоподават, а негрите в Ню Йорк считат, че няма защо да се гласоподават. Не, ние не сме удовлетворени и няма да бъдем удовлетворени до тогава, до момента в който “правосъдието не потече като вода, а правдата като мощен поток”.
Аз съм на ясно, че някои от вас са пристигнали през днешния ден тук в резултат на огромни тествания и премеждия. Някои от вас идват непосредствено от тесните килии на пандизите. А някои от вас идват от области, където вашето търсене на независимост ви е смачкало заради бурите на преследвания и ветровете на полицейската грубост.
Вие сте ветераните на съзидателното страдалчество. Продължавайте да работите с вярата, че има възмездие за незаслуженото страдалчество. Върнете се в Мисисипи, върнете се в Алабама, Южна Каролина, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в бедняшките квартали и гета на северните ни градове, знаейки, че по някакъв метод тази обстановка може и ще бъде изменена.
Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви през днешния ден, другари мои, макар компликациите през днешния ден и на следващия ден, аз към момента имам една фантазия. Това е една фантазия, надълбоко вкоренена в американската фантазия. Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее съгласно същинското значение на своето верую: " Ние одобряваме тази истина за даденост: всички хора са основани равни ". Мечтата ми е един ден на алените хълмове на Джорджия, синовете на някогашните плебеи и синовете на някогашните робовладелци да могат да седят дружно на масата на братството. Мечтата ми е един ден даже щата Мисисипи, щат нагорещен от горещината на несправедливостта, нагорещен от горещината на потисничеството, да бъде трансфорат в оазис на независимост и правдивост. Имам една фантазия, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани съгласно цвета на кожата им, а съгласно техния темперамент.
Имам една фантазия през днешния ден! Мечтата ми е един ден щата Алабама, с ужасния си расизъм, със своя губернатор, от чийто уста излизат думи като " вмешателство " и " отменяне "...един ден точно там, в Алабама, дребни чернокожи момчета и девойки да могат да се заловен за ръце с дребни бели момчета и девойки като братя и сестри.
Имам една фантазия през днешния ден! Имам една фантазия, че един ден “всяка котловина ще се издигне и всяка планина и рид ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места - поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки жанр ведно ще я види “(2).
Това е нашата вяра. Това е вярата, с която се връщам на Юг. С тази религия ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камък на вярата. С тази религия ще успеем да превърнем подправените акомпанименти на нацията ни в красива симфония на братството. С тази религия ще можем да работим дружно, да се молим дружно, да се борим дружно, да влизаме в пандиза дружно, да отстояваме свободата дружно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.
И това ще бъде денят, в който всички Божии рожби ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, блага земя на независимост, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската горделивост, от всеки планински скат дано свободата да звъни. И в случай че Америка ще бъде велика нация това би трябвало да стане действителност.
И по този начин дано да звъни свободата от изумителните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк. Нека свободата да звъни от възвишенията на Пенсилвания. Нека свободата да звъни от натежалите от сняг скали на Колорадо. Нека свободата да звъни от красиво завършените скатове на Калифорния.
И освен това. Нека свободата да звъни от каменната планина на Джорджия. Нека свободата да звъни от планините Лукаут в Тенеси. Нека свободата да звъни от всеки рид и нагорнище на Мисисипи. От всеки планински рид дано свободата да звъни.
И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии рожби, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на остарелия негърски спиричуъл: Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщият Бог, най-накрая ние сме свободни!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ