169 години от рождението на Стефан Стамболов: Да се не закачат с нас руссите, защото голямо зло има да им пати главата
На 31 януари означаваме 169 години от рождението на огромния български общественик Стефан Стамболов.
Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 година в Търново. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е съветски боен сътрудник през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 година оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дългогодишен раздор на връзките с Русия.
През 1887 година е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 година Основава и управлява Народнолибералната партия до убийството му. На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е атакуван и свиреп съсечен в центъра на София по повеля на Москва. Два дни по-късно умира от раните си.
Откъси от дневника на Стефан Стамболов:
6-ий декемврий 1886
„ В битката ни с турците за нас Россия беше свята, на нея ни гледахме с цялостно и безкрайно доверие, от нея чакахме да ни помогне…
Тогава ние с злоба и ненавист гледахме освен на турците, само че на австрийците, на немците, а най-много на англичаните, които високо викаха, че Россия не иде да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне… Кой българин вярваше на тия немско-английски палаври,(така назовава европейците, б.р.)?
А сред там минаха се 10 години и през днешния ден всекий рационален българин, всеки родолюбец, който милее за българската самостоятелност и националност, като гледа какво правят русите в България и на открито, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни.
Като разбрахме, че Россия желае да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна сред Россия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война сред „ освободителите “, през днешния ден превърнати в грабители и „ освободените “, сред дребния Давид и исполина Голиата… “
„ И ясно е за всякиго, че всички желаят да одържат победа българете над руссите, безгранично дребния и слабия над безгранично огромния и мощния. С едно неизменност, което учуди всичкия свят, с една неучаквана опитност, с една примерна ревнивост и зоркост, с една далновидност и предвидливост българете унищожиха всичиите съветски интриги, раздраха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им бяха приготвили „ освободителите “. Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействуваха, изкуствено приготвените протести умряха преди да се родят, обещанията доста малко души прилъгаха, нотите останаха мъртва буква…
Аз имам вяра, че България ще излезе цяла и невредима от днешната рецесия, мене ми шепне един глас, че скоро държавният ни транспортен съд ще влезе в положително и безвредно пристанище и че настойник на всичките моряци и кораби, българският светец Св. Никола, ще пази нашия транспортен съд.
Да се не закачат с нас руссите, тъй като огромно зло има да им пати главата.
Россия ще влезе в клопката, който отколе й се гласи, ще се почне една общоевропейска война, в която по всяка възможност Россия ще бъде разрушена.
Затова нашите братушки ще сторят доста добре да си понамалят претенциите и лимитират апетитите, а по този начин също и да не бият котката в затворена стая, тъй като тя може да се хвърли на врата им и тогава не са знае що може да стане – или котката ще бъде пребита, или калугера удушен. ”
Димитър Маринов предава думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг:
” – А кръвта на съветския народ? – възрази княз Александър с болна подигравка.
- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 бойци и два милиарда лв.. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва 100 хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от епохи, чиято стойност надминава 10 милиарда.
И какво получихме? Отечеството ни – разграничено на пет елементи и раздадено по благосклонност на разнообразни страни. И още – едно насъбрано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество би трябвало да останете отпред на тая битка. ”
Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 година в Търново. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е съветски боен сътрудник през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 година оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дългогодишен раздор на връзките с Русия.
През 1887 година е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 година Основава и управлява Народнолибералната партия до убийството му. На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е атакуван и свиреп съсечен в центъра на София по повеля на Москва. Два дни по-късно умира от раните си.
Откъси от дневника на Стефан Стамболов:
6-ий декемврий 1886
„ В битката ни с турците за нас Россия беше свята, на нея ни гледахме с цялостно и безкрайно доверие, от нея чакахме да ни помогне…
Тогава ние с злоба и ненавист гледахме освен на турците, само че на австрийците, на немците, а най-много на англичаните, които високо викаха, че Россия не иде да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне… Кой българин вярваше на тия немско-английски палаври,(така назовава европейците, б.р.)?
А сред там минаха се 10 години и през днешния ден всекий рационален българин, всеки родолюбец, който милее за българската самостоятелност и националност, като гледа какво правят русите в България и на открито, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави, и уместни.
Като разбрахме, че Россия желае да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна сред Россия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война сред „ освободителите “, през днешния ден превърнати в грабители и „ освободените “, сред дребния Давид и исполина Голиата… “
„ И ясно е за всякиго, че всички желаят да одържат победа българете над руссите, безгранично дребния и слабия над безгранично огромния и мощния. С едно неизменност, което учуди всичкия свят, с една неучаквана опитност, с една примерна ревнивост и зоркост, с една далновидност и предвидливост българете унищожиха всичиите съветски интриги, раздраха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им бяха приготвили „ освободителите “. Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействуваха, изкуствено приготвените протести умряха преди да се родят, обещанията доста малко души прилъгаха, нотите останаха мъртва буква…
Аз имам вяра, че България ще излезе цяла и невредима от днешната рецесия, мене ми шепне един глас, че скоро държавният ни транспортен съд ще влезе в положително и безвредно пристанище и че настойник на всичките моряци и кораби, българският светец Св. Никола, ще пази нашия транспортен съд.
Да се не закачат с нас руссите, тъй като огромно зло има да им пати главата.
Россия ще влезе в клопката, който отколе й се гласи, ще се почне една общоевропейска война, в която по всяка възможност Россия ще бъде разрушена.
Затова нашите братушки ще сторят доста добре да си понамалят претенциите и лимитират апетитите, а по този начин също и да не бият котката в затворена стая, тъй като тя може да се хвърли на врата им и тогава не са знае що може да стане – или котката ще бъде пребита, или калугера удушен. ”
Димитър Маринов предава думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг:
” – А кръвта на съветския народ? – възрази княз Александър с болна подигравка.
- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 бойци и два милиарда лв.. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва 100 хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от епохи, чиято стойност надминава 10 милиарда.
И какво получихме? Отечеството ни – разграничено на пет елементи и раздадено по благосклонност на разнообразни страни. И още – едно насъбрано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество би трябвало да останете отпред на тая битка. ”
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ