На 3 април Софийската филхармония посреща изтъкнатия български кларинетист Росен

На 3 април Софийската филхармония посреща изтъкнатия български кларинетист Росен Идеалов, който ще показа забележителния Концерт за кларинет и оркестър на Паул Хиндемит . Диригент на вечерта е Вилиана Вълчева, която добавя програмата с Трета симфония на Йоханес Брамс.

Вилиана Вълчева е измежду най-талантливите диригенти на актуалната българска сцена. Завършила с отличие диригентство в Университета по музика в Люцерн, тя развива сполучлива кариера . Работила е с влиятелни оркестри като Берлинската Щатскапеле и Цюрихската опера, както и на фестивали в Хърватия, Словакия и България.

Росен Идеалов е един от най-уважаваните български кларинетисти, притежател на голям брой влиятелни награди, в това число „ Златна лира “ и „ Кристална лира “ . Творческата му кариера включва над 700 творби, голям брой международни министър председатели и над 300 творби, написани особено за него от водещи български композитори. Неговите осъществявания въодушевяват публиката в България, Европа, Съединени американски щати и Азия.

Ето, какво споделя той за Концерта за кларинет и оркестър на Хиндемит:
„ В целия концертен репертоар за кларинет Концертът на Хиндемит заема особено място, той е доста друг от множеството от останалите концерти, тъй като без значение от виртуозитета, който разпорежда на изпълнителя и неговия размер (времетрайността е към 25 минути) прави извънредно блестящо усещане с равностойната партия на кларинета по отношение на оркестъра. Бих споделил, че това е една симфония със солистично присъединяване на кларинета, наситена с разнообразни музикално-образни характерности.

Създадена е след ІІ международна война през 1947 и без значение, че е инспирирана от Бени Гудман – Хиндемит написа, че се е опитал да направи едно забавно и занимателно произведение за фамозния джазмен – композиторът не е избягал от личната си същина. Неговите следвоенни чувства, показа за света, всичко насъбрано преди и след войната (принудително емигрира от Германия дружно със своята брачна половинка, тя е от еврейски произход), всичко това някакси е вплетено в тази доста комплицирана, многопластова драматургия на концерта.

Хиндемит е извънреден ценител на кларинета, творбата е написана с надълбоко познаване на спецификата и на детайлите в техниката на инструмента. Душата на кларинета е вплетена доста характеристично в цялата драматургия. Има удивително красиви разговори с оркестъра. Човек би си споделил, че Хиндемит е свирил на кларинет. Всички знаем, че е бил съвършен виолист, само че и в своите сонати за всички принадлежности, и в многочислените си концерти, демонстрира вещо познаване на всеки инструмент от оркестъра. ”

Третата симфония на Брамс ще прозвучи в деня, в който означаваме 128 година от неговата гибел.
Композиторът написа своята Симфония №3, когато е на върха на славата си. В нея той се връща към облиците на трагичната битка, като дава ново решение на жанра, съчетавайки в едно типичен и сантиментални обичаи. Тази симфония не наподобява на предходните му произведения. Драматургията ѝ е истинска – тя се развива от патетичната и тревожна, само че въпреки всичко задоволително светла, мажорна първа част, към трагичен, кондензиран с битка минорен край. Премиерата е на 2 декември 1883 във Виена под диригентството на Ханс Рихтер. Но въпреки да има огромен триумф, симфонията не е призната безапелационно.Днес тя е вписана със златни букви в съкровищницата на класическата музика.