И днес е празник
На 30 януари Българската православна черква тачи паметта на свети благоверни цар Петър Български (927-969 г.), наследник на цар Симеон Велики и внук на свети цар Борис-Михаил. Петър е единственият български цар светец с изключение на Борис-Покръстителя. Според историка Константин Иречек в българската история Симеон си " спечелил место в реда на създателите на мощни царства, а Петър — сред светците и пустинниците “.
По неговото време стартира да се развива отшелническото монашеско придвижване, водено от св. Иван Рилски. От X век датират и корените на именитото богомилство. Царят подхваща първите гонения против тази разкол. От България и Византия богомилите стартират да бягат, пренасяйки учението си по целия Балкански полуостров и даже в един миг доближават земите на днешна Италия и Франция, съобщи " Телеграф ".
Дебати
Дебатите към делото и личността на цар Петър избухнаха с нова мощ и около сериала на националната телевизия " Войната на буквите “. Лентата дотук показва Петър като слабоволев човек, само че дали историческата истина е била такава. Покойният проф. Божидар Димитров споделяше, че не може да е слаб държател този, който държи върха за най-дълго ръководство – 42 година Историкът развиваше хипотезата, че Петър ловко потушава протестите против себе си, а маджарите преднамерено пуска на юг да плячкосват и отслабват Византия. Ето за какво в хрониките на никое място не се загатва, че Петър се е бил с тях, което навежда на мисълта за подписан скришен контракт.
Владетел
А по отношение на събитията по взимането на властта, то историкът Константин Иречек написа, че бащата Симеон Велики бил женен два пъти. От първия брак той имал единствено един наследник, Михаил; втората му брачна половинка, сестра на болярина Георги Сурсувул, му родила трима синове: Петър, Иван и Вениамин или Боян. Без ни минимум право Симеон лишил от престолонаследие най-стария си наследник Михаил, затворил го в манастир и назначил втория, Петър, за собствен правоприемник под управлението на Сурсувул.
След гибелта на татко си цар Петър подписва църковен брак на 8 октомври 927 година в Константинопол с дъщерята на византийския император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина. Тя е прекръстена при венчавката на Ирина (на гръцки език " мир “) в чест на открития " бездънен мир “ сред двете страни, който продължава над 40 години. Той обаче провокира неодобрение измежду българската аристокрация. Срещу младия цар се афишират всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща основно на военните дейности против Византия, само че походите изпразват хазната и костват доста жертви. През 928 година Иван, по-малкият брат на Петър, пробва да вдигне протест против новия държател, само че дейностите му бързо са осуетени. Две години по-късно, през 930 година, сходен опит прави и първородният Симеонов наследник, Михаил, който съумява да завоюва прочут брой последователи в региона на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се оправя и с тази опасност, с което се утвърждава на престола.
Петър не съумява да резервира изцяло обширната страна, която наследява от татко си. Около 931 година сръбският държател Чеслав, който е заложник в Преслав, съумява да избяга и подвига въстание. Цар Петър се помирява с възобновяване на сръбската автономност. Маджарите минават през 934 година, 943 година, 948 година и 958 година през българските земи, с цел да ограбват богатите византийските провинции. А през 968 г от север България е нападната от киевския княз Светослав.
Клирик
Тогава съгласно византийския летописец Лъв Дякон, като разбрал за успеха на Светослав над българската армия година, цар Петър получил апоплексичен удар, в резултат на който и умрял на 30 януари идната година. Но старобългарските монументи настояват, че благоверният държател, откакто се отказал от царския трон, приел монашество и ревниво се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след гибелта му.
Автокефалия
В унисон с опитите му да ръководи по християнски с мир в една кръвожадна средновековна конюнктура цар Петър отделя огромно внимание на Българската черква. През неговото царуване тя за пръв път получава положение на автокефалност, изравнявайки се с другите самостоятелни църкви по това време. По силата на подписания контракт с Византия Българската архиепископия е канонично издигната на независима Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (днес Силистра) – Дамян, става първият български патриарх. Също по този начин Византия дефинитивно публично признава царската купа на българския държател. Така българската патриаршия съумява да реализира огромни триумфи във връзка с интеграцията и разпространяването на старобългарската просвета и език измежду останалите славянски нации. Благодарение на напъните на цар Петър Българската черква (с спиране през византийското владичество) остава най-могъщият дирек на православието измежду славянските нации. Като умен държател той траял да води договаряния и с Рим по отношение на статута на българската страна и черква.
Против ересите
Неспирните протести, в композиция с разкоша на формалната черква и тежките налози, обаче довеждат до появяването на ереси, поддръжниците на които приканват към отвод от светските богатства. Впоследствие това придвижване получава в България названието богомилство. Цар Петър уверено поддържа битката, която води църквата против него.
Хронистите описват, че до момента в който царувал Симеон, павликяните имали малко значение в България; при Петър обаче събитията се трансформирали. Около първата половина на неговото царуване като преобразовател на павликянското обучение се явил поп Богомил, също именуван и Иеремия. Учението му смесвало източните догмати, формирани от разбъркване на сирийски, персийски и гръцки възгледи с християнски детайли.
Среща
През X век се появяват мъже, които се отдалечават от обществото в недостъпни гори и планини, с цел да живеят там като най-строги аскети, смятайки за ненужно да вземат перото (или меча) в ръката. Един от най-великите измежду тях е българският светец Иван Рилски. Според преданието Петър изискал да се срещне с него – да го види и да беседва с него. Тръгнал със свитата си против течението на река Рилска и се изкачил на един висок връх в Рила планина. Невъзможно му било да стигне до пещерата на отшелника и по тази причина изпратил двама от прислужниците си с блага от злато и плодове да предадат желанието за среща. Скромен и преклонен, св. Иван отклонил настояването на царя. Той поръчал на прислужниците да възпламенят огън на върха, където се намирал царят. Това било сторено незабавно, а от пещерата си свети Иван също запалил огън. Според легендата там, където се срещнал димът от двата огъня, долу на това място трябвало да се построи манастир. Върхът, от който царят запалил огъня и по-късно надълбоко се поклонил на светеца, бил наименуван Царев връх. И до през днешния ден се има вяра, че мястото, дето е коленичил цар Петър, се познава по двете трапчинки на земята, останали от коленете му и там трева не никне. А дето си бил поставил короната царя, постоянно пораства огромен венец от перуники.
Владетелят донесъл огромни блага на св. Иван Рилски. Последният приел плодовете, само че върнал златото с думите: " За какво му е злато на този, който лимитира себе си дори в хляба и водата… “. По късно свети Иван написва писмо до Петър с духовни директиви: " Силата на царя е благосъстоянието, само че с цел да се използва то за оръжие и армия, а не за свое наслаждение, а повече, за бедните и голите, и бездомните. “
Писател
Навярно цар Петър е съставил прочут брой прелестни поуки с моралистичен темперамент, защото създателят им именува себе си Петър духовник, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний. До наше време се запазили две служби, формирани в негова чест, вероятно към края на Х век: едната се пази в Зографския манастир и съдържа повърхностен канон и утренната, а другата се намира в Белградската национална библиотека и съдържа няколко стихове на вечернята и утренната. Известни са неговите писмени връзки с фамозния на това време византийски подвижник свети Павел Латърски. За страдание за светите мощи и за гроба на свети цар Петър през днешния ден нищо не ни е известно.
Продължава Златният век на книжнината
По времето на цар Петър продължава почналият при татко му " Златен век “ на българската култура/книжнина. Най-значимият монумент от това време са съчиненията на Презвитер Козма, написал " Беседа срещу богомилите “ и " За монасите “.
В " Беседа срещу богомилите “ той споделя за учението на поп Богомил и за неговите почитатели, като, полемизирайки с тях, буйно нападна възгледите и държанието им, доказвайки, че те по никакъв метод не са угодни на Бога. Той ги подлага на критика за това, че по разнообразни аргументи не зачитат нито иконите, нито кръста, нито мощите на светците, за враждебното и неодобрителното им отношение към богатите, властта и църквата, както и към техните правилни чиновници, и за това, че учат подвластните членове на обществото да не се подчиняват на господарите си. Неслучайно " Беседата “ се счита за първото непокътнато публицистично произведение в българската литература.
В " За монасите “ той осъжда онази част от тогавашната клир, която постъпвала и живеела по блудствен или незадоволително религиозен метод. От времето на цар Петър са непокътнати и превъзходни мостри на църковната книжнина като Асемановото евангелие, Рилските листове (Рилски глаголически листове) Клоцовия алманах, Супрасълски (Ретков) алманах и други
Братът Вениамин се прочу като маг
Най-малкият брат на цар Петър – Вениамин, е най-мистичната персона от нашето Средновековие, в която митовете се преплитат с действителните исторически обстоятелства.
Той е наследник от втория брак на Симеон Велики. Още с раждането и кръщението му се заражда първата тайнственост към личността му. Името Вениамин значи вълк съгласно библейските трудове. Вениамин приключва Магнаурската школа. По същото време там учи и византийският престолонаследник Константин VII Багренородни, а техен преподавател е Николай Мистик. Учените считат, че прозвището си Мага Вениамин е получил, тъй като е ученик на Магнаурската школа, а не вълшебник.
По неговото време стартира да се развива отшелническото монашеско придвижване, водено от св. Иван Рилски. От X век датират и корените на именитото богомилство. Царят подхваща първите гонения против тази разкол. От България и Византия богомилите стартират да бягат, пренасяйки учението си по целия Балкански полуостров и даже в един миг доближават земите на днешна Италия и Франция, съобщи " Телеграф ".
Дебати
Дебатите към делото и личността на цар Петър избухнаха с нова мощ и около сериала на националната телевизия " Войната на буквите “. Лентата дотук показва Петър като слабоволев човек, само че дали историческата истина е била такава. Покойният проф. Божидар Димитров споделяше, че не може да е слаб държател този, който държи върха за най-дълго ръководство – 42 година Историкът развиваше хипотезата, че Петър ловко потушава протестите против себе си, а маджарите преднамерено пуска на юг да плячкосват и отслабват Византия. Ето за какво в хрониките на никое място не се загатва, че Петър се е бил с тях, което навежда на мисълта за подписан скришен контракт.
Владетел
А по отношение на събитията по взимането на властта, то историкът Константин Иречек написа, че бащата Симеон Велики бил женен два пъти. От първия брак той имал единствено един наследник, Михаил; втората му брачна половинка, сестра на болярина Георги Сурсувул, му родила трима синове: Петър, Иван и Вениамин или Боян. Без ни минимум право Симеон лишил от престолонаследие най-стария си наследник Михаил, затворил го в манастир и назначил втория, Петър, за собствен правоприемник под управлението на Сурсувул.
След гибелта на татко си цар Петър подписва църковен брак на 8 октомври 927 година в Константинопол с дъщерята на византийския император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина. Тя е прекръстена при венчавката на Ирина (на гръцки език " мир “) в чест на открития " бездънен мир “ сред двете страни, който продължава над 40 години. Той обаче провокира неодобрение измежду българската аристокрация. Срещу младия цар се афишират всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща основно на военните дейности против Византия, само че походите изпразват хазната и костват доста жертви. През 928 година Иван, по-малкият брат на Петър, пробва да вдигне протест против новия държател, само че дейностите му бързо са осуетени. Две години по-късно, през 930 година, сходен опит прави и първородният Симеонов наследник, Михаил, който съумява да завоюва прочут брой последователи в региона на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се оправя и с тази опасност, с което се утвърждава на престола.
Петър не съумява да резервира изцяло обширната страна, която наследява от татко си. Около 931 година сръбският държател Чеслав, който е заложник в Преслав, съумява да избяга и подвига въстание. Цар Петър се помирява с възобновяване на сръбската автономност. Маджарите минават през 934 година, 943 година, 948 година и 958 година през българските земи, с цел да ограбват богатите византийските провинции. А през 968 г от север България е нападната от киевския княз Светослав.
Клирик
Тогава съгласно византийския летописец Лъв Дякон, като разбрал за успеха на Светослав над българската армия година, цар Петър получил апоплексичен удар, в резултат на който и умрял на 30 януари идната година. Но старобългарските монументи настояват, че благоверният държател, откакто се отказал от царския трон, приел монашество и ревниво се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след гибелта му.
Автокефалия
В унисон с опитите му да ръководи по християнски с мир в една кръвожадна средновековна конюнктура цар Петър отделя огромно внимание на Българската черква. През неговото царуване тя за пръв път получава положение на автокефалност, изравнявайки се с другите самостоятелни църкви по това време. По силата на подписания контракт с Византия Българската архиепископия е канонично издигната на независима Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (днес Силистра) – Дамян, става първият български патриарх. Също по този начин Византия дефинитивно публично признава царската купа на българския държател. Така българската патриаршия съумява да реализира огромни триумфи във връзка с интеграцията и разпространяването на старобългарската просвета и език измежду останалите славянски нации. Благодарение на напъните на цар Петър Българската черква (с спиране през византийското владичество) остава най-могъщият дирек на православието измежду славянските нации. Като умен държател той траял да води договаряния и с Рим по отношение на статута на българската страна и черква.
Против ересите
Неспирните протести, в композиция с разкоша на формалната черква и тежките налози, обаче довеждат до появяването на ереси, поддръжниците на които приканват към отвод от светските богатства. Впоследствие това придвижване получава в България названието богомилство. Цар Петър уверено поддържа битката, която води църквата против него.
Хронистите описват, че до момента в който царувал Симеон, павликяните имали малко значение в България; при Петър обаче събитията се трансформирали. Около първата половина на неговото царуване като преобразовател на павликянското обучение се явил поп Богомил, също именуван и Иеремия. Учението му смесвало източните догмати, формирани от разбъркване на сирийски, персийски и гръцки възгледи с християнски детайли.
Среща
През X век се появяват мъже, които се отдалечават от обществото в недостъпни гори и планини, с цел да живеят там като най-строги аскети, смятайки за ненужно да вземат перото (или меча) в ръката. Един от най-великите измежду тях е българският светец Иван Рилски. Според преданието Петър изискал да се срещне с него – да го види и да беседва с него. Тръгнал със свитата си против течението на река Рилска и се изкачил на един висок връх в Рила планина. Невъзможно му било да стигне до пещерата на отшелника и по тази причина изпратил двама от прислужниците си с блага от злато и плодове да предадат желанието за среща. Скромен и преклонен, св. Иван отклонил настояването на царя. Той поръчал на прислужниците да възпламенят огън на върха, където се намирал царят. Това било сторено незабавно, а от пещерата си свети Иван също запалил огън. Според легендата там, където се срещнал димът от двата огъня, долу на това място трябвало да се построи манастир. Върхът, от който царят запалил огъня и по-късно надълбоко се поклонил на светеца, бил наименуван Царев връх. И до през днешния ден се има вяра, че мястото, дето е коленичил цар Петър, се познава по двете трапчинки на земята, останали от коленете му и там трева не никне. А дето си бил поставил короната царя, постоянно пораства огромен венец от перуники.
Владетелят донесъл огромни блага на св. Иван Рилски. Последният приел плодовете, само че върнал златото с думите: " За какво му е злато на този, който лимитира себе си дори в хляба и водата… “. По късно свети Иван написва писмо до Петър с духовни директиви: " Силата на царя е благосъстоянието, само че с цел да се използва то за оръжие и армия, а не за свое наслаждение, а повече, за бедните и голите, и бездомните. “
Писател
Навярно цар Петър е съставил прочут брой прелестни поуки с моралистичен темперамент, защото създателят им именува себе си Петър духовник, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний. До наше време се запазили две служби, формирани в негова чест, вероятно към края на Х век: едната се пази в Зографския манастир и съдържа повърхностен канон и утренната, а другата се намира в Белградската национална библиотека и съдържа няколко стихове на вечернята и утренната. Известни са неговите писмени връзки с фамозния на това време византийски подвижник свети Павел Латърски. За страдание за светите мощи и за гроба на свети цар Петър през днешния ден нищо не ни е известно.
Продължава Златният век на книжнината
По времето на цар Петър продължава почналият при татко му " Златен век “ на българската култура/книжнина. Най-значимият монумент от това време са съчиненията на Презвитер Козма, написал " Беседа срещу богомилите “ и " За монасите “.
В " Беседа срещу богомилите “ той споделя за учението на поп Богомил и за неговите почитатели, като, полемизирайки с тях, буйно нападна възгледите и държанието им, доказвайки, че те по никакъв метод не са угодни на Бога. Той ги подлага на критика за това, че по разнообразни аргументи не зачитат нито иконите, нито кръста, нито мощите на светците, за враждебното и неодобрителното им отношение към богатите, властта и църквата, както и към техните правилни чиновници, и за това, че учат подвластните членове на обществото да не се подчиняват на господарите си. Неслучайно " Беседата “ се счита за първото непокътнато публицистично произведение в българската литература.
В " За монасите “ той осъжда онази част от тогавашната клир, която постъпвала и живеела по блудствен или незадоволително религиозен метод. От времето на цар Петър са непокътнати и превъзходни мостри на църковната книжнина като Асемановото евангелие, Рилските листове (Рилски глаголически листове) Клоцовия алманах, Супрасълски (Ретков) алманах и други
Братът Вениамин се прочу като маг
Най-малкият брат на цар Петър – Вениамин, е най-мистичната персона от нашето Средновековие, в която митовете се преплитат с действителните исторически обстоятелства.
Той е наследник от втория брак на Симеон Велики. Още с раждането и кръщението му се заражда първата тайнственост към личността му. Името Вениамин значи вълк съгласно библейските трудове. Вениамин приключва Магнаурската школа. По същото време там учи и византийският престолонаследник Константин VII Багренородни, а техен преподавател е Николай Мистик. Учените считат, че прозвището си Мага Вениамин е получил, тъй като е ученик на Магнаурската школа, а не вълшебник.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ